Семейно в София за дълъг уикенд

Чудесно е, че имате раница, да, без количка няма как.
Мисля, че всички фермерски пазари са с работно време от 10 до 14ч.

Благодаря отново на всички, които се включиха в темата! Нашият дълъг уикенд мина и ще разкажа на кратко къде ходихме и какво видяхме.

Събота: Тръгнахме от Русе към първата ни дестинация - пещера Съева дупка. Селото, от което се стига до пещерата, е съвсем близо до главните пътища София-Русе и София-Варна, така че мястото е лесно достъпно. Влизането е на всеки половин час с група, има екскурзоводска беседа и пещерата е много красива!
Оттам отидохме във фермата за щрауси в селото. Тя не е много голяма, но има три вида бягащи птици. Малкият ни бръмбъзък обаче се изплаши от тях и плака дълго, така че имайте едно на ум, ако сте с малко дете/бебе.
В София пристигнахме след 16:30 и се настанихме. Правилно бяхте отбелязали, че в Лозенец почти навсякъде е зелена зона, но за щастие към апартамента имаше безплатно парко място в заключващ се паркинг и не се е налагало да плащаме. С метрото слязохме на НДК някъде към 19 ч., защото с две деца всичко става доста бавно . Моята приятелка ни чакаше там и директно се насочихме към "Халбите", за да хапнем и пийнем. Благодаря за препоръката на мястото, храната беше чудесна, бирата - пивка, единствено градината е доста тясна, но пък обстановката е приятна. Пътьом видяхме ремонта на Графа и на площад "Славейков". Книгите ги няма (!!!), но се надяваме, че ще им направят по-хубави щандове, нали?
След вечерята се спуснахме към Витошка, покрай Св. Неделя, големият син изяде един сладолед на Сердика и се прибрахме.

Неделя: Спазихме плана за този ден напълно! След закуска в апартамента оставихме баткото при чичо му, за да посетят Музейко заедно, а с таткото и бебето се отправихме към Икеа. Започна едно дъъъъълго разглеждане и пазаруване, като освен шкафа, за който бяхме дошли, купихме още сто неща (разбира се!). За обяд ядохме в ресторанта, малкият звяр беше доста немирен и вместо да се храни, сочеше към другите деца. Чичо се обади, че са в Ринг мол с баткото, за да обядват и те, и когато приключихме с Икеа, отидохме при тях. Не сме губили много време в мола, защото в плана за следобед беше Коколандия в Борисовата градина, а времето изглеждаше променливо и се страхувахме да не завали.
Върнахме се с колата до апартамента, малкото беше каталясало и заспа веднага щом го сложих в количката пред блока. И оттам, пешачката, през Ловен парк стигнахме до Коколандия. Честно казано, бях изненадана, че в широкия център на София има цяла гора, но същевременно беше много приятно след всичкия шум и навалица от предиобеда да се разтъпчем по пътеките из клонаците. С количката не беше никак лесно де, но детенцето си спеше, което беше важното. Ако ви трябва навигиране из Ловен парк или друг подобен, много удачно се оказа приложението maps.me, в което има всички горски пътеки и дава много добър ориентир!
В Коколандия беше чудесно за баткото, много се радвам, че дадохте информация и че отидохме! Забавлява се дълго, мина от първо до трето ниво, катери се на алпийската стена, а накрая влезе и в плетената паяжина. Докато бяхме там, имаше три рождени дни да се празнуват, но в никакъв случай не е било натрапчиво или шумно.
Първите гръмотевици дадоха сигнала да си ходим и понеже не можахме да се ориентираме какъв транспорт да ползваме, тръгнахме пак пеш наобратно. Малкия го носих този път в раницата, а татко му бута празната количка.
За вечеря избрахме да си поръчаме храна. Ядохме суши от Sushi2Go и ни хареса; ако някога искате да си поръчате, може да пробвате от това.

