Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №15

https://scontent.cdninstagram.com/v/t50.2886-16/70384500_4781958 … 65b988c63f085bb32

Много интересен фрагман! Не знам, но си мисля, че въпреки любовта си един към друг, Зюлейха и Йълмаз са вече различни, много време мина и те се промениха. Според мен, ако Демир я остави на спокойствие да помисли и ако й даде пространство, Зюлейха ще си остане при него, защото, за съжаление понякога други фактори оказват огромно влияние. Мисля си, че тепърва скритите от Зюлейха неща ще изправят Йълмаз срещу нея и това ще сплоти брачните двойки. Все си мисля, че истината за Аднан ще излезе наяве по-рано и тогава войната ще започне на нова основа.

Здравейте,
На втората снимка от срещата и тримата гледат в една посока, сякаш и някой друг е дошъл на срещата...изненадани са, Зюлейха е изплашена.
Аз също не си представях така срещата между Зюлейха и Йълмаз. Но, ще видим нататък, дано задържат интереса не с странни и фантасмагорични неща, а с разчупване на рамките.

Здравейте, момичета! 
Желая ви хубава есенна събота!

Разбира се, много ми хареса фрагът. Минимиластичен, но казва много и същесетвени неща.
Радвам се, че създателите на сериала поддържат доброто ниво, с което свикнахме. Сериалът си е създал свой стил.
Това, което през този сезон не ми харесва, но никой не ми е виновен, че не научих турски, е отсъствието на бързия превод на руски. Гледам сега фрага, но още не съм разбрала епизода преди него, а уж съм го гледала, но без превод...Това ми обърква реда на възприятията като цяло. Както и да е, трябва да следваме възможностите.

Важното за мен от фрага:
Мотивът „защита на живота“, по-точно „защита на живота на Йълмаз от Зюлейха“ беше потвърден за началото на втори сезон като основен мотив. Знаем, тя се омъжи за Демир с този мотив, следва го през целия първи сезон, освен защита и на детето на Йълмаз. Действията и са били подчинени многократно на този мотив. Напр. при срещата в гората, когато Зюлейха застана до Демир, говори колко много го обича и се страхува за него, това беше също защита на живота на Йълмаз, защото тя знае, че ще стреля Демир, а не Йълмаз. Но и двамата разбраха погрешно кого всъщност защитава тя. Сцената от фрагмана е различна от всички досега, включващи този мотив с това, че Зюлейха за първи път застава с тялото си пред Йълмаз в защита открито на живота му. Досега ние знаем какъв е мотива, но той остава скрит за другите: става жена на Демир, говори любовни думи на Демир и др., всичко заради живота на Йълмаз. Тук е важно, че двамата съперници за нея мъже научиха за този нейн мотив за брак като спасителен за живота на Йълмаз едновременно. Йълмаз разбра това от писмото, Демир – по време на скандала след констатираната бременност. Всички тези неща смятам за важни, защото се намираме в началото на новия сезон, когато ни препотвърждават с пълна сила този мотив като водещ. Според мен, той ще играе роля на финала, затова е важно да не пропуснем откритата му заявка, при това тъкмо пред Демир, в началото на сезона. Сигурна съм, че ще се върнем към сегашния момент.

Зюлейха искаше детето си и своята свобода. Демир и обеща, че повече няма да и взима детето. Това стана на етапи и след нейно активно действие и реакция пред хората в болницата. Сега Зюлейха следва ситуацията, но като застана пред Йълмаз, тя също прояви активност. Така и второто нейно искане се удовлетворява и чрез нейната намеса. Демир сега и даде свободата. Какво означава това и как нататък ще се случат нещата, ще видим.

Но тук сега има още един важен момент. Конят, който ми липсваше във финала на последния епизод, във фрагмана най-сетне изцвили на фона на металната решетка. И това, според мен, е важен момент, защото коня чухме за пръв път във фрагмана за сезона след отварянето на металната врата, когато в дъното на сцената видяхме животното. И тук, поне за мен, въздействието в новия фрагман идва от съчетанието между фона и цвиленето на коня в този момент. Това съчетание напомня отварянето на металната решетка като врата и картината, откриваща се заедно с връхлитащата буря - изправения на задни крака цвилещ кон. И в двата случая „конят“ е жив и готов за предизвикателствата.  С други думи, това, което ни показват в новия фрагман, ни поставя в началото на етапа „Демир“ в преустройството на Чукурова, който беше заявен като етап за сезона. По отношение на жената до себе си в този етап Демир влиза със следните модерни разбирания за жената, постигнати от него последователно: любов с чувства, приемане на некръвното, свобода за жената. На Зюлейха той каза, че сега вече за него най-важни са тя и децата. Това по отношение на Демир. Какъв ще бъде реалният живот на тези разбирания, ще видим.

