Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №15

Добро утро! 

Лучия, да, Зюлейха каза това.
Но аз имах предвид, че между мъжете не стана дума за деца.
Че Йълмаз не беше напреднал по въпроса в сравнение със затвора.
Иначе разговорът щеше да бъде друг.
                                 
https://scontent.cdninstagram.com/v/t50.2886-16/70787959_4047372 … 47f3371b5216f4d7c

Здравейте,
Благодаря за споделеното и за информацията!
Според мен, няма как чувствата на Йълмаз след излизането му от затвора да са едностранни, еднопосочни и без нюанси. Човек винаги изпитва палитра от чувства и емоции, които се приплитат, понякога се подсилват, а понягога си противоречат. В зависимост от ситуацията едното чувство или емоция заглушава другите и обратно. Йълмаз вярваше, че Зюлейха насила е омъжена за Демир, до момента, в който тя самата му каза, че не е така и че обича Демир, че е щастливо омъжена, също и щастлива майка. Още от начало наред с любовта му към Зюлейха, Йълмаз изпитваше гняв и ненавист към Демир, за когото смяташе, че е изнудил Зюлейха да се омъжи за него, независимо от знанието за естеството на връзка между Йълмаз и Зюлейха, казана му от Йълмаз в ареста. Впоследствие, когато погрешно беше убеден в друго, наред с любовта му към Зюлейха, у Йълмаз се появи и чувство на разочарование към Зюлейха, той беше объркан и недоумяваше - дали се е влюбила в Демир или се е омъжила, поради добрата перспектива, а може и двете. Имайки предвид сключването на брака - почти веднага след арестуването му, Йълмаз предположи, че Зюлейха е била повлияна както от осанката на Демир, така и от неговият статут. Оттам вече Йълмаз изпита друг тип гняв към Демир и качествата му, които са привлекли Зюлейха. Отделно от това на лице у Йълмаз е винаги и желанието му за възмездие по повод на моралното прекрачване на границите на мъжката чест и дума от страна на Демир.  В допълнение - у Йълмаз съществува негодувание и гняв от преживяното насилие от Демир, побоят, заплахите, стрелбите и опитите за убисйтво, покушението над Фекели, съсипването на памука, желанието за стопанско унищожаване и запазване на монопола на всяка цена. Разбира се, че проблемът на Йълмаз е с Демир. Малко ли е?!... всеки би имал проблем с Демир в положението на Йълмаз.
Независимо от всичко, Йълмаз ясно каза на Зюлейха, че тя за него е невинна, защото знае, в какво положение беше тя по онова време - уязвимо. Каза й го при първата им среща. Зюлейха може да се е влюбила в Демир, може и да се е омъжила за него заради статута му, това Йълмаз го приема (макар и трудно, разбира се) и няма какво да каже, няма какво повече да направи. Проблемът му е с Демир изначално е защото: в онзи регион и особено в онези времена мъжката чест и мъжката дума са значели много. Йълмаз се извини за лъжата им, но тя им беше нужна, защото те бяха бегълци, те не са лъгали за удоволствие или за да наранят някого и това е повече от ясно. Йълмаз разкри истината на Демир, като обясни всичко и нарече Зюлейха своя жена, което е ясно какво точно значи и какво и двамата с нея влагат в това. Оттам вече, въпрос на морален принцип е Демир да стои настрана от жената на другия мъж или ако има претенции, то да ги изяви там на място пред съперника си. За Йълмаз, действията на Демир са подмолни и във всички случаи представляват нарушаване на морален принцип. Точно за това Йълмаз има проблем с Демир, който впоследствие се усложни от други неща. Още преди време, бях писала, че съм говорила доста по този въпрос с мои приятели, които са наясно с традициите и културните особености в Турция, тъй като мъжът е родом от там и точно в близост до региона, където сега се развива действието на нашия сериал. За нас е трудно да си представим и да приемем този начин на мислене, но това е важен въпрос в разбиране на сериала и мотива на някои герои. Поради културни различия и липсата на такава черта при нас, се подценява значимостта на мъжката дума при южните ни съседи.
Та, няма как у Йълмаз наред с любовта към Зюлейха да няма наличие на чувство на наранена гордост. Всеки човек си има такава. Така че, това е логично и човешко. Демир му обясни, че той е никой, че Зюлейха е избрала него, защото: "...кой си ти, кой съм аз!!!". Сега Йълмаз разбира, че Демир и Хюнкяр са изнудили Зюлейха за брака с Демир, заплашвайки я с живота му. Гневът вече е на друга основа, гневът има друг заряд. Отделно е и налице и притеснението му как живее Зюлейха, това, че е нещастна, че живее в ад и т.н. Оттам идва и неистовото му желание да я изтръгне от ръцете им....тези ръце, които я държат насила, според собственото й писмо до Йълмаз. Да си върне Зюлейха, за Йълмаз означава да си върне живота им отнет от Яман и да спаси Зюлейха от нещастно съществуване, което тя е приела именно заради него.
Не мисля, че желанието на Йълмаз да си върне Зюлейха е единствено и само подчинено на това да си отмъсти на Демир - това принизява заложеното в героя...не мисля, че Йълмаз е толкова повърхностен и "плитък". Ясно дадоха думи на Йълмаз и то няколко пъти в разговори, които недвусмислено показваха притеснение за Зюлейха и за това, че тя е нещастна, че живее в ада сред хора, които я държат против волята й и упражняват тормоз. "...Зюлейха преминава през изпитания. Заради мен, тя живее в страдание. За да ме спаси, тя попадна в ръцете на тези жестоки хора." За Йълмаз нещастието на Зюлейха се потвърждава и от думите й във фрагмана: "...толкова исках да ти разкажа всичко, но те ме заплашиха да ми вземат детето". Що за семейство са, ако заплашват една майка с детето й...
Няма как Йълмаз да не изпитва смесица от чувства. Това, че наред с любовта си Йълмаз изпитва и гняв, желание за отмъщение и други емоции не прави дадено чувство или емоция нечисто или фалшиво, само защото е в комбинация с други.
Демир също наред с любовта си към Зюлейха, изпитва ревност, гняв и злоба към Йълмаз. Не любовта към Зюлейха го подтикваше към многобройните опити за убийство на Йълмаз (въпреки, че е много по-приемливо и романтично оправдание, но невярно) и Фекели, а завистта и ревността. Ревността му към Йълмаз беше мотив за желанието му Йълмаз да го няма на този свят.
Никой не изпитва само едно чувство и не е ръководен само от едно единствено чувство...невъзможно е и не е реално, ние хората сме сложно устроени същества във всяко едно отношение.
Хубав ден!

