Големите загадки

на руски:
На тыле правой кисти у основания большого пальца татуировка "Гена". На тыле правого предплечья в средней трети татуировка с изображением " свеклы и букв + С", на тыле левого предплечья татуировка с изображением "Г.С" ДАЕРММУАЗУАЯ ", пятиконечная звезда и буквы "С", букв Г+С+П = Д" и цифры 1921 год".

Подробности за биографията на Семьон Золотарьов могат да бъдат намерени в личното му досие, съхранявано в Пятигорския лингвистичен институт, където той работи като учител по физическо възпитание от 1950 г. Става ясно, че Семьон е роден в Краснодарски край през 1921 г. Има две сестри и брат, които загиват на фронта през 1944 г. След като завършва десетгодишно училище през 1941 г., той вече работи на непълен работен ден в училище като учител в първи клас. През октомври същата година Золотарьов е призован в армията. През март 1942 г. се присъединява към действащите войски, където се сражава от Сталинград до Берлин, получавайки медали „За отбраната на Сталинград“, „За превземането на Кьонигсберг“, „За победата над Германия“ и Орден на Червената звезда. През 1946 г. Золотарев, който според документи не е получил нито едно раняване по време на войната, е демобилизиран и записан в Минския институт по физическа култура. Повече подробности за живота на Золотарев са оскъдни. Според Виктор Богомолов, служител на Свердловския научноизследователски институт по автоматизация, той се запознава с инструктора Семьон през 1956 г. в почивния център „Артибаш“ в Алтай. Последното място на работа на Золотарев обаче, през 1959 г., е туристическият център „Куровская“ в Свердловска област.

Педиатърът Галина Сазонова, която е асистирала на съдебния експерт Сергей Никитин по време на ексхумацията на тялото на Семьон Золотарьов и се е опитвала да разплете мистерията около смъртта на туристите, е открила редица неточности след щателен анализ на военната му биография. Отбелязвайки, че е завършил училище на 20-годишна възраст, Сазонова предполага, че Семьон е имал страст към образованието и че членството му в Комсомола, заниманията му със спорт и съчетаването на учене и работа свидетелстват за неговия социален активизъм. В деня на началото на Великата отечествена война е издадена заповед за мобилизиране на граждани, родени между 1905 и 1918 г., а на 10 август 1941 г. е издадена нова заповед за набор на граждани, родени между 1890 и 1904 г. и 1922 и 1923 г. Следователно Золотарьов, роден през 1921 г., не е могъл официално да се е присъединил към Червената армия през октомври 1941 г. Възможно е обаче да се е свързал с Комитета на Комсомола, чрез който много доброволци са изпратени на фронта. Военното досие на Золотарев показва, че е служил в отделен саперен батальон 1570 от октомври 1941 г. до август 1942 г. Това подразделение обаче е сформирано едва на 1 април 1942 г. Това повдига въпроса: как е могъл Семьон да служи шест месеца в батальон, който просто не е съществувал? Сазонова разкрива друг интересен детайл, докато проучва бойната история на батальон 1570, който е разгромен от нацистите близо до Харков през лятото на 1942 г. След битката Золотарев не е посочен сред загиналите или изчезналите, нито сред 15-те щастливи оцелели, които са хоспитализирани с множество рани. Личните данни, според които Золотарев е бил назначен в 20-ти отделен моторизиран инженерен батальон от август до декември 1942 г., също са неверни, тъй като това подразделение е действало от 1 септември 1942 г. до 1 октомври 1942 г. Описанието на бойната му история от Семьон в документите не е напълно точно. Странно е, че е пропуснал Кьонигсберг, за превземането на който е получил медал, но е включил Варшава и Берлин, за които някак си не е получил награди. Според Сазонова, Золотарьов несъмнено е участвал във Великата отечествена война, но само като част от разузнавателни и диверсионни групи, изпълняващи мисии в окупирана от врага територия.

Според конспиративните теории, несъответствията в биографията на Золотарев се дължат на факта, че брат му Николай, който е сътрудничил с нацистите, се е завърнал от фронта под името Семьон. Желаейки да се легитимира в СССР и да избегне отговорност, той използва документа на брат си Семьон, който е загинал в битка. Това обяснява защо е бил объркан относно датите и наградите, въпреки че е говорил свободно украински, беларуски, полски и немски. Поддръжниците на това обяснение смятат, че потвърждаването на предположенията им ще бъде доста трудно, тъй като ДНК анализът би потвърдил само, че останките принадлежат на семейство Золотарев. Освен това те твърдят, че дори реконструкцията на черти на лицето от череп няма да даде 100% отговор на самоличността на лицето, погребано в гроба на Золотарев, тъй като учените ще трябва да сравнят полученото изображение със снимки на Семьон, направени след войната - снимки отпреди войната не са налични. Ето защо те излагат теорията, че фалшивият Семьон е бил агент на германското разузнаване и че мистериозното убийство на туристите е било планирано от членове на тази клетка. След като успешно се справили със свидетелите, те уж извели Золотарев тайно от СССР, като заровили тялото на неизвестен затворник на местопрестъплението.