Жената „моя“, „твоя“, това са разбирания, които принадлежат на миналото, когато, когато жената е била средство за размяна между мъжете. Но сега трябва да се чуе гласа на самата жена, който в тази сцена и докато мъжете се разправяха, отстъстваше. Тепърва ще наблюдаваме, надявам се, много интересно развитие на отношенията.

Винаги в контрастни по цвят дрехи.
Объркват ни с предварителните снимки. Спомням си стрелецът с лява ръка, който в епизода стреля с дясна.
Така и срещата ни показват доста объркано, може и да идва още някой.
 

 
     
 

 

https://twitter.com/i/status/1177693261525331968

                    

„Имало едно време в Чукурова“, 37 еп., рус. суб.

https://vk.com/cukurova_mavi?w=wall-135783830_26289

Афишът, с който ще се представи „Имало едно време в Чукурова“ на изложението  MIPCOM в Кан от 14 до 17 октомври.
Погледите...


 

Здравейте! 

Лучия, благодаря за снимките и клиповете.
Много красив каст са чукуровци, а как играят!

Чудесная Вахиде Перчин на 26-ом Международном кинофестивале "Золотой кокон" в Адане, представляет фильм "Дверца", который одержал победу в номинации "Национальный полнометражный фильм".
Вахиде Перчин исполнила в нём одну из главных ролей на пару с талантливым турецким актёром Кадиром Инаныром.
На фестивале также присутствовали некоторые коллеги по сериалу и, конечно, бессменный продюсер "ОвЧ" - Тимур Савджи.


 
Източник:
https://vk.com/birzamanlarcukur/hayat

Гледах епизода с превод и много ми хареса.
Вятърът на промяната в Чукурова се превръща в ураган, новото заплашва да помете старото: „Всичко ще ти взема“. Природните картини ни показват отприщването на всичко с невероятна сила, никой вече не може да спре това, което става в Чукурова. Сега навлизаме в най-ожесточената част на голямата промяна.
Че е започнал ураган или война, и двете могат да определят случващото се, още не е стигнало до съзнанието на нашите герои. Въпреки че всеки един от тях вече усеща по свой начин зараждането на големи събития. В този конфликт първи със заявка за промяна са институциите. Съдът, затворът, служителите от прокурора до охранителите са извадили за практическа употреба принципа на равенството.

Разместват се пластовете, Хюнкяр наивно мисли, че всичко това ще мине и ще замине, а после ще се върне старият ред. За Зюлейха „слизането“ надолу  не е проблем, тя се забавлява с Хюнкяр. Но проблемите между двете са по-сериозни. Част от свободата за Зюлейха, към която тя се стреми, означава еманципация от Хюнкяр. Две жени от различно време, те имат различна представа по отношение на личността, индивидуалната свобода, семейните позиции на свекърва и снаха, позволената активност. Интересно ми е дали ще оставят сега Зюлейха да се занимава с делото на Демир, което тя не прави преди за Йълмаз? Това дело е с подобен казус, но сега Зюлейха има друго самочувствие, други възможности и аз я виждам много израснала. Смела беше и преди, но сега е повече осъзната. Разбираме, че тя не би абортирала детето, дори Демир и Хюнкяр да не бяха навреме; нямаше лоши намерения и при коня; ръката и виждаме често на корема, а нея – пред креватчето на Аднан, Зюлейха е истинска майка. Проявява грижа за Демир, докато е в затвора, няма намерения за бягство. Но следва и любовта си към Йълмаз, иска да чуе какво той има да и каже. От това, което  видях в епизода,  смятам, че нейните очаквания от  срещата с Йълмаз са различни от неговите. Докато седеше край креватчето на Аднан с ръка на корема Зюлейха си спомни думите на Йълмаз, че няма да тича след нея цял живот, иска и той да е щастлив и още, че обича Мюжгян. Задръжките и на омъжена жена и майка, от една страна, а от друга, тези наблюдения върху Йълмаз, ме карат да мисля, че в този момент Зюлейха не иска нещо повече от Йълмаз, освен да говорят.