                     
                     
В началото на сезона Демир взима твърдо някои решения.
При това изказани в доста остър тон.
„А аз казвам „не“, ще заминем в Адана!“   
Противопостави се на нейното желание, твърдо и без право на съпротива; Зюлейха каза, че не иска да се връща в Адана и ще остане в Истанбул.
А на срещата край крепостта тя чу: „Върви с Йълмаз!“


Йълмаз изслуша много лекции за любовта, но той прави това, което си иска. След толкова наставления трудно бих го изтърпяла на мястото на Фекели. Това, което си спомни Зюлейха в последния еп., подобни спомени има и Фекели: „Зюлейха няма да е резервна гума за сърцето ми.“, каза му Йълмаз. Преди Фекели му говореше за Зюлейха, той не чу нищо от това, сега му говори да внимава с Мюжгян, той отново действа, без да е премислил и ще има неприятности. Той забрави, че се ожени и какви обещания даде.
Ако Йълмаз следваше сърцето си, а не засегнатото си его, и особено след предизвикателството на Демир след срещата на моста – да си вземе, каквото иска, така, както е направил Демир, сега Йълмаз щеше да е на друго място в отношенията си със Зюлейха. Но най-малкото, което щеше да има днес, ако беше следвал сърцето си, това е да е свободен. А сега, заради егото си, е в нежелан брак. Докато нежеланият брак за Зюлейха е заради живота на Йълмаз.
В началото Демир направи много опити да убие Йълмаз. Според мен, тук се проявява неговата природа на защитник, той защитава това, за което е рискувал и което е негово. Методите са примитивни, но едната половина на Демир идва от това време на примитивно. Но тъкмо тези опити на Демир да отблъсне и да унищожи Йълмаз зададоха в Йълмаз погрешния път, по който той тръгна. А именно пътя на отмъщението, отмъщението към Демир, вместо да следва пътя на любовта, който е изпълнен с препятствия, дори изглежда невъзможен, но е правия път. Въпрос на ориентация и избор, по кой път тръгва човек.
 

Хатип е много хитър. От Гафур знае чукуровските истории и една от тях е за истории с жени в лятна къща.  Ако по време на  процеса на Демир излезе наяве, че Шермин е била в лятната къща на Хатип, Хатип вероятно ще намери начин да разкаже, че в неговата лятна къща Демир също е водил жени. Информацията от Гафур ще започне разплитането и на другата история, тази с Ерджо, защото за историята в лятната къща вече са намесени Сехер и Демир. А историята със Сехер вече започна да се обсъжда в новия сезон и Гюлтен е възможно да бъде изправена в ситуация да каже думите на Ерджо за това как Сехер не се е съпротвлявала на Демир. Хатип затова държи Шермин на това място, при определени обстоятелства може и сам да я издаде.
Хатип и Шермин са комбинация, която представя местното. Шермин е свързана още и по родова линия с Демир. Но за нея е важно богатото наследство. Нищо друго не я интересува от името Яман: нито репутацията, нито конака като свидетелство за миналото на нейния род, нито старинните семейни бижута, които продаде на един престъпник, нищо. Тя иска да унищожи Демир, най-добре да го прати в затвора, да убие децата му – вече има цял списък от опити, за да остане само нейната дъщеря наследник, да раздели Зюлейха и Демир, за да вреди на Демир. Тя е точно обратното на Демир. Демир работи за своя род, за устояването му в бурното време. Шермин усвоява новото време отвън, по видимото. Тя е блондинка и всичко модерно свършва при нея дотук, в новото време Шермин си остава една глупава мързелива хитра провинциална жена. Какво означава Мерилин Монро от цвета на косата и модната прическа нататък  за Шермин  остава неизвестно.  Тя така и ще си умре, без да е разбрала като жена времето, в което живее.   
В тази комбинация Хатип е местният хитрец на високо икономическо ниво. Той не гради, той удря в гръб тези, които правят нещо, плете интриги между тях, пречи им, спъва ги, отнема им време и сили, за да заеме тяхното място.
И Хатип, и Шермин са герои на промяната, някога ще си намерят майстора, но ще нанесат много поражения. Дженго е една от жертвите. Дано неговата история отвори очите на Демир за Хатип и свързаните с него: Шермин, Гафур. И така старото приятелство се отплати. Приятелството е духовна връзка, която не умира с тялото. Сигурна съм, че когато бурята свърши и хората се подредят наново, тогава пак ще има време, в което това приятелство ще има нов живот в отсъствието на Дженго.

Нашите с кмета на Адана и жена му на филмовия фестивал.



Кметът на Адана и Тимур Савджъ  на традиционна есенна закуска,
организирана от Güney Eğitim Vakfı,
организация, подкрепяща  образованието на нуждаещи се студенти.

