ДЕВЕТИ КЛАС 2019/2020 - Реформаторски експеримент на МОН - втора серия

ФУЧовете са така. Дидева още миналата година обясняваше, че те всъщност не са никак задължителни. Докато не са се усетили, ще ги юркаме, като се усетят, каквото дойде.

Знам, че УП се приемат година за година, като мислех, че е проформа, гласуват си едно и също нещо без обсъждане, но се оказа, че не е така. При нас има разлика в разпределението на часовете ИУЧ и ФУЧ по профилни предмети.
И аз към равносметката: детето се чуди дали да съжалява, че информатиката е леко орязана, или да.се радва, че имат Мат+.

Ще юркаме
Миналата седмица се пазареше да съм му пуснела по домашни причини, щели да му "изгорят дните"(много деца си почива ли). Казах му, че не е познал и че тези дни да възможност, а не е задължително

... Дали пък да не взема да иницииран законодателна инициатива  да се прехвърлят за следващата година неизползваните дни по домашни причини... Все ще намерим някой недоучил депутат да е заинтересован и да стане вносител..., да го вмъкне между четенията в някой друг закон.

А ако не се използват и в следващата година, да се изплаща обезщетение на учениците за неползван отпуск.

 При нас няма промяна е средата, така че адаптация не бе и необходима(класа е от 99% стари буземчета ). За една година обаче покри ниво  А2 по НЕ, че се и яви на сертификат за B1, като е с много положителни чувства за представянето  си(ще споделя след месец). Продължи със състезанията на два фронта(математика и и информатика), като аз съм много доволна от успехите му, той не е. Не е да не съм от амбициозните майки, просто овнето не търпи да има някой пред него .
Освен биологията и химимията, сериозно беше и по философия, БЕЛ, история, математика , по физика го кара лежерно,  но на мускули от много състезания.
Както и в другите гимназии, и тук академичният дух взима превес, остена остава назад- ние даваме, ако искаш взимай и надграждай. Това не е ми е ново и то беше и причината, да не търся друго , знам че е на правилното за него място.
Да го похваля, че ще е с отличен успех и намери време и сили да продължи с обучението си в СофтУни.
Имаше малко любови, някой и друг купон с хард изпълнения, но всичко в рамките на нормалното за възрастта, според скромното ми мнение.

Браво на момчето ти, mivan! За всички успехи на всички фронтове!


Обаче аз това с академичния дух и "ние даваме..." не го усещам в класа на девойката. Може и учителите да са различни, но на мен ми е пределно ясно какво е академичен дух и...не е това.

Категорично има даване по български, английски и математика (шапка му свалям на класния). Оттам нататък има едно зубрене самостоятелно, задължително попълване на учебни тетрадки. "Оставете си място и си напишете плана" нито е даване, нито е академично.

И най-вероятно щях да си трая и да не мрънкам, ако не бях видяла какво е "даване" в предишното училище, за жалост - основно. Дискусии, проекти, състезания, винаги нащрек, за да не се изложат. Имаше креативност, разчупени рамки и събуден искрен интерес. Това сега умира.

Нека завърша позитивно, аз винаги съм харесвала настоящето училище на дъщеря ми. Харесвам доста от колегите-математици и много харесвам възпитаниците му, които имам честта да обучавам нагоре. Та като цяло съм оптимист, че ако не друго, то поне дъщеря ми ще се научи да се бори.

Ох, как ми личи, че ми е време за ваканция!

Докато чета Яна осъзнах, че още нищо не сме видели ние, с децата е ЕГ-та  - засега сме се сбъскали само с преподаватели по езика и БЕЛ и МАТ от останалите предмети. Явно затова всеобщо се вълнуваме от физическото. Догодина, като "надойдат" едни 5 учителя по разказвателни предмети, академичния дух може лесно да се трансформира в типичен преподавателски модел - аз си пея урока, ти си го учиш в къщи, другия път те изпитвам. Ще правим равносметки и догодина, явно.
Днес наборът ядоса баща си. Викна го да му помага с една изкуствена трева на балкона (който се явява покрив на блока, но бързам да учточня, че статута си му е "балкон" и си ни влиза в РЗП-то на апартамента, данъка е чутовен заради него, че е 60м2 балкон) , пък и време било да се опъва басейна. Трябваше да се мъкнат по стълбата някакви неща и горе, на облещеното слънце, да се работи. Да де, ама имало формула 1. Пък бащата като се запъна, че точно сега, на мига, трябва да се свърши тая работа, нищо, че е без предупреждение - нали си в къщи - помагаш и никакви формули не могат да се приемат за извинение. В резултат отиде, изскуба рутера и спря нета към стаята на Мишо (а формулата я гледа от някакъв стрийм). Настана сблъсъкът на титаните - два петела се гледат предизвикателно и си разменят реплики. Защитих детето - в крайна сметка и неговите ангажиметни трябва да се уважават, дори и да ти се струват глупави. А то реагира по-зряло и се вслуша в думите ми, да спре спора овреме. Останалите членове на семейството започнахме монтажа, на Мишо му беше забранено да се качва на втория етаж. Догледа си оставащите 15мин от формулата на телефона и дойде, като каза, че идва да помага на мен и сестра си! Аз трогнато благодарих, та в крайна сметка остана, помогна, нещата се поуталожиха. Но нет няма.

Мандаринка, абсолютно съм съгласна с реакцията ти! И аз съм от родителите, които не смятат, че тяхната дума е закон. Децата са личности, имат право на мнение, на лично пространство и време. В едно семейство, решенията които се взимат, трябва да се решения на всички и съобразени с всички!