За Йълмаз нещата не стоят така. Той е неудържим в стремежа си към Зюлейха, въпреки разговорите с Фекели. Йълмаз не мисли за Мюжгян: намерението да заживее в конака, срещата със Зюлейха, многото лъжи и недокизказаност. Ако знаел, че Зюлейха не се е отказала от него, нямало да се ожени за Мюжгян. И каква е връзката между едното и другото, човек не се ли жени, защото обича самия човек, за когото се жени? Йълмаз спасява жените от физическо и сексуално насилие, но дали ще успее да се предпази от това, да упражнява сам емоционално насилие върху жена? Неговата любов към Зюлейха е вече неотделима от отмъщението. Ако той само обичаше Зюлейха, ще търси нея и няма никаква нужда да съобщава на Демир през прозорчето в затвора къде отива, няма нужда да си сменя местоживеенето, нито да прави заявки пред Хюнкяр, че ще си вземе всичко, което му принадлежи.  За това, което се случи на срещата, Йълмаз нямаше предварително достигнато съгласие със Зюлейха. Затова смятам, че той я използва срещу Демир. А за нея беше важно да не се убият един друг.

Демир още не е осъзнал случващото се. Хатип е много хитър противник, познаващ добре местните отношения. Той създаде проблем в най-важното място за Демир – фирмата, и едновременно го вкара в затвора. За всичко използва глупостта, алчността, интересите на местните. С такива сериозни проблеми пред него, за Демир най-важното са Зюлейха, Аднан и нероденото дете: нейната снимка е винаги в ръцете му, самонарани се с името и на уста, защото чу за намеренията на Йълмаз да заживее в съседния двор, рискува живота си, увеличение на наказанието и сега да видим как се е озовал на срещата. Но излезе от затвора, за да отиде там, където е Зюлейха. Спомня си любовта към Зюлейха от момента на влюбването, но също така и нейните думи, че обича Йълмаз и ще го обича до края на живота. И въпреки това, излезе от затвора, направи някакво отчаяно действие, резултата  от което ще видим нататък. Не знам дали Демир е стигнал дъното. Той трябва да може от нещо да се оттласне, а засега около него само се руши.
Не знаем какво още ще се случи при крепостта. Демир пусна Зюлейха. Тя знае, че ако Демир спре да се надява, че тя някога ще го обикне, това за него означава смърт. Интересно беше това, че той на Хюнкяр каза, че или ще излезе от затвора – сега видяхме, че това е заради Зюлейха, или в затвора ще умре. В цялата ситуация и особено, ако го върнат в затвора, сега, когато той не се държи вече за нишката към нея, животът на Демир ще зависи само от Зюлейха. Очакването тя да го заобича някога беше прекъснато от самия него. Сега да върне отново Демир към това очакване и към живот може само Зюлейха. Спомням си сцената с ръката на артерията, когато Демир обясни това, а сега сме в ситуация, когато пулсът на това място е спрял. 

Гюлтен е в ролята на всеотдайна приятелка и на Зюлейха, и на Йълмаз с разбирането, че нищо не може да застане на пътя на любовта. Но. Тя самата не направи ли точно това? Защо не каже на Йълмаз, че писмото, стигнало до него, е било спряно по пътя му към затвора от нея самата. Че освен него, Зюлейха беше написала още много други. На Зюлейха Гюлтен каза, че е унищожила всички писма, но едно стои в нейния сандък. Защо досега тя не е казала на Зюлейха за това писмо, а защо не използва момента сега, за да и каже и да и го върне? И защо толкова  закъсня с казването на това, че Зюлейха никога не се е отказвала от Йълмаз? Защото тогава, когато Йълмаз я пита много пъти и тя можеше да разкаже всичко, самата Гюлтен се разхождаше с лъжицата, а сега играе благодетелка на тяхната любов, защото знае, че и двамата са женени. Но ние пък чухме, че Гюлтен  ще обича Йълмаз до края на живота си. Аз знам защо сценарият не позволява на Гюлтен да каже навреме всичко и ще и позволи – на нея или на някой друг случайно, да извади писмото от сандъка чак в последния момент. Но от това се е получила за съжаление една Гюлтен, която много трудно понасям.