Здравейте ,
Лучия, Яманови не спасиха Йълмаз. Защо му беше дадена смъртна присъда?!Смъртната присъда, дадена на Йълмаз беше на базата на грешно обвинение - че той е убил лихваря, защото му е дължал пари. Присъдата беше утежнена и поради факта, че приближените на лихваря обвиниха Йълмаз в собствените си престъпления.
Това се получи именно заради адвоката на Яман, който не извика Зюлейха като свидетел и очевидец и който не представи истинската причина за убийството - самозащита и защита на друг живот. Защо направи това адвокатът на Яман? По собствена инициатива? Неее, няма как.
Хюнкяр Яман издаде Йълмаз с вече изпипан план за действие. На нея не й трябваше Йълмаз с лека присъда от няколко години, която присъда се дава за неизменна самозащита. На Хюнкяр не й трябва Йълмаз, който би излязал на свобода твърде скоро и би съсипал плана й. За да има успех планът й, на Хюнкяр Яман й трябваше Йълмаз с дългосрочна присъда или със смъртна такава. За тази цел, тезата за самозащита не трябваше да бъде разглеждана и поради тази цел Зюлейха не беше извикана като свидетел. И в допълнение, Зюлейха беше готвена за снаха на Яман, така че едно нейно свидетелстване щеше да изведе наяве истинската връзка между Зюлейха и Йълмаз и това щеше да се разчуе, както името й щеше да фигурира официално в протоколите.
Макар и без пари, на Йълмаз му се полага служебен защитник, който щеше да извика Зюлейха на разпит и можеше да постигне повече. Така че, Йълмаз щеше да има много по-голям шанс със служебен защитник. Мнимата подкрепа на Яман с наетия адвокат беше само, за да заблуди Зюлейха, че се върши нещо. В действителност, наетия от Яман адвокат спомогна за тежката присъда на Йълмаз, като не оспори същността на обвинението, извиквайки Зюлейха като свидетел, извиквайки снаха й за разпит, както и доведения й брат - Вели.
Така че, Яман нито помогнаха на Йълмаз, нито спасиха живота му, защото нямаха изгода от това.
Ако Гюлтен не беше чула случайно за смъртната присъда и не беше казала на Зюлейха, която се развика и изпадна в истерия, Хюнкяр и пръста си нямаше да мръдне да смени адвоката, който обжалва, защото Зюлейха й постави условие.
Така че, Йълмаз нищо не дължи на Яман, нищо. Хюнкяр измами и Зюлейха. Получи от нея "да" за брак, което "да" Зюлейха не може да оттегли, но Хюнкяр се отмента бързо от обещаното, вече получила своето. Защо Яман излъгаха Зюлейха, че Йълмаз е починал в пожара? За да може тя да го мисли за мъртъв и те да могат да го убият, пращайки наемен убиец, когато решат. Но, дойде амнистята и промени плановете, като Демир спешира нещата. След идването на Йълмаз в конака и след раняването му, Яман го търсеха, за да го довършат тайно и да го заровят като куче. Жалко, че Зюлейха си мислеше, че чрез брака и чрез детето пази живота на Йълмаз...напротив. Тя ще бъде много потресена като разбере, че Йълмаз вече е бил обект на опити за убийство и то многократно. С този брак тя нито постигна желаното спасение на живота на Йълмаз, нито пък Яман сториха нещо по въпроса. Йълмаз е жив въпреки тях и благодарение на случайността.
Подобно на сина си прди 20 години, Хюнкяр използва възможността от задаване на грешно обвинение, с цел по-тежка присъда за семейна угода. Защото именно тежката присъда беше в услуга на плана й. Иначе планът й щеше да претърпи провал.
Съгласна съм за Шермин и Хатип ага. Отвращават.

Допълвам се:
Ако Йълмаз беше следвал сърцето си, той щеше сега да е свободен, но дотам. Нищо друго нямаше да е различно. Зюлейха щеше да си продължава да си мълчи и да лъже, със заблудата, че така пази живота му и този на детето Аднан. Не се знае, дали щеше да има смелостта да каже нещо при бягството при Йълмаз-Фекели, дори и без Мюжгян, имайки предвид, че се стреляше в дома и по хора, чупеха се прозорци и куршумите навлизаха в къщата. Да, беше по-голям шансът, но не и повече. Решението човек да продължи напред не е следствие на его, няма нищо общо с това. Да, съгласна съм, че Йълмаз сега трябваше да действа по друг начин, спор няма. Трябваше да има предвид както това, че е женен, така и това, че Зюлейха е омъжена, независимо от как и има дете...сега чака второ. Трябваше да има предвид, че това писмо е писано преди време и нещата може да са се променили. Изобщо не одобрявам поведението му.
Но, също така не мога да приема и поведението на Демир с реални действия за убийство като защита на това, което има. Това показва дефицити и сериозни проблеми в психологичен план. Решения за това има много, различни от затриването на човешки живот.

38 еп., фрагман 2:

 “Gitmek isteyene kilidin kar etmeyeceğini geç de olsa anladım…”







https://scontent.cdninstagram.com/v/t50.2886-16/72207332_1379985 … 4e38431fc0d6002ee



“Artık seni durdurmaya gücüm yok…”

Благодаря за фрагмана! Много интересно. Мисля си, че Демир ще се промени...изпитанията променят хората, ще има време и да помисли. Зюлейха не би изоставила Демир в това положение, нито би рискувала да навреди на честта на Яман. Сигурна съм, че ще постави Йълмаз на мястото му и ще му обясни някои неща. Той се в вторачил в няколкото изречения от писмото и друго нищо не вижда, а трябва. Ето я и Есра. Да видим тя каква ще излезе?!
Имам чувството, че Мюжгян ще иска да се разведе и да си тръгне. Но именно лелята ще я накара да остане, тя ще я спре по някакъв начин.

Много се надявам тази седмица да не участваме в състезание по цифри и епизодът да не е три часа.   

Яман не са едно цяло, главните Яман са две личности – Хюнкяр и Демир. Всеки от тях отговаря сам за това, което прави. В механизма на брака всеки от тях участва по различен начин. Демир няма отношение към делото на Йълмаз. Защото той разбра за съглашателството между  Хюнкяр и Зюлейха за брака като спасяващ живота на Йълмаз в края на сезона, едновременно с Йълмаз. Демир чистосърдечно и сам се нае с делото на „брата“ на Зюлейха, но той никога и с никого не е обсъждал брака си със Зюлейха във връзка с живота на Йълмаз. Зюлейха първа наруши нормалните правила на един брак. И разбираемо, Демир оттегли подкрепата си за Йълмаз. В това отношение Демир няма в какво да бъде обвинен.

