Д-р Файет Морган, местен зъболекар и ранен цивилен пилот в Уисконсин, беше първият човек, който зърна Рок езерото отгоре на 11 април 1936 г. Той забеляза тъмните форми на две правоъгълни структури на дъното на езерото близо до центъра му от отворената кабина на неговия дълъг биплан, кръжащ на 500 фута.Той направи няколко минавания и видя правилните им пропорции и огромен размер, за който смяташе, че е повече от 100 фута всеки. Д-р Морган кацна да зареди гориво и изтича вкъщи за камерата си, след което веднага отлетя, за да заснеме потъналите обекти на филм. Потопените паметници на езерото бяха избледнели в късната следобедна светлина, когато той се върна над него.Последващите и многократни опити да ги снимат или дори да ги преоткрият от въздуха се провалят до 1940 г., когато те са открити отново от местен пилот Арманд Вандре и неговия наблюдател от задната кабина Елмър Волин.Но когато техният еднодвигателен самолет се наклони над южния край на езерото на по-малко от хиляда фута, те бяха изненадани от съвсем различна гледка. Под тях, под по-малко от двадесет фута вода, лежеше масивна, перфектно центрирана триъгълна структура, сочеща на север. Чифт черни кръгове стояха един до друг към върха.
Най-малко десет структури могат да бъдат намерени под повърхността на Rock Lake. Скин водолази и сонар са картографирали и снимали два от тях. № 1, наречена Limnatis Pyramid, има 60 фута ширина на основата, 100 фута дължина и височина 18 фута, въпреки че само около 10 фута от него се издига над тинеста кал.
ова е пресечена пирамида, направена предимно от сферични черни камъни. Камъните на пресечения връх са квадратни. Възможно е да се видят остатъци от мазилка. Дължината на всяка една от равните страни на делтата беше оценена от Вандре и Волин на 300 фута. Малък, тесен заровен остров, може би 1,500 фута дълъг и 400 фута широк, лежеше североизточно от триъгълника.
По-изненадващо беше правата пътека, която минаваше под водата от южния бряг до върха на заровената делта. Когато Франк Джоузеф спомена за наблюдението на Лойд Хорнбостел, местен геолог, той помисли, че линията е остатъци от голям каменен канал, който свързва скалното езеро с Азталан, на три мили разстояние.
първата скица е от 1967 - тогава не е имало фотошоп
ова е пресечена пирамида, направена предимно от сферични черни камъни. Камъните на пресечения връх са квадратни. Възможно е да се видят остатъци от мазилка. Дължината на всяка една от равните страни на делтата беше оценена от Вандре и Волин на 300 фута. Малък, тесен заровен остров, може би 1,500 фута дълъг и 400 фута широк, лежеше североизточно от триъгълника.
По-изненадващо беше правата пътека, която минаваше под водата от южния бряг до върха на заровената делта. Когато Франк Джоузеф спомена за наблюдението на Лойд Хорнбостел, местен геолог, той помисли, че линията е остатъци от голям каменен канал, който свързва скалното езеро с Азталан, на три мили разстояние.
Скалното езеро е забележително със своите погребани каменни структури - пирамидални гробни могили на мъже, които са работили в медните мини на Горния полуостров на Мичиган от 3000 г. пр. н. е. до 1200 г. пр. н. е. Мините най-вероятно са изкопани и контролирани от атлантски инженери, следователно поне някои от подводните гробници включват костите на атлантски работници, според Франк Джоузеф.