„Идвам, мой Йълмаз!“

Здравейте,
Благодаря за всичко споделено!
Аз също току що изгледах епизода, хареса ми и на мен и бързам да споделя мнение, макар че не съм си подредила още мислите добре.
Наистина Чукурова се променя, но промяната се "блъска" в другата крайност подобно на действията и реакциите на нашите герои. Правораздавателните институции са изкарали на показ принципа на равенството, но виждаме една жена-прокурор, която прекрачва в другата граница. Несъмнено една от малкото представителки на своя пол в гилдията, тя иска крайни мерки, иска наказани, иска тежки присъди. И това не е начинът. Една промяна е добре дошла, но крайността и в двата полюса е вредна. Отново без разследване, само на база на свидетелски показания се иска най-тежка присъда...това не е промяна, това си е старата история, но с нови похвати, маскирани от рязък тон и размахване на принципи. При един пострадал, който е жив и здрав и не иска да подава молба или жалба, а дори напротив, прокурорката действала според закона и искаше затвор за Йълмаз без доказателства, че стрелбата е била умишлена - не, законът не е такъв. Когато хората не са готови за промяна, бързият процес вреди. Тази прокурорка иска да "печели" точки в професионален план на гърба на обвинените, това не е професионализъм. Да, ясно личи, че вече Чукурова не е елитарна, но толкова ли бързо...осъзнаването е много по-важен етап, както и пълното осъзнаване на тежестта на правомощията и отговорността като служебно лице. Не ми хареса тази прокурорка, но пък и аз се забавлявах заедно със Зюлейха на неволите на Хюнкяр, която не беше вече третирана като кралска особа .
Зюлейха - съгласна съм със споделеното за нея, хареса ми освободеността й, активността й и както и принципите й. Не мисля, че тя е забравила от къде е дошла, много добре помни ужасното поведение на Сание, униженията и обидите. Сание си позволява много и точно това заслужаваше, даже й беше малко, според мен.