Механизмът на брака е много интересен опит на сценария да ни покаже механизма на културата.  А именно, как в самата традиция се поражда една иновация, която, ако Демир успее да накара Зюлейха да се влюби в него, може да се превърне в традиция за следващото поколение. Хюнкяр действа с нормите на старата култура: не зачита любовта, човек се цени по това дали може да създаде дете, важно е кръвното родство. Независимо от нея, но стъпвайки върху това, което тя е подготвила – и в това е силата на Яман, че те разчитат на непрекъснатата връзка между поколенията,  Демир изпълва с ново съдържание подаденото от Хюнкяр. Новото е в това, че той създава връзка върху чувствата – засега своите, и приема некръвното дете за свое. Дотук сценарият пази много чисти неговите намерения. Това не може да е случайно. От първия момент на влюбването досега Демир е верен на своите чувства, следва ги и...още не знаем докъде ще го доведат.
Демир не е обсъждал със Зюлейха други въпроси, освен бъдещия им съвместен осигурен  живот и чувствата си. Ожени се за нея, защото я обича, видял я е в безисходица, приема нейното дете като част от нея. Техният брак започва от нулата, както започва всеки нормален брак. В началото Йълмаз не присъства в него по никакъв начин, сега и двамата знаят, че Аднан е биологичен син на Йълмаз. 
Ето какво Демир е говорил със Зюлейха във важните моменти около сключването на брака:

Вечерята в ресторанта, 3 еп.:
„Г-н Демир, защо ме доведохте тук?
За да ти покажа какъв ще е животът ти с мен.
Живот ли?
Живот. Когато се омъжиш за мен, животът ти ще бъде това.“
Следва последното указание на Хюнкяр към Зюлейха на мостчето, най-съществената част от споразумението между тях.
На следващата сутрин Зюлейха сама слезе на закуска и седна на направеното за нея място на семейната маса.
Това е доброволно дадено съгласие за приети от нея условия.

Сватбата, 3 еп.:
 „И ти ще ме обикнеш, Зюлейха ...Може би някой ден...Не утре ... Но някой ден непременно!
Защото аз много те обичам.
Дори не можеш да си представиш колко много."

Неслучайно в новото интро напомнят пръстена и огърлицата от този момент:
тъкмо сега Демир за пръв път изговаря своето обещание формула, която ще чуваме много пъти нататък:
за своята любов и очакването за любовта на Зюлейха.
Която ще чака до последния си дъх.



Зюлейха обаче влезе в брака не с роклята от Париж, а със сватбената рокля на Хюнкяр. Ще видим кой от двата брака: този на Зюлейха с Демир или брака на Мюжгян с Йълмаз, в първия невестата е със сватбената рокля на свекървата, а във втория – с рокля от Париж, ще донесе щастие. И тази рокля  е важна по отношение на механизма на културата, за който пиша: приемствеността осигурява живот на иновациите.

И първата брачна нощ, 4 еп.:

 „Погледни ме, Зюлейха. Погледни ме.
Това сърце бие заради любовта ми към теб.
От първия ден, в който те видях това сърце бие за теб.
Знам, че ти не си влюбена в мен,
Но един ден ще се влюбиш.
Защото аз толкова много те обичам,
Че и ти ще ме обикнеш.
Ти вече си моя, завинаги моя.
Ще те направя много щастлива, много.“

                     

Демир наистина няма отношение към делото на Йълмаз, това е така. Според мен, Зюлейха не наруши норманите правила на брака си, защото тя избяга за да види "брат" си, когото Яман не позволяваха тя да посети. Нарушението на нормите на брака идва от истината кой всъщност е Йълмаз. Демир оттегли подкрепата си за Йълмаз като бивш годеник, но преди това се договори със Зюлейха за "брата". Т.е. в този брак Йълмаз беше споменаван като "брат", но действията на Зюлейха към него бяха третирани и наказвани по повод на истинската самоличност на Йълмаз, за която всеки знаеше, но заради угода не споменаваше. Знаем за причините, поради които Зюлейха си мълчеше за "брата", но защо мълчеше Демир и защо играеше играта с "брата", ако намеренията му бяха съвсем чисти?! Именно това прави, лично за мен, неговите действия леко съмнителни. Защото той знаеше истината от Йълмаз, а също е имал представа за намесата и допълнителната информация на Хюнкяр. Няма как Хюнкяр просто ей така да се съгласи на брак със слугиня, със сигурност тя има нещо наум - Демир познава майка си. Демир е подозирал и че Хюнкяр знае за бременността, тя се страхува от безплодието му и отзвукът в обществото. Самият той е бил почти сигурен за бременността на Зюлейха, иначе нямаше да предлага брак на млада жена, бидейки сигурен, че е безплоден. Именно тези допълнителни неща,  цялата палитра от събития и перфектният тайминг на предложението - нито случайно по-рано, нито пък по-късно, лично за мен имат значение и хвърлят някои сенки по повод на чистата основа на брака от страна на Демир. Освен любов има и още нещо...
Гюлтен - и тя, също заблудена от лъжата за брата и сестрата, се влюби в Йълмаз. Но, след като научи истината Гюлтен се стремеше към любовта с някои нечисти средства. Да приемем, че Йълмаз не присъства в брака между Демир и Зюлейха, защото не тя му е казала за истинската им връзка (макар, че той знаеше от Йълмаз), тогава защо да приемаме, че Гюлтен трябва да се съобразява с чувствата на Зюлейха към Йълмаз, когато тя вече е омъжена за друг - за Демир, Зюлейха е взела своето решение. Не оправдавам Гюлтен, но все пак се опитвам да я разбера. Тя няма никаква вина, че Зюлейха се е съгласила да се омъжи за Демир, спасявайки живота на Йълмаз. Но оттам следва, че Зюлейха вече няма право да мисли за Йълмаз, нито да му пише, нито да чака или иска любовта му. Тя е омъжена. Край. Такава е истината за едно селско момиче от Чукурова, което не познава света, освен конака и работата в него. Тя скри писмата, защото виждаше нередност в тях...омъжена жена да пише писма на друг мъж. Надали скривайки писмата самата Гюлтен се е надявала на бъдеще с Йълмаз, който беше осъден първо на смърт, а после на доживотна присъда. След появата на Йълмаз, Гюлтен вършеше всичко съвсем съзнателно, но следвайки факта, че Зюлейха е омъжена и с поведението си руши правилата на брака. За Гюлтен, Зюлейха е взела своето решение и вече няма право на надежда за Йълмаз. Да, Гюлтен не е невинна, но действията й са част от възпитанието й. Тя ходеше с лъжицата, но смяташе, че има право на тази любов - Йълмаз не беше обвързан, нито тя. За представите на чукуровци, може би Йълмаз й беше дал лъжлива надежда, без да осъзнава. Той я прие в конака им, без да си дава сметка, какво означава това в този регион. Неслучайно момиченцето, което месеше тесто с нея я попита, дали Йълмаз я е довел, за да се ожени за нея, иначе защо. Сега помага на двамата, защото те и двамата имат брак и Гюлтен вече не се надява. Не я оправдавам, защото веднъж така, после иначе...не е постоянна, но може би това се дължи именно на възпитанието и средата, в която живее, а не толкова на характера й.
Сехер - вече е ясно, че детето е на Гафур и не знам, как биха извъртели нещата, че да го припишат на Демир, въпреки приказките на Ерджо за лятната къща. Зюлейха познава Демир и не би повярвала. От друга страна, ако Сехер не е съгласна да даде детето си на Сание, дали няма да промени версията си. Все пак, когато призна за Гафур, Демир бе опрял пистолет в главата й...тя може да се позове на страха. Не знам как ще заформят тази история.

        
Ако писмото в сандъка на Гюлтен е първото писмо, което Зюлейха написа след връщането на Демир от Истанбул, когато и даде адреса на затвора, то е написано преди Демир да заведе Зюлейха на ресторант и да и каже, че ще се оженят. Значи, селското момиче Гюлтен е прочело и сега съхранява писмо на Зюлейха, написано преди брака. А след това да чете писмата на г-жа Яман и стана навик. И ако това е писмото, с което Зюлейха съобщава на Йълмаз, че ще имат дете, всеки може да си направи изводи. Да оставим, че то не е стигнало тогава до Йълмаз, че не му го е дала при излизането от затвора и изобщо това, че тя съхранява това съвсем лично нещо. Сега Зюлейха е пред трудни решения. Това писмо, което дебне, е много голяма опасност за бъдещето на нейните решения. Дори да не е първото писмо, дори да не е това със съобщението за детето, което и да е писмото в нейния сандък, Гюлтен не е никаква приятелка, защото каквото и да направи с това писмо, най-важно е в момента да го даде на Зюлейха, за да знае тя какво стои зад гърба и, защото това писмо утре може да коства нечий живот.    

Че нещата ще се обърнат подсказва интрото в първите си кадри за втори сезон. На Демир му се налага да преживее: обвинение в убийство, затвор, бременна жена, бягство, объркани отношения... - все неща, които преживя и Йълмаз, без да е наясно с истината, разбира се. И в първия епизод започна да се обръща съдбата.
В началото на фрагмана авторите започват с образ на пустиня и бродещи в нея три неясни фигури.От текста се разбира, че това е образ - преживяване на Демир. Пустинята символизира живот - безплодна ширнала се повърхност, под която трябва да се търси Действителността (външно битие, прекосявано слепешката, без Бог). В нея хората не са пътници, а скитници, движещи се без посока (подобно на скитника-евреин). Пустинята е символ и на сърцето, средище на вътрешен отшелнически живот. Отшелниците на сърцето са в пустиня с прогонени желания и дяволски образи. Тук в пустинята се чака Божията милост. В този дух са и думите зад кадър и на Демир: "От тук нататък с всяка своя постъпка ще се приближаваш към гроба". На пръв поглед думите като че ли са насочени към Зюлейха, всъщност са част от монолога на Демир.
Йълмаз явно е настъпил в период на тъмна нощ - става ясно от думите на Фекели. Нощта е средище на демони и недействителни образи, но и порив към деня, слънчевата светлина, която придава яснота на очертанията и възприятията. Засега Йълмаз повтаря слепешката действията на Демир - на всяка цена да има Зюлейха (барабар с децата й)и да възвърне живота, за който е мечтал.
Аз още през август по повод постера за втори сезон бях писала, че във войната за Зюлейха много е важно кой от двамата, изправен пред истината,  повече ще откачи. До тук Йълмаз само моли Зюлейха, важно е как ще действа по-нататък.Всяко насилие над нея ще има обратен за него ефект. Защото обстоятелствата и хората са се променили  и няма как първоначалните мечти да се реализират.
Всичко зависи от Зюлейха, а тя е изправена пред дилемата: дългът или любовта. И е раздвоена...