Понеделник: Всички знаете какъв дъжд валя тогава, нали? Все пак денят не остана без активности. След закуска тръгнахме в посока Перник за посещение на минния музей. Така и не се обадихме предварително, но нямаше проблем, вероятно защото беше работен ден. Влизането е на кръгъл час. Бяхме само ние да разгледаме, но екскурзоводката от музея старателно обясни, показа и разказа всичко. Музеят е наистина уникален и посещението си заслужава! Малкото не се чувстваше комфортно на 100 %, но издържа цялата разходка в галериите. Този път го носи татко му в раница.
След музея хапнахме сандвичи, които си приготвихме предварително, и имахме желание да разгледаме центъра на Перник, но дъждът вече започваше. Тръгнахме с колата в посока към с. Боснек с надеждата, че от другата страна на хълма може и да не вали... И настина дъжд по магистралата нямаше, докато не слязохме на отбивката за селото и се върнахме право към облака. Изворът Жива вода е единствената забележителност, която не успяхме да посетим от предварително набелязаните. Стигнахме до там, където трябва да се остави колата и да се поеме пеш, но дъждът така и не спираше, малкото заспа в столчето и просто трябваше да се върнем. А природата наоколо изглежда толкова хубава! Задължително си направете разходка до там в хубав, недъждовен ден.
На връщане решихме да спрем пред Националния исторически музей, защото ни беше на път, а и не виждахме друг възможен обект предвид времето. За посещението там не платихме вход, но зала 1 беше затворена за реконструкция. Честно казано, доста разочаровани останахме от музея. Подредбата ни се видя доста хаотична, а дори и интерсните експонати бяха неатрактивно представени. Все пак се радвам, че видях оригиналното съкровище от Борово (това е едно малко село в русенска област) и бях много впечатлена от окото на Гео Милев. Големият ни син се държа безобразно в музея, пипаше всичко наред и не спря да твърди, че предметите били фалшиви, всичко било изкуствено и пластмасово.
След музея решихме да убием още два часа в Парадайз, а след това се прибрахме.

Вторник: Това беше денят на лекарския преглед и последният ни пълен ден, в който да разгледаме обекти из града. След закуска с трамвай 10 слязохме до площад "Славейков", а оттам до ул. "Иван Вазов", за да посетим къщата музей. Входът за възрастни е 5 лв, а за ученици - 3 лв. Имахме възможност да видим интересни предмети и да научим подробности за живота на Вазов. След посещението нашият татко тръгва в друга посока, за да се види със свои познати, а аз и двете деца поехме на обиколка из центъра. Малкия го носих в раницата на гръб. Успяхме да видим Народния театър, сградата на Народното събрание, влязохме в "Св. Александър Невски", минахме покрай гроба на Вазов и паметника на Самуил, а след това поехме към салона на сладкарница Vanilla Kitchen, където хапнахме и си дадохме кратка почивка. Оттам веднага до "100 бири", пак до "Славейков", а после по "Евлоги Георгиев" до една площадка малко преди подлеза на НДК. Децата поиграха, а когато дойде време, пресякохме и отново се срещнахме с мъжа ми, за да тръгнем заедно към ВМА. След прегледа, вече с колата, се върнахме до самия център и по-точно отидохме в джелатерия Savini. Целия ден бяхме успешно избягвали от дъжда, но накрая все пак заваля и затова не можахме да се разходим никъде другаде. Хапнахме в най-близкото заведение и се прибрахме.

Сряда: Тръгнахме веднага щом закусихме и оправихме багажа. Местата, на които спряхме на връщане, са пещерата Проходна и панорамата в Плевен. Пещерата не е далеч от главния път - отбивката е при Румянцево, а след това има пряк път до Луковит. Там посещенията не са организирани, пещерата е отворена, като след нея тръгва и еко пътека до скален манастир, но до него не успяхме да стигнем. Панаромата в Плевен е интересна, особено ако не сте ходили никога, както и ние не бяхме. Не е особено достъпна за колички и всъщност трябваше да оставим количката и да носим бебето.

Това беше нашият дълъг уикенд. Благодаря ви, ако сте прочели до края, и благодаря за всички съвети, идеи и препоръки, които ми дадохте!