Йълмаз - много ми хареса това, че Йълмаз иска да говори със Зюлейха, за да й обясни всичко, за да се извини и да поиска прошка. Хараса ми и това, че той нито веднъж не се опита да се оправдае както с нещата които беше чул и видял, така и с лъжите, които самата Зюлейха му беше наговорила многократно. Когато Гюлтен му каза, че Зюлейха никога не се е отказвала от него, той не я контрира, не й припомни собствените й твърдения и не я обвини в лъжа. Йълмаз обвинява само себе си и иска да се извини на Зюлейха. Неразривно свързано с това, обаче е и завладялото го чувство на гняв към Яман. Писмото, което Йълмаз откри го върна в миналото, океан от емоции го завихри и сега Йълмаз е объркан и не може да се ориенитира. Няма как Йълмаз да се остави само на любовта си към Зюлейха, хубаво би било, но нито би било реално, нито човешко. Защото любовта е едната страна, но другата е бракът на Зюлейха с Демир, който брак е бил сключен насила и Зюлейха е била изнудвана и плашена със смъртта на Йълмаз. Йълмаз живее сега с думите в това писмо и тези думи, както бях писала и преди рисуват картини в ума му, картини, които увеличават както вината му, така и гнева му. Той няколко пъти спомена на Фекели за Зюлейха, която според него живее в ад и нещастие сред хората, които са я изнудвали и тормозели. Именно там, според мен е и мотивът за този гняв, както и ясната сметка, какво са им причинили тези хора, само за личната си угода. Действията на Йълмаз спрямо Хюнкяр, думите му към Демир и Хюнкяр, че ще си вземе това, което му принадлежи и т.н. целят да ги наранят, да ги притеснят, изплашат, разгневят, да разклатят и разрушат света им, така както те са разрушили неговия и този на Зюлейха. Лично аз съм убедена, че Йълмаз нямаше да убие Хюнкяр, защото не такъв е характерът му. Йълмаз до момента реагира агресивно само на непосредствена заплаха за живота на друг или на неговия, дори с мъже с насочен пистолет, той стреля или втори или при смъртна заплаха. Йълмаз не би стрелял срещу невъоръжената жена Хюнкяр, но много му се искало да може. С поведението си, думите за убийство и мъст, както и с историята със смяната на местоживеенето той "изпуска парата", подобно на Демир, който заплашваше със смърт Дженго и насочи и пристолет към него. Това са вербални одушници на справедливия му, логичен и обясним гняв. Съгласна съм, обаче, че нямаше нужда от това поведение, нито от последвалите реакции спрямо Демир - заявките към Зюлейха, думите му за срещата с нея и т.н., но именно това попречи на самия него и на неговите планове за среща със Зюлейха, като помогна на Яман да се организират и ги накара да бъдат нащрек и да измислят план. Ако Йълмаз си беше мълчал и ако беше подчинил гнева си на разума, то той би имал много по-големи шансове да разговаря със Зюлейха на спокойствие, без Яман въобще да разберат каквото и да било, без да предизвиква и допълнителните усложнения и сътресения. Но го разбирам, не го оправдавам, но от думите му става съвсем ясно какво е в душата му - това, че Зюлейха е била насилена за този брак именно чрез неговия живот е голям удар, който трудно се понася без гняв или с адекватно мислене.
В онези времена и особено в онзи регион (а дори и в днешно време) е често срещано човек да не се жени по любов/ или за голямата си любов и за това лично аз намирам общо между брака на Йълмаз с Мюжгян и заблудата, че Зюлейха се е отказала от него. Вече съм писала многократно - убеден от много фактори, включително и от самата Зюлейха, че с любовта им е свършено, че тя е в миналото, както и в самия факт, че Зюлейха е омъжена щастливо, на Йълмаз му остават два варианта занапред в живота - да остарее сам или да създаде семейство с жена, към която няма да изпитва същите чувства като към Зюлейха, но която той ще обича в някаква степен, ще уважава и с която ще се чувства спокоен и пълноценен. Това се нарича да продължиш напред с живота при несподелена любов или любов, която вече е в миналото за единия от партньорите. Желанието да продължи напред при Йълмаз е неразривно свързано с това, че Зюлейха неколкократно потвърди, че е щастливо омъжена и обича съпруга си. Това желание без появата на Мюжгян нямаше да се реализира, защото Йълмаз не решава да продължи напред само напук на Зюлейха...иначе както бях писала или щеше да се ожени за някое момиче от елита на Адана или за Гюлтен. Мюжгян го заинтригува, той има чувства към нея, но различни от тези към Зюлейха, които беше "погребал" в сърцето си. Ако това писмо не се беше появило, Йълмаз щеше да вярва в щастието на Зюлейха и да гради своето. Йълмаз правилно се обвинява, че е повярвал в грешни неща, но вина имат и тези, които активно, целенасочено и тенденциозно го заблуждаваха. Защо Зюлейха излъга Мюжгян? За Йълмаз знаем, но защо Зюлейха каза неверни неща на Мюжгян при срещата им край брега? Защото и тя се беше примирила, защото и тя беше решила да продължи напред с Демир и азщото и тя повярва на очите си, на това, което видя.
Но, вярно е, че Йълмаз сега си позволи думи и твърдения без съгласието на Зюлейха, базирани само на писмо, написано преди време. Оттогава до момента е минал известен период и нещата може да са се променили...именно това не отчита Йълмаз, нито Фекели се сети да акцентира. Йълмаз живее с картината за страдащата Зюлейха, за Зюлейха в ада, той се придържа към чувствата, споделени от нея в писмото и на базата на всичко това реагира и действа, подкрепен и от думите на Гюлтен преди срещата - че Зюлейха никога не се е отказала от него. Но не е правилно, според мен. Да, аз бих била много по-доволна, ако той кротко бе изчакал удобен момент да поговори със Зюлейха, без да изпада в ярост . Отделно, държанието му към Гафур мисля, че дори е много благосклонно, имайки предвид всички гадории, които му докара Гафур и основно опита му за убийство, който не беше докладван от Йълмаз. Гафур може да благодари на Йълмаз, че не е в затвора. И Гафур не е подавал ръка на Йълмаз, той бързаше да ги изрита от чифлика, Сание беше тази, която ги уреди за работа и то с малко злорадстване, че има и по-долу от нея като слуги, които живеят в калта.
Демир - за него беше важно лъжата за естеството на брака му да остане заровена завинаги, той се надяваше брачният му живот, ежедневието му със Зюлейха, както и бракът на Йълмаз да кажат своята дума и любовта между двамата да избледнее и да изчезне. Постара се доста, както и майка му Хюнкяр. Всички убедително звучащи доводи, че Зюлейха се е омъжила за него от любов, след като Йълмаз е бил арестуван изведнъж загубиха значението си и Демир остана безмълвен, когато разбра, че има писмено доказателство от самата Зюлейха за реалните събития по онова време. Естествено, единственото, което можеше да направи е отчаян ход да спре развитието на нещата с пистолет в ръка и поредното нареждане за убийство - "...ако Йълмаз понечи да се нанесе в малкия конак, стреляй в главата, аз ще наема някой да лежи вместо теб". Дали наистина ще пусне Зюлейха и какво означава това "пускане" ще видим. Аз мисля, че ако имат възможност за разговор, Зюлейха ще "приземи" Йълмаз и ще го върне от реалността на писмото, в която той сега живее. Това ще е сила за Демир, ще е възможност и за Мюжгян.
Мюжгян - мъчно ми е за нея, но тя трябваше да даде възможност на Йълмаз да говори. Стори ми се, че тя нарочно не даде такава, но без користни чувства...просто беше нетърпелива да излее своята болка и страх, както и любов. Мисля си че тя има повече сила, отколкото очаква. Любовта й е наистина силна и може да преобърне ситуацията, защото Зюлейха вече е променена, има и други приоритети, както и неща, които Йълмаз не знае и трудно би приел.
Хюнкяр - много силна жена, просто е удоволствие да я гледа човек, честно казано...като султанка, която пази шехзадето си - смъртоносна. В разговорът с Йълмаз, тя ми напомни на мъжа си Аднан - думите, заплахите, яростта..."вземай семейството си и се махай оттук...иначе, че съжаляваш, че си се родил". Възприела е целия ареснал и в поведението на Аднан Яман, подобно на вижданията му и идеите му. В разговора й с Фекели тя ясно показва, че за нея любовта не значи нищо, огънят на тази любов може да се потуши. Тя очаква Йълмаз да си мълчи, да се примири, да се нагоди към ситуацията, така щото те - Яман да не бъдат притеснявани, за да могат те да са щастливи, Йълмаз трябва да си трае. Позоваването на брачната институция е много интересен ход, но няма отношение към доводите на Фекели в полза на разговор между Зюлейха и Йълмаз. Хюнкяр и Демир искат изкуствено да прекъснат това, което вече се е отприщило и така ще влошат ситуацията и за двете семейства.
Мисля, че сега Хюнкяр ще използва коза си за Ерджо по някакъв начин. Или да вкара в затвора и Йълмаз или да изнудва Зюлейха или самия Йълмаз.
Шермин и Хатип ага - мисля си, че скоро ще им се стъжни. Свидетели на заплахите на Демир бяха трима други мъже, които бяха с Дженго онзи ден - те бяха споменати, но Шермин е дала свидетелство за убийството, ако правилно съм разбрала. Т.е., че е видяла това да се случва и е видяла Демир като извършител. Жалка история са те, просто бездушна. Ще видим там как ще се развият нещата.
Интересно ми е дали новият персонаж ще е свързан някак си с лелята на Мюжгян?! Дали ще ги разпределят по лагери двамата или ще си имат тяхна игра?!
За Дженго - много мъчно ми стана за него, не знам, защо избраха тази линия СЦ, но тежки сцени.
Хубав ден!