Здравейте,
Лучия, съгласна съм за Гюлтен. Моето обяснение какво е, като пак пояснявам, че не се опитвам да я оправдая, а да я разбера по някакъв начин: Демир е желан мъж, всяка жена би била щастлива да бъде негова съпруга и да живее в конака, да е част от семейство Яман. Гюлтен си е представяла, че Зюлейха ще има живот като на сън, видяхме дрехите, бижутата, чанти, обувки, вечери и пътуване в Европа - мечтата за всяка една жена, ако мога така да се изразя . Гюлтен крие писмата на Зюлейха, защото тя вече е омъжена. Бях пропуснала ситуацията с първото писмо, която Ваня разясни: че то е било написано преди предложението на брак от страна на Демир. Бях забравила момента и бях останала с погрешно впечатление, че всички писма са писани след сватбата. Мисля, че на всички - имам предвид прислугата им беше ясно накъде вървят нещата със статута на Зюлейха още преди самото предложение на брака и може би поради тази причина Гюлтен скри всички, дори и първото писмо от Зюлейха до Йълмаз. Не знам. Но, впоследствие Гюлтен става свидетелка на различния живот на Зюлейха - скандалите, бягствата, отнемането на детето, заключването в стаята, заплахите и т.н. Съгласи се да пусне онова писмо, защото Зюлейха вече беше повече от отчаяна и беше в много окаяно състояние...докарана до самоубийство. Сега, защо реши да им помага в този момент, вече ми е странно, но Гюлтен е непостоянна, уклончива, не знаеш в даден момент как ще реагира, как ще постъпи. Съгласна съм, че Гюлтен не трябваше да чете тези писма, дори и да не ги пуска, не трябваше да ги чете...но пусто женско любопитство. Сега, това писмо, което тя пази, наистина трябва да го предаде на Зюлейха. Какво ще стане с писмото - ще видим. Имам предположение, че Гюлтен може да го използва при спасяване на Йълмаз от грешни обвинения по отношение на Ерджо. Напълно е възможно Хюнкяр да действа по същия начин, като преди, да се постарае Йълмаз да бъде обвинен за убийството на Ерджо, но без да се изтъква неизбежната защита на чужд живот и самозащита, може би Хюнкяр ще се постарае и да излъже за пистолета като цяло. Защото именно спасение за Йълмаз в тази ситуация би било наличието на пистолет в ръцете не Ерджо, с който пистолет той е стрелял и ранил Йълмаз, а после заплашил смъртоносно и Гюлтен. Без пистолета и свидетелството за него, Йълмаз може да бъде обвинен както й е угодно на Хюнкяр. За съжаление, Фекели в пристъп на любовна лудост върна пистолета, който беше единственото доказателство за самозащита от страна на Йълмаз. Та, Гюлтен може отново да бъде заплашена с живота на семейството си, за да свидетелства грешно и да излъже. Единственото нещо, с което Гюлтен може да има коз пред Хюнкяр или Яман като цяло е писмото на Зюлейха и съдържанието на писмото - да речем кое е биологичния баща на Аднан. Така може да се докаже престъпно намерение на Хюнкяр към Йълмаз - разчистване на сметки за стари истории и възползване от случая на Ерджо, като лъжесвидетелстване, да речем. Може и чрез писмото Хюнкяр да бъде възпряна от възползване по случая с Ерджо. Може би въобще няма да стане така, но си мисля, че Гюлтен, подобно на Гафур, пази това писмо както заради себе си и семейството си, така и заради Йълмаз. Не е правилно, но Гюлтен познава методите на Хюнкяр, които са безмилостни.
Съгласна съм, че Йълмаз трябва да научи цялата истина, не само тази на Зюлейха. Именно това имам предвид и аз, че той се е вторачил в тези няколко реда от едно изгоряло писмо и не вижда и не чува друго. Не отчита много други фактори, които са важни за правилното му поведение и решение.
За адвоката - разбира се, че не е ставало дума и въпрос Зюлейха (или и другите) да свидетелства, защото това е планът на Хюнкяр, който тя задвижи още преди арестуването на Йълмаз. Да предложи веднага помощ на Зюлейха, която в този шок тя би приела на драго сърце и после вече да няма как да се измъкне от постепенната промяна на помощта в предложение спрямо тази помощ и после в директен шантаж. Неслучайно Хюнкяр лично чистеше раздраните стъпала на Зюлейха...не Фадик, не Сание, не друга жена, а баш Хюнкяр Яман. Целта беше да научи подробности - знае ли Йълмаз за бебето...и веднага да утеши и да покаже разбиране, да прикотка Зюлейха, да й предложи помощ и да не й даде време и възможност да помисли. Веднага се нае адвокат, който да действа, но как...Зюлейха беше изпращана в друга стая, не й бяха казвани подробности, тя не знаеше нищо. Повече от ясно е, че няма как да стане въпрос за свидетелстване, защото това беше в ущърб на плана на Хюнкяр. Защото едно свидетелстване би увеличило възможността действията на Йълмаз да бъдат приети като самозащита и той да получи няколко години затвор максимум.
Ако Йълмаз беше получил служебен защитник, то тогава би станало въпрос за свидетелстване, защото такава е процедурата - това е подход на един средностатистически професионалист, дори студентите по наказателно право знаят това още в началото, да не говоря за практикуващ юрист.
Този служебен защитник би направил най-напред това - да подсили свидетелските показания на Йълмаз с тези на Зюлейха и на другите замесени. Какво е правила Зюлейха в този съмнителен дом? Щяха да разпитат и собственичката. Лека по лека щеше да се установи, че има нещо гнило в показанията на хората на лихваря. Щеше да бъде дума срещу дума, най-малкото. И нямаше как да се отсъди толкова бързо без да се проучат и двете версии.
Адвоката на Яман просто не направи нищо, защото представляваше интереса на Хюнкяр, а не на Йълмаз.... просто Зюлейха трябваше да знае, че има такъв адвокат, за да може да си мисли, че на Йълмаз му помагат. Тя е наивна жена, няма и достатъчно опит в живота и не е знаела, че може да помогне на Йълмаз като свидетелства. Това използва Хюнкяр - нейната наивност и незнание. Неслучайно Хюнкяр каза и на Демир, че тя ще се оправя с този въпрос и Демир нямаше поглед върху нещата.
Катя благодаря за споделеното! Съгласна съм с теб. Сега може би Йълмаз ще се озлобява, а Демир ще омеква - на Йълмаз му предстоят изненади, които трудно би приел. Това съвсем ще го съсипе и не се знае как ще реагира. Той ще си иска детето, ще си иска пропуснатото време с него, ще обвинява Зюлейха за това и ще има известно право. Ще видим.
По фрагмана: аз също мисля, че тя ще иска да помага на Демир и е правилно, още повече, че той е невинен и тя знае това. Йълмаз беше осъден по грешно скалъпено обвинение и получи присъда несъответстваща на деянието му, сега Зюлейха е вече променена, по-активна е, има повече поглед върху живота, по-обиграна е и няма да позволи повторна несправедливост. Тя ще е раздвоена със сигурност...но ще избере дълга си, защото вече е майка, както и съпруга и има своята роля в това семейство и в пазене на честта на Яман. Йълмаз възприема брака й като насилствен, приема, че тя живее в нещастие и се чувства виновен, че именно заради него тя живее с тези "жестоки хора" (по негови думи). Той иска да я спаси, да си я върне, да й предложи друг живот и да накаже хората, които са я тормозели и които са се набъркали в любовта им и са откраднали живота им. Мислейки за брака на Зюлейха като резултат от шантаж и насилие над нея, Йълмаз вече не го зачита като такъв....той си мисли, че влизайки в конака, прескачайки стени и говорейки с нея пред погледа на всички (видяхме насъбралите се слуги) той и помага - предлагайки й бягство, предлагайки й живот с него, осланяйки се на написаното в писмото й. Той въобще не мисли за реалността - за неговия брак, за Мюжгян, за честта на Мюжгян, за честта на Зюлейха, какво ще кажат хората, какво ще говорят всички по техен адрес. Всичко това не достига до него, а е изключително важно, защото именно то създава допълнително проблеми и усложнява ситуацията. Тук Зюлейха вече трябва да е изключително активна и да вземе своето решение поставяйки граници. Ще ми е интересно как ще се развият нещата. Любовта им е налице, но налице са и много други фактори, много други съдби.
Хубав ден

