Ще разкажа една често срещата история от нашето ежедневие отново, не търся подкрепа или съвет, всеки си решава сам съдбата, просто понякога когато човек напише и си признае нещата както стоят, може да ги види по-ясно. Аз не съм различен от повечето и не са ми чужди слабостите , както на повечето от нас. Да започна от началото, всяка история има начало ... Живея с приятелката си близо 7 години, в началото както във всяка една връзка хубавото беше много, помагахме си, подкрепяхме се, отношения ни бяха супер, имаше много теми за разговор и споделяне. Но ... Аз не съм от хората които говорят много, не и празни приказки, имах може да се нарече сексуален проблем преждевременна еякулация, да свършвах бързо първия път ... Но затова има втори, трети ... Не сме говорили много за това, използвал съм спрейчета, кремове ... Ходих в клиника за една манипулация/ тя разбра много по-късно за това/ и проблемите не бяха само това в секса... Някак тя не можеше да се отпусне, изпитваше оргазми, поне така казваше и усещах, но някак скована леглото, по някога го отдавам на хроничния и цистит това. В един момент решихме че искате да имате дете, нормално развитие на една връзка, при положение че се обичахме. До но в живота нищо не става лесно, поне не и в моя... Опитваш се да свикнеш с намаленото количество секс, имаш друга цел, мислиш че нещата рано или късно ще се оправят, не се оплакваш, започвате да ходите по лекари за да видите какво не е наред , аз не съм е притискак, не съм давал зор, проблем лекарите не виждаха в двамата ... Живота си вървеше, по течението, поносимо , имаме малки радости, хубави моменти, можехме да си позволим екскурзии в чужбина, поне два викенда месечно някъде в България , но говоренето , споделянето намаляват, интимността също, да не забравим и за секса( сега ще има хора които ще кажат това не е най-важното ... Да не е, но с времето започваш да се замисляш, започва да усещаш липсата) прави се само в определените дни и то един път , защото така трябва, целта оправдава ... Е да но с моите леки проблеми и нередовен секс , колко да продължи 3-4 минути, години минават така не помня точно, има и малки изключения няма как да няма, но почивка на море без секс ??? Може би за мен преломния момент за секса дойде когато един ден от онези по график усетих ,че не и е хубаво, то и на мен може да не е било задоволително но все си казвах ще го преживея, трай бабо за хубавост, но рутината убива , убива бавно ... Не съм изневерявал, не и тогава ... Някак с времето хората които имат репродуктивен проблем се затварят в себе си или някои, започнахме да излизаме по-малко, намаля и кръга от хора с които се виждахме, започнах леки скандали за глупости, липса на подкрепа за други. Тя или аз се затворихме, не говорихме много … рутината, ежедневие. Не сме споделяли с много хора тези проблеми, дори самите ние ги неглежирахме … И в един моемнт се появява колежката( чували сте го това и друг път май ) в началото с колежката просто познати... станахме приятели с времето, разбирах че има семейство, малко дете, не предприемах нищо , не дадох никакъв повод за това да се съмнява че нещо може да има между нас, спокойно говорихме за живота, за семейства си, дори си мислих да се видим семейно... но така и не стана. Това в рамките на 7-8 месеца , да уточня не работим едно и също , на различни етажи сме , но можехме да намерим време на два , три дни да си говорим ... В този период или може би малко преди това, започна с лек до силен натиск родителите ни , дайте да отидем при онзи лекар , дайте при другия да идем , ние ще ви помогне ако трябва финансово, не че преди това не сме ходили но някак не си давахме зор ... А през това време ти си започнал да се чудиш, дали ако не сте заедно всеки от вас няма да намери друг човек, не е ли по-добре да се разделите... Но не се пускаш от хорото, много дълго си го играл, 3-4 години и продължаваш по навик може би ... И както винаги идва преломния момент, в рамките на една седмица ми се случиха толкова много неща, първо разбирам че приятелката ми е забременяла най-накрая, искаш да кажеш да всички но е твърде рано и тя ти казва на никой да не казваш, може и да не е фалшива тревога, колежката ми леко се изпуска че има някакви чувства , аз съответно казвам че не бих развалил семейство или семейства, твърд съм ... Наистина много , не оставих капка съмнение ... Но съдбата си знае нейното ... Докато се обърнеш и … Смъртта те докосва и то много силно, наистина изживях нещо което ме разтърси, не може да го споделиш с приятелката си, защото е твърде рано, скриваш го ... Скриваш всичко, изживявам го сам ... Правиш си равносметка за живота, мечтал си за любов а е няма по някаква причина ... чувствал си се сам толкова много време … не съм бил честен със себе си или съм бил страхливец да си призная, да видя нещата ... Може би съм си дал сметка тогава че и аз имам чувства към някой друг не към този към които трябва да имам . Виждаме се с колежката и нещата стават ... може да си представите ... Но като отговорен човек, се опитах да спра всичко ... Но то е избухнало вече, капака на чайника е изхвърчал, влюбил съм се, може би още преди време ... Опитвам се да прекратя всичко, не се виждате седмици, не говорите, казал съм на колежката за бременността, тя те подкрепя казва само бъди щастлив, секс не е имало между нас , дълги разговори, няколко кафета, целувки много признавам си и това е… но вече съм изневерил в мислите си ... един месец нямаше спане, ядене, затворен в себе си, от работа вкъщи , от вкъщи на работа и 10 -12 килограм надолу, вкъщи се чувствах предател и компенсирах с грижи... Виждам един ден въпросната колежка и всичко отначало ... един месец сте се избягвали и сега е по-зле ... Правихме секс ... Казваш си ще аз ще бъда честен с приятелката си, но колко е си честен,е аз бях за добро или лощо , казваш и че нещата не вървят , признаваш и всичко , разпънат си на кръст, има заплахи, обвинения , болка ... Говорите много , непрекъснато скандали , спокойствие никакво, тя е бременна започват да ти се въртят какви ли не неща в главата, от лоши, по-лоши... Отново направих опит да прекратя всичко , казах край ... Но вътре в мен остана нещо и ми казваше че не е края ... Минават няколко седмици , разпънат, нагрубен, депресиран може би ... Виждаш колежката си на работа, говорите малко , отново всичко избухва ... няколко дни след това идва ден в които не издържах и казвам край , аз бях до тук ... Мисля за друга, искам друга ... Тръгвам си и го правя ... Никой не знае ... Почивни дни са ... мисля да остана някакво време така да видя какво ще стана, да разбера себе си … затворен в себе си , не говорещ , започвам да ходя на терапевт … но отново живота ти поднася изненада , разбирам че колежката си е тръгнала, виждаме ме се … всичко все едно е било на пауза между нас, но и двамата не знам къде се намираме в този момен… няколко дни прекарваме заедно … семействата на всички засегнати са разбрали , започват натиск от всички страни, изговарят се много силни думи от хора които те познават и знаят слабите ни места, накарват ни да се чувстваме све едно сме убил някой ...разделихме се , всеки при роднините си … с колежката спряхме да се виждаме … от страх или май тогава се опитвах сам да понеса всичко сам, да изчакам нещата да поутихнат , бившата ми приятелка се виждахме няколко пъти , говорихме , но отново не говорихме само се карахме жестоко ... бях на крачка да сложа край завинаги … в последствие 4 месеца разделени , семейството ми не говорише с мен, не се опитваха да ме разберат , приятели почти не останаха, само 3-4 … отново от работа вкъщи … 4 месеца времето беше спряло, май още е като се замисля но друга тема… не живеех … в един момент през тези 4 месеца семейството ми реши ,че може отново да използва онези силни думи за да ме разбият… е могат … могат вече …реши че знае кое е добре за мен ... и реших че ще опитам да се върнеш назад макар и да не вярваш … речено сторено … подържал си някакви контакти си бившата… отиваш давиш и надежда че искаш да опиташ … междувременно виждам колежката … поради обстоятелства и това че съм и казал един момент или друг в началото на тези 4 месеца че не мога да бъда с нея … и тя се е върнала … казва ти да правиш това което искаш, и че ако искам да се върна да го правя, това бил мой избор … Малиииии то става по-зле от турски сериал тази сага … връщам се но , аз забелязвам че не съм същия човек и тя не е … скандали , отношение , силни думи , остри характери сме в момента , усещам че много неща са се променили, и се променят със всеки изминал ден, дали от моя страна или от нейна , но нещата не вървят въобще, рапити , недоверие , ровете в раните от нейна страна , а да и най-харесваното от мен ..."ти какъв баща ще си " … имам опит с изневерите така да се каже , изневерявали са ми не един път, дори единия за тази жена за малко да се бях оженил … опитвал съм се да залепя връзките и не се е получавало в крайна сметка, може би и затова и сега нямам вяра да се получи … усещането ми в момента е повече отговорност, отколкото всичко останало… познатото зло, по-добро ли ще е от непознатото… с колежката няколко пъти се виждаме, тъка и яд има в очите на двамата, желание също, думи отново много … емоция няма как да не се забележи … любов , обич също … усеща се тези неща ... последните и думи и бяха, ако искаш да ме имаш знаеш как …
Не обвинявам никой за постъпките си, взел съм ги с ясно съзнание и разбиране за последствията от тях, нараних много хора, с момента една мисъл не ми дава мира … като мъж – не трябва ли да бъда честен , не е ли това най-важното.