Гореспоменатият Виктор Богомолов подозира, че Золотарев може да е имал връзки с КГБ и че е предприел това злополучно пътешествие за туристите с тайна мисия. Това подозрение се основава на честите смени на работата на Семьон, за които самият той е разказвал на Богомолов. Преди Урал Золотарев е работил в туристически лагери в Алтай, Кавказ, Камчатка и Закарпатия, които, изненадващо, са били разположени в граничните райони на СССР. Богомолов също така подкрепя теорията, че смъртта на мъжете от отряда на Девятов е била прикритие за преместването на Золотарев в чужбина, но според него тя е била организирана от КГБ. Тази теория се подкрепя от факта, че тялото на Золотарев е било най-обезобразеното от всички намерени тела, а освен това върху него са открити татуировки, които не е имало приживе. Това предполага, че е намерено тялото на затворнически пазач, умишлено поставено на прохода, вместо на Золотарев.

Семьон Золотарьов, както сме писали многократно, е най-загадъчният член на загиналата група. Семьон – или Александър, според документи (както Золотарьов се е представял на всички) – е роден в кубанското село Удобная на 2 февруари 1921 г. Това е написал той в автобиографиите си. Според църковните записи обаче датата му на раждане е 1 март 1921 г.

През октомври 1941 г. Золотарев пристига на фронта и преминава през цялата война без нито една рана.

След победата си завършва Минския институт по физическо възпитание. Премества се в Лермонтов, затворен град поради добива на уран. Намира си работа като учител по физическо възпитание в училище. Бил е член на Комунистическата партия на Съветския съюз. На едно от партийните събрания Золотарьов е грубо разпитан: Защо криехте от всички, че брат ви е работил за германците по време на войната?! (Имаме заверено копие на този документ.)

Въпреки този скандален за времето си факт обаче, Золотарьов продължил да работи в тайния град, чието име било забранено да се споменава в писма или дори да се произнася на глас. Той не бил изключен и от партията.

През 1959 г., подготвяйки се за това съдбоносно пътешествие през Северния Урал, Семьон Золотарьов загадъчно обявява на своите ученици, че „целият свят ще говори за тази експедиция“. Но не казва нищо конкретно. „Ще разберете достатъчно скоро“, казва той.

Тялото на Золотарев е открито три месеца след трагедията. Идентифицирането му е било практически невъзможно. В съдебномедицинския доклад са описани странни татуировки и татуираният надпис „DAERMMUAZUAYA“. Но близките не помнят тази татуировка. Нито пък учениците, пред които учителят се е съблекъл до кръста по време на час по физическо възпитание.

Седемте загинали туристи бяха погребани в Михайловското гробище в Свердловск. Но по някаква причина Семьон Золотарьов и Юрий Кривонищенко бяха погребани отделно в Ивановското гробище. Гробовете им са един до друг. Наскоро роднините на Золотарьов планираха да издигнат паметник на Семьон на мястото на порутения, груб обелиск, увенчан със звезда. Но тогава изплува друга голяма мистерия. Оказа се, че Семьон Золотарьов дори не е вписан сред погребаните в Ивановското гробище. Гробът под обелиска с надпис „Семьон Золотарьов“ не е посочен като принадлежащ на никого. С други думи, според записите, Семьон Золотарьов не е погребан в Ивановското гробище!

Когато роднините на Семьон ни помолиха да им помогнем да стигнат до дъното на тази история, ние разгледахме архивите на всички гробища в Екатеринбург, включително, разбира се, и Михайловское. Оказа се, че Семьон Золотарьов никога не е бил погребан в този град и местонахождението на праха му е неизвестно.

И така, кой е погребан под обелиска на Золотарьов? И изобщо има ли някой погребан там? Изправени пред тези въпроси, роднините на Семьон ни помолиха да извършим ексхумация.

Трудността при получаването на разрешение за отваряне на гроб, който според документите не е съществувал, е съвсем друга история. Да кажем само, че целият процес е отнел повече от година.

И така, с известен московски съдебен експерт (чието име засега няма да разкрием), пристигнахме на работното място. Екипът от работници бързо стигна до останките. Гробът беше запълнен не толкова с пръст, колкото с големи камъни. Нищо не беше останало от ковчега, дори няколко изгнили трески. Нищо не беше останало и от дрехите на починалия, само две копчета и две подметки на обувки, приблизително размер 42-43. Но костите и черепът бяха непокътнати. Липсваше само един горен преден зъб. В описанието на тялото на Золотарьов не се споменаваше за този липсващ зъб.

Нашият съдебен експерт веднага установи, че останките са на мъж. Той е бил на 35-40 години към момента на смъртта. Той е бил дългогодишен пушач, както ясно се вижда от зъбите му.

Останките ще бъдат обстойно изследвани и е твърде рано да се правят окончателни заключения. Засега повърхностният преглед разкрива заздравяла фрактура на фибулата на десния крак. Травмата може да е причинена от различни фактори, включително огнестрелна рана. Опитният експерт също е бил изненадан от необичайната стоматологична работа. Зад последния мъдрец от дясната страна е поставена малка фалшива коронка. Нейното предназначение и функция са напълно неясни.

В близко бъдеще ще проведем ДНК анализ на мъжа, погребан под обелиска на Золотарьов, за да установим връзката му с предполагаемите му племенници. Ще работим и с експерти, за да изследваме фрактурите на ребрата на Семьон. Оказва се, че описанията на тези наранявания не съвпадат точно с действителните наранявания, които открихме по време на разкопки.