Здравейте!  

Един друг превод на фрагман 2, който променя отчасти смисъла и за мен е по-ясен.

https://vk.com/birzamanlarcukur?w=wall-82230597_125953

Между първото писмо, което Зюлейха написа, и сватбата има няколко дни. Не ни показаха, но едва ли Зюлейха е писала друго писмо. Когато се върнаха от сватбеното пъгешествие, на което тръгнаха на следваща сутрин след сватбата, тя веднага пита Гюлтен дали има писмо от Йълмаз. Тогава повръща и се разбра за бременността и Гюлтен беше с нея в банята. Гюлтен не зададе въпрос, а направо каза: „Бременна си, нали.“ Значи, тя е чела това първо писмо и затова беше подготвена. Наскоро припомнях този момент. И също друг един, когато Сехер искаше да повръща, Гюлтен я обяви за болна и и направи чай. Значи не симптомите, а знанието за бременността е било в случая на Зюлейха. И след няколко дни тя каза на Сабахеттин, когато подготвяше пътуването и до Истанбул, че тя е писала на Йълмаз, че е бременна, но няма отговор от него. И Сабахеттин, и Гюлтен знаят чие е детето, но Гюлтен вероятно има доказателство.
Ако Гюлтен беше истинска приятелка и едновременно искаше да спази високите си принципи, трябваше да откаже на Зюлейха да бъде посредник в изпращането на писмата. Всичко друго е подлост.

--------------------  

Чудя се: какво ли мисли Йълмаз за Зюлейха сега?
А какво мисли за нея и нейните деца?
В сърцето си Йълмаз пита Зюлейха: „Може ли твоят син да е мой син?“
Наяве обаче този въпрос е по-сложен:
Пред Фекели Йълмаз каза, че се е принудил да приеме детето на Зюлейха. (Когато обсъждаха какво е възможно да направи Йълмаз нататък.)
Йълмаз  изпитва смущение всеки път, когато стане въпрос за интимния живот на Зюлейха с Демир:
Поряза се, когато чу за аборта.
Когато разбра, че Зюлейха е бременна за втори път, излезе, за да остане сам и се беше просълзил, излъга Мюжгян.
Разговорът Йълмаз – Фекели малко по-късно:
„Значи ще имат второ дете./ Това ли те разстрои? / Не. / А ти какво не можеш да приемеш, сине?.../
Ямановите, чиито корени искахме да изтръгнем, растат. Станаха вече две деца. Бог знае колко деца ще имат още. Младеят, татко. С това не мога да се примиря. / Но и ти си в друго положение.../ В мен има такава ярост. Вътре в мен нищо не утихва. Когато видя Демир Яман, всичко вътре ми гори... Уморих се. Паднах без отмъщение... Не знам какво ще правя с този гняв в себе си.“
Във фрагмана чуваме: „Аз приемам твоите деца...И това, което е в корема ти, и това, което е в ръцете ти. Приемам.“
Сега би ми било интересно да видя негово отношение към евентуална бременност на Мюжгян. Тогава бих разбрала повече за базисното отношение на Йълмаз към децата. И да видя кой е верният отговор:
Йълмаз просто обича децата;
обича Зюлейха с нейните деца
или
иска Зюлейха като жена на Демир с децата на Демир и това е отмъщението?
Смущава ме това, че Демир е приел едно дете от Йълмаз, но не искаше да приеме второ.
А Йълмаз, който «се е принудил» да приеме едното, сега, когато отношенията са до крайност изострени, с готовност приема двете деца на Демир. При това, предложението е придружено с нагло прескачане на оградата. Не му вярвам.

----------------------

Демир мисли в този момент само за Зюлейха. Не се отказва от любовта си и никога няма да се откаже, ще страда в душата си. Но я пуска, ако тя иска да се откаже от него, дава и възможност да забрави за него, „да го погребе“. Колко много ми напомня Демир написаното от Зюлейха: „...Дори и аз да бъда нещастна, ти живей. Важното е, живей, мой Йълмаз, важното е живей.“
Голям човек е Демир Яман. Когато беше в силата си, а тя в беда, я прие с всичките рискове на брака с нея.
А сега, когато е долу, я пуска, за да бъде за нея добре.
А Йълмаз толкова време след арестуването, още не съм го чула с мисъл за Зюлейха. Какво би правила тя сама и без пари, докато в Истанбул биха я чакали да плати сметката от убийството. Обвини я, че се е отказала от него, че е обикнала богатството...Освен глупостта, че „моята Зюлейха ще ме чака“. Но истината е, че Зюлейха действително го чака в сърцето си и дочака...той да се ожени, защото: „Аз обичам Мюжгян“.