Яна, много се радвам, че съществува някъде такова училище, каквото описваш, пък било и основно, защото аз определено губя вяра в институцията, а все пак поверяваме децата ни.
Защото като говорим за академичност, още помня как трябваше да си купувам определени учебници и как се подписаха от преподавателя- автор(дочувам, че практиката си е все още жива). След което правя паралел към английското, което гледам от първия ред- за четири години не си е купил нито един учебник(цените им започват от 800-900 паунда), защото ги има в библиотеката, включително и в електронен вид, плюс безплатен акаунт  до всевъзможните научни статии и публикации, а лекциите освен, че са качени онлайн са разпечатени и оставени по местата на студентите. Както разбирам, с  това което беше правил като опити през първата година , бе приятно изненадал ръководителите на стажа му в БАН. Сега това прави ли безкрайно лошо това, което предлагат университети ни.
Не съм защитник на СМГ, намерила съм място, което да даде основа на детето ми, то се чувства добре и се надявам да надгражда. Колкото до тетрадките и плановете- предполагам, че ще ги има и в ЕГ.  Не сме ги обсъждали, което означава,  че или не го впечатляват или толкова е свикнал  с тези опити  за налагане на ограничения и норми, че не им реагира. Надявам се да е първото , защото беше доста впечатлен от философията, от дебатите и домашните, които изпращаше по електронна поща и получаваше резултата с трак- чейндж.
Да са ни здрави и щастливи децата, те са будни и борбени и съм сигурна, че ще намерят мястото си, и то ще е най- доброто за тях!

Аз само да спомена,че от нашия електронен дневник не съм доволна. Понеже няма бележник от тази година остава само дневника. Но не всички учители го попълват навреме. И така излизат оценки накуп,без да се знае откъде са. Айде ако са добри става,но да откриеш две накуп слаби накрая на срока е меко казано неудобно. Освен това Не изглежда като Школото,с което бяхме до миналата година. Всички оценки са накуп и срочни и годишни. Става една дълга листа. Верно че пишат дата,ама е тъпа организация. Ако и следващата година при много предмети пишат оценките накуп🤔. Само учителите по мат и бел са стриктни.

mivan, ще подкрепя Яна за точно онова основно училище - наследихме ги (малката ми, нейната девойка и младежът на Слънцето), нещата продължават да се случват, независимо от това, че има нов директор (те хванаха малко от него) - занимава се с децата... В събота се смеехме, че девойката си пише във вайбър с директора. Води им кръжок - Археология, и им направи група - скоро бе в Италия и им беше пратил снимки от там по темата
Учителите взискателни, училището с правила, за които се следи, и децата "скачат според пръчката". В същото време разни дреболии в помощ на децата правят добро впечатление - като това да им облекчат чантите: купуват сборници и казват "струват толкова, с отъпката ще купим още и децата няма да носят своите в училище", "имаме стари учебници по математика, своите в къщи ще ползват" или седят по номера "да се разберат кой кой учебник да носи".... Класната е като орлица
Показва се на децата, че постиженията и усилията им, както отделеното време се ценят. Имаха общо връчване на грамотите (за успех, за участия в олимпиади, в извънкласни дейности) в деня на раздаване на бележниците и като почнали техния клас се чуло: "тук са много, ще трябва да сте търпеливи"

Да, когато тръгнеш с такъв аршин и си видял, че в образователната ни система нещата могат да се случват И с лекота, много е трудно след това. Щастливки сме  ние, че това ни се е случило!
Такава академичност имах предвид и аз, когато говорех за НПМГ. Децата изпращат проекти и задачи на личен мейл на преподавател. Бях изумена, когато прочетох какви отговори получава детето ми.
"Здравей, .......,
Справил си се чудесно! Решението ти е креативно, но имам забележки относно оформлението. Опитай се да подредиш решението, за да има прегледност. Ако се появи грешка, трябва да има лесна достъпност, за бързото и откриване и отстраняване....."
Е, как да не ти стане драго! Не само, че са обърнали внимание на детето, но обясняват, защо е важна тази забележка.
И да, това са млади и ентусиазирани преподаватели, като класния на девойката на Яна. Струва ми се, че децата по-лесно се сработват с тях.
ОФФ: Десем, новият директор реагира адекватно на проблеми, млад и с желание. Нещата не се случват въпреки него, а и с неговото участие.

Слънце, нямах предвид "въпреки него", а че има промяна и нещата пак са добре, даже по-добре от преди, ако мога да оценя предишното от малкия си опит и от коментари на родители.
Имах косвен контакт с него и нея (преди 8г.) преди девойката да отиде там.
С нея: на e-mail със запитване - получих отговор 1 месец по късно през сайта с уточнение "на запитванията по e-mail няма да се отговаря"
С него: имам въпроси и ползвам  телефона (нали съм с опит вече) мисля си, че звъня на канцеларията, учудих се, че мъж вдуга, но човекът отговори на всичките ми въпроси търпеливо.... чак като затворих видях, че съм набрала на грешен телефон

Много ми става драго като говорите за бившето вече училище - с такава любов и топлота. Дано има повече такива училища.

Момичета, дано така да пишете и за настоящите училища на децата  ви след 4ри години!

'Айде, уволнениееее!
Оформена, внесени оценки по всичко, не знам защо ще ходи на училище до края на седмицата. Да я похваля, че много я критикувах, пребори българския - прави проект, написа сценарий /много добър ѝ се получи/ и си заслужи шестицата. Завършва с пълно 6.
В събота заминаваме да пием бело на "гръцкото Черноморие".