Лучия, съгласна съм с теб за Демир и Йълмаз. Така е.  Ако бяха с различни характери нямаше да има драма и сблъцъци, които "правят" сериала . Но, нещата вече се повтарят прекалено често и си мисля, че каквито и да бяха тези мъже, щяха да си вземат поне малко поука, а те.... Като на кино , но е време СЦ да променят малко тези моменти.
За Гафур - понякога хора като него, за съжаление, не разбират от друго, за Сание е малко по-различна ситуацията.
Прокурорката - да, наистина. Но, освен към Хюнкяр и тежката присъда за Демир, тя имаше такова отношение и към Фекели и Йълмаз, съответно за неговото деяние. Без разследване и на база на думи тя си решава, че случаите са такива и такива. Йълмаз умишлено стрелял в баща си, докато Фекели обясняваше, че няма такова нещо и не подава жалба срещу Йълмаз, хората дават показания, че отношенията им са отлични...тя иска затвор. Както и ти спомена, всички знаят, че иманно Хатип ага е натопил Дженго пред Демир, няма как и самият Дженго да не иска обяснение от Хатип и тогава онзи има мотив. Но, тя си държи на свидетелката Шермин, която е ясно, че има търкане с роднините си...цяла Адана знае. И иска смъртна присъда за Демир.Ще я видим каква е тя, но много неприятно впечатление ми създаде. Не харесвам такива хора.
Надявам се СЦ да дадат добро обяснение за случващото се с Демир от болницата нататък.
Аз също не мисля, че Зюлейха вече би могла да направи нещо със свободата си, защото тя не е реална. Освен ако не подаде молба за развод и Демир да се съгласи - тогава тя би била свободна и тогава Демир ще й е дал свобода, но това не мисля, че ще стане. Ако се реши на развод, Зюлейха трябва да е готова за голяма борба, а тя не е готова за това. Още по-малко сега, когато Яман са уязвими, а Зюлейха е добър човек. Няма да се възползва от тяхната трудна ситуация, както те се възползваха от нейната и тази на Йълмаз. Именно поради тази причина си мисля, че Зюлейха няма друга възможност и мислейки за всички последици, тя ще се върне при Демир, нищо друго не й остава. Да, тя ще напомни на Йълмаз, че е женен.
За Гюлтен по-късно.

