Големите загадки

На 01.01 посетих космическият център Кенеди, или както е по-познато мястото Кейп Канавъръл.
Бяхме за седмица във Флорида, а това посещение го отлагам от 2017-та, а и за първи път водих баща ми в Щатите, та, той човека на 75, получи добър подарък.
Седмица пред това го водих в US Rocket center в Хънтсвил, Алабама, или родното място на ракетите Saturn-5.
И двете места са страхотни, но размера на Кенеди центъра е направо умопомрачителен.
Автбоуса който ни караше към една от бившите площадки за изстрелване спря и изчака няколко минути алигатори който бяха на пътя. За голям мой късмет, това беше на около 200м от сградата в която се извършва монтажа на Артемис, адаптирана за него след края на програмата space shuttle през 2011, както и командният център, от който са наблюдавани изстрелванията в периода от 60-те до 2000-те години.
Бях на един метър разстояние от совалката Атлантис в нейният музей и ясно се виждаха следите от спуквания, удари на микрочастици и липсваща топлоизолация. Видхме mock-up на совалката Ентърпрайз, както и два броя в пълен размер Сатурн-5, оригиналните капсули Аполо 14 и Аполо 16 с брутални следи по щитовете.
Мога да пиша още час за това колко е интересно, но по-скоро бих казал всеки който може, да отиде да види.
Особено онези, които твърдят, че човек не е бил на Луната, просто да види какво е построено, за да бъде заблудена Тутранската селищна система
Дълбок поклон пред инженерите и учените построили всичко това и покорили космоса. На днешно време разполагаме с брутални технологии, а масовият човек се върти в кръг от безумно консуматорство, риалити и фалш. Тези хора са градили бъдеще с логаритмична линийка, моливи и мечти.