„Любовта е съдба, а не сметка.
Любовта е посвещение, а на търсене.“
Мевляна

Здравейте,
Да, първото писмо е съдържало информация за детето, а второто - част от което е при Йълмаз: за сватбата и може би във вече изгорялата част е имало и още информация, може и отново да се е споменавало за бременността. После Зюлейха писа и други писма и въпросът е, дали това в сандъка на Гюлтен е именно първото или някое от останалите. Това ще разберем нататък.
Лично за мен е ясно, че Йълмаз обича децата. Това пролича още с думите му, че винаги е искал да има деца и че чака с нетърпение тяхното със Зюлейха. Каза й го, когато тя вече беше бременна, но тя така и не му сподели истината. Впоследствие отношението му към децата беше показано и в лагера на работниците и спрямо децата на Назира; когато изчезна Аднан-младши цялото му поведение изразяваше загриженост и мило отношение към детето на врага му - невинен и т.н.; когато Аднан беше болен, той и Мюжгян му се любуваха, колко бил сладък, държеше ръчичката на детето няколко пъти. Отделно: при първата среща със Зюлейха, Йълмаз беше готов да я приеме с детето...като не съм сигурна, че преводът на: "принуден да приеме" е коректен, защото в турския език много често глаголите имат по няколко значения. Ако беше "принуден", то това бих го свързала с едно по-различно негово поведение спрямо Аднан-младши. Вместо да го намира за сладък и да му се радва, по-скоро би го възприемал като син на Демир и би бил безразличен или хладен, когато види детето. Такова нещо нямаше. В съня си/халюцинация, когато беше ранен, той пита за детето, дали може да е негов син...тук няма и следа от чувство на принуда или на самоналагане за приемане на някого, към който подсъзнанието има съпротива. Също така, неслучайно ни дадоха подсказка за това, че Йълмаз има особено и силно желание да създаде семейство, което се корени в миналото му, може би в детството. Така че, лично за мен, Йълмаз е искрен в предложението си към Зюлейха, че би приел децата й. Самият той е бил приет син....и на майстора и сега на Фекели, защото е загубил баща си много малък.
Аз съм чувала Йълмаз с мисли за Зюлейха: още от момента на убийството на лихваря, мисли за загриженост, за вина, че я е поставил в това положение; после след арестуването му той беше притеснен как тя ще се оправя сама, без пари, къде ще отиде, какво ще прави...тогава Демир предложи своята помощ. После след като се усети, че нещо става, Йълмаз избяга и нападна Хюнкяр с думите: "Къде е Зюлейха, какво сте й направили?"; когато бебе Аднан беше отвлечено, Йълмаз мислеше за Зюлейха, за чувствата й, за притесненията й; когато тя избяга при тях и последва престрелката, при която Йълмаз едва не умря, той не подаде жалба в полицията с доводите, че така би я поставил в неудобно положение. Дори и да я е обвинил, че се е отказала от него, заради богатство, той ясно я нарече невинна, т.е. дори и така да е, той приема ситуацията, трудно, но я приема.
Докато Йълмаз се мъчеше да разбере истината, Зюлейха го заблуждаваше и лъжеше, че обича съпруга си, каза, че е щастлива...подвикна му "любовта ни е в миналото, откажи се вече". И Йълмаз се примири. Зюлейха също беше "сляпа", но за други неща. Видя, че я лъжат за смъртта на Йълмаз, видя как Демир стреля в него, но Гюлтен го предпази, иначе...., после разбра за спирачките...още ли трябваше да вярва наивно, че бракът й пази Йълмаз, още ли трябваше да търпи да моделират поведението й, като й отнемат детето. Зюлейха трябваше много по-рано да се реши да каже истината на Йълмаз или част от нея, а не да се самозаблуждава и да се оставя да я манипулират. Ако тя чакаше Йълмаз в сърцето си, щеше ли да лъже Мюжгян на онзи бряг?! Моят отговор е - не. Щеше да й каже истината и да я "отстрани". Как си мисли, че ще чака Йълмаз, като го лъже многократно и като подтиква своя съперница към по-сериозна връзка с Йълмаз.
Моят отговор е, че Зюлейха се беше примирила, с Йълмаз в сърцето, но тя се беше примирила с живота си на съпруга на Демир - нито го чакаше вече, нито очакваше някакво бъдеще с него, иначе щеше да действа, а не да се оставя да я шантажират и да се "носи по течението"...с Йълмаз в сърцето и с дете от Демир в утробата си.
Според мен, Демир прие Аднан, защото Аднан му беше и нужен, беше му нужен заради безплодието и за да има наследник и да се спаси от социална изолация. Второ дете от Йълмаз не би приел - по негови думи -  би го убил, заедно със Зюлейха. Демир ясно каза на Хюнкяр, че ако се окаже безплоден, то той ще убие собственоръчно Зюлейха и детето на Йълмаз в нея. С оглед на цялото му поведение до сега - психическият тормоз, заплахите, посягането, душенето, насочването на пистолета, моментите, в които оставяше Зюлейха изтерзана и смазана от мъка по детето си...във всички тези моменти Демир не мислеше за Зюлейха, а за себе си - как да я задържи. Не му пукаше през какво минава тя, важното беше тя да остане при него. Сега подозирам, че той пуска Зюлейха не толкова от алтруизъм или защото мисли за нея, а защото знае, че не може да я задържи с власт или сила. Няма я в момента възможността. с която да я принуди да остане при него...и той променя тактиката - започва да "играе по струната" на емпатията. Неслучайно й казва, че той само можел да гори в болка, ако тя го напусне...защо й го казва, тя си го знае, казвал й го е много пъти до този момент! Подозирам, че го казва сега отново, за да й припомни и напомни любовта си, подчертавайки беззащитността си в момента. Честно казано, трудно ми е да повярвам в думите на Демир, ....на същия този Демир, който каза, че ще избие всички, които застанат на пътя му. Сега той не е в състояние да я принуди за нищо, както правеше преди и използва единственото, което може  - добрината на Зюлейха и предполага, че ще постигне това. Тя ще го съжали, няма да може да се възползва от положението му и от болката му. Дали той би постъпил така, ако имаше други възможности?!
Защо я пуска сега, когато така или иначе няма механизмите да я задържи?!
Ценното би било, ако я пусне, когато има и силата и мощта да я задържи, но сам избира да не го прави.

"Любовта не може да те спаси от собствената ти съдба" - Джим Морисън

Ще видим как ще се развият нещата.