Фрагманът ме кара още да мисля върху него.
Демир досега живееше с това, че Зюлейха обича Йълмаз, чувал е това много пъти. В затвора той обаче чу, че и Йълмаз обича Зюлейха. Йълмаз  каза още, че Демир е никой и Демир не можел да застане на пътя на тяхната любов.
Във фрагмана става дума само за Зюлейха, не за децата. Демир още в затвора разбра, че Йълмаз не знае, че Аднан е негов син. Ако той междувременно е разбрал от Зюлейха, щеше да стане дума. Но за дете и за деца на срещата не става дума.
Срещата от фрагмана потвърди за Демир чутото в затвора: Йълмаз нарича Зюлейха „Моята Зюлейха“, която щяла да стане пак негова, а тя го прикри с тялото си, за да го спаси. За Демир е ясно, че става дума за взаимна любов.
Демир и казва: „Върви при Йълмаз!“, но всъщност той това е казвал и преди. Когато и взимаше детето, преди да бяха изяснили помежду си чие е то биологично, Демир също и е казвал, че може да си тръгне. Тогава той разчиташе на това, че детето по закон е негово, а тя не беше повдигнала ясно въпроса за бащинството, това стана на етапи. И Зюлейха се връщаше, защото не можеше да си вземе детето.
Сега, от една страна, Йълмаз е женен. Но не е само това. Детето, което е в Зюлейха, е на Демир и това се знае. Тримата в Яман знаят, че Аднан е биологично дете на Йълмаз. Но Демир и е казвал няколко пъти, че дали е негов или син на Йълмаз, Аднан е с фамилията Яман и е негов син, а Демир е готов да си даде живота за това дете. Съмнявам се, че Зюлейха би се решила да каже на Йълмаз, че Аднан е негов син. Това  би било опасност за живота на Йълмаз. Зюлейха е притисната и от страна на женения Йълмаз, и от страна на децата, за да могат думите на Демир да се приемат като нейно освобождаване. Отделно е въпросът дали Зюлейха иска това. Може би с тези думи Демир ще я накара да разбере, че тя няма изход.
Но тези думи, казани сега пред двамата, имат и друга страна, друг смисъл, който сега виждам като по-важен. Когато Демир сам я пуска да отиде при Йълмаз, Йълмаз губи отнемането, завладяването. Тези думи обезсмислят отмъщението към Демир чрез връщането на Зюлейха. Така не само за Зюлейха, но и за Йълмаз думите на Демир са изненада, която и на двамата не казва нещо добро. Вероятно тези думи  ще ги  накарат  да направят крачка назад.
Демир беше казал на Зюлейха, че проблемът на Йълмаз не е тя, а е самият Демир: наранена гордост, която Йълмаз се опитва да възстанови. Да си върне Зюлейха е част от това. Затова такова обяснение на думите на Демир от фрагмана сега ми изглежда по-логично.