Криминални досиета

Малеее, ти съвсем обърка понятията..
Каква следователка?!
Не може някой разследващ да ти е предложил да го съдиш. Ако искаш да ти заплати щетите, те конституират като граждански ищец в наказателното дело. Значи дело е имало в крайна сметка.

Сигурно съм ги объркала. Вероятно тя ми е казала за такава възможност. Далече съм от тази материя и си пожелавам да не се доближавам.

За момчето защо го връщат полицаите - расизъм и хомофобия.
Момчето е азиатец. Физически младите азиатци са по-грацилни. Полицаите не се вълнуват да проверяват, решават по подразбиране, че е в реда на нещата да изглежда недоразвит.
А после не обръщат голямо внимание на коптора в къщата, понеже щом са "хомосексуалисти", значи и без това са странни и правят какви ли не мръсни неща.

Тяхната небрежност обаче е довела до отнемането на човешки живот. Това да успее момчето да се измъкне от лапите на смъртта и зорлем тия идиоти да го напъхат обратно там е меко казано осъдително. Иска ми се да са си получили наказанието за това, по един или друг начин.

Не са получили наказание. Върнати са на работа, платили са им за времето, в което са били отстранени, единият даже май е някакъв полицейски шеф в момента.
Пълна трагедия...

Говоря специално за възрастта. Не знам защо, но специално хората през 80те изглеждат по-големи отколкото всъщост са. Това не е оправдание, разбира се.

На мен и по-малко ми изглежда...

Не знам какъв трябва да си за да оприличиш това дете на деветнадесетгодишен младеж.
Ей, затова говоря, Елунария, че са абсолютни психари и се крият зад маската на много набожни, благочестиви и работни люде, а са просто едни безумци. И да, предполагам, че не са наказани по надлежния ред, но имах предвид едно друго правосъдие от което никой не може да избяга и рано или късно всеки си плаща безплатния обяд, по един или друг начин.

Като стана въпрос дали да има осъдени полицаи за бездействие, родителите на Габи Петито са завели дело срещу полицията на Юта за 50 млн долара.
https://www.nbcnews.com/news/us-news/gabby-petito-family-files-5 … h-polic-rcna41980

На 1 ноември 1980 г. шофьор на камион забелязва тяло край междущатска магистрала 45 на около 3 км от град Хънтсвил, Тексас. Тялото е било на жена, лежащо по лице в тревата на около 6 м от асфалта. Шофьорът се обажда на полицията в 9:20 ч. сутринта.

Жертвата е била мъртва от около шест часа, което определя времето на смъртта ѝ около 3:20 ч. сутринта. Около врата ѝ е открит правоъгълен кафяв медальон, съдържащ опушено син или кафяв стъклен камък върху тънка златна верижка. Ушите ѝ са били пробити, въпреки че не са били открити обеци на ушите ѝ, нито на местопрестъплението. Червени кожени сандали на висок ток със светлокафяви каишки и чорапогащник са открити в близост до тялото. Останалата част от дрехите ѝ липсват.

След направена аутопсия се установява, че жертвата е бяла жена, 16-20 г, приблизително 168 см височина, 47-54 кг тегло, лешникови очи, светлокафява коса с червеникав оттенък без следи от боядисване и около 25 см дълга. Ноктите на ръцете са били оголени, докато на краката са били лакирани с розов лак. Налични отличителни черти по тялото са вертикален 4 см-ов белег на ръба на дясната ѝ вежда и обърнато дясно зърно. Предполага се, че жертвата е живяла добър живот, най-вероятно в семейство от средна класа, поради доброто ѝ общо здравословно състояние, хранене и отлична дентална грижа.
ВНИМАНИЕ!!! СЛЕДВАЩИЯТ ТЕКСТ РАЗКРИВА СМУЩАВАЩИ ДЕТАЙЛИ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МИНУТИ НА ЖЕРТВАТА

Междувременно полицията се обръща към местните медии с апел към хората, които може да са видели, имали контакт или познавали жертвата, за да предоставят инфо, като червените сандали са били ключов елемент за тази цел. Също така е направен и скеч.

Това дава резултат, тъй като доста хора заявяват, че са виждали тийн момиче отговарящо на описанието в рамките на 24 часа преди убийството. Всички описват това момиче като носещо сини дънки, мръсен жълт пуловер, бял плетен пуловер с видимо големи джобове и е носило червени сандали с висок ток и кожени каишки.
Според управителя на бензиностанция South End Gulf (вече не съществува), момичето е било разрошено и е пристигнала там около 18:30 часа на 31 октомври. Слязла е от син Chevrolet Caprice от 73 или 74 г. със светъл покрив, който е бил управляван от бял мъж. Питала е за упътване до Тексаския департамент на затвора Ellis Prison Farm. След като е получила упътванията под формата на начертана карта върху бележка, момичето е напуснала обекта и по-късно е видяна да върви на север по авеню Сам Хюстън.
След това е видяна на спирката за камиони (Hitch 'n' Post) до междущатската магистрала 45, отново търсейки упътвания до въпросния затвор. Една от сервитьорките в тогавашното  заведение е провела кратък разговор с нея. Момичето е споделило на сервитьорката, че е на 19 г., от района на Рокпорт и Арансас Пас, и че неин приятел я чака във въпросния затвор. Сервитьорката се съмнява във възрастта ѝ, след което я пита дали родителите ѝ знаят къде е, като отговорът е бил „На кого му пука?“. Според нея със сигурност става въпрос за избягала от вкъщи тийнейджърка. При тази следа разследващите се свързват с колегите си и локалните медии в Рокпорт и Арансас Пас за съдействие.

Следващата стъпка на разследващите е  да разберат кого е смятала да посети. Обследвани са затворници и служители в затвора Ellis, както и са им показани снимки на жертвата от моргата, но никой не я разпознава. Също така, само един затворник е бил на приблизително същата възраст (19 г), но не е открита никаква връзка между него и жертвата.

От Рокпорт и Арансас Пас също няма прогрес, тъй като нито една от изчезналите жени в тези райони между 15 и 25 г, които са обявени за издирване, не е жертвата от магистрала 45.

На 16 януари 1981 г момичето е погребано в гробището Оъкууд, Хъствил. На погребението присъстват предимно хората, които са помогнали на разследването, като надгробния камък е дарен от местна погребална агенция. По време на церемонията ковчега остава отворен в случай, че някой случаен посетител я разпознае. Надписът върху надгробния й камък гласи: „Неизвестна бяла жена. Умира на 1 ноември 1980 г.“ Жертвата остава неидентифицирана и без нови следи, случаят влиза в категория „cold case“. Връчва ѝ се административното име Walker County Jane Doe (WCJD).

През 1990 г. илюстраторката Карън Тейлър прави нов скеч на жертвата, който се публикува, но никой не я разпознава.

През 1999 г, 19 години след убийството, тялото е ексхумирано за снемане на ДНК и нови тестове. Резултатите от ДНК анализа показват, че жертвата е била между 14 и 16 г. т.е. по-млада, отколкото се е смятало.

През ноември 2015 г. разследването е официално подновено. Извършен е ДНК тест на сандалите с нови технологии в опит да се открие убиеца, но резултатите от този тест остават неразкрити. Създадени са няколко съдебномедицински лицеви реконструкции, за да илюстрират оценките за това как може да е изглеждала WCJD приживе.

През декември 2015 г. се появява възможен пробив в идентифицирането на WCJD. Семейство твърди, че през 1980 г. са срещнали момиче, което съвпада с описанието на WCJD, по време на престоя си в мотел в Тексас. Момичето се е казвало Кейтлийн или „Кати“, на 16 години, от Корпъс Кристи (Тексас) и е отивала да види приятел в затвора, но не затвор Ellis.
Снимката с момичето е публикувана в медиите, но никой не се появява с информация за нея. 

Появява се спекулация, че WCJD може да е 17 годишно момиче на име Кити, което е живяло в т. нар. Rebekah Home намиращ се в Корпъс Кристи . Rebekah Home е нещо като подслон (разбирайте секта) за момичета и жени, основан от Лестър Ролоф (класически религиозен гуру), с куп ограничения, правила и норми. Обикновено тези момичета нямат дом и семейство, но някои от тях са изпратени от собствените им родители, когато не се държат добре вкъщи. Информацията идва от нейна приятелка, когато са били в сектата през 1979 г. , заявявайки, че Кити е имала близък познат в затвор Ellis. Това би обяснило 1) защо WCJD не ѝ е пукало за родителите ѝ, 2) защо е избягала, 3) защо отива в затвора.
По-късно се разбира, че Кити е жива и идентифицирана.

В края на 2019 г. тялото е отново ексхумирано за ДНК, която да се използва за построяването на фамилно дърво с най-нова технология. Резултатите водят до мъж на име Дон Джарвис.

Разследващите се свързват с него. Дон им заявява, че има сестра, която е избягала през 80те, и не е чувал оттогава за нея. След ДНК тест се потвърждава, че WCJD и Дон Джарвис са брат и сестра. На 9 ноември 2021 г. е обявено, че Walker County Jane Doe от 1980 г. е Шери Ан Джарвис (с прякор Тати) от Форест Лейк, Минесота.

Родена е на 9 март 1966 г. и е 2/6 дете. Била е настанена временно в приют в Стилуотър, докато чака явяване пред съда за непълнолетни поради системно бягство от училище. През март 1980 г. бяга от съда на окръг Вашингтон в Стилуотър, където е трябвало да се яви за изслушване за задържане. Избягала е в Грийн Бей, Уисконсин, с две местни сестри. След това сестрите се връщат, но Шери отказва да се върне у дома и никога повече не е видяна. Родителите ѝ, Мелвин и Керълин, я докладват за издирване и дори наемат частен детектив, но без успех. Последният път когато чуват за нея е, когато Шери им изпраща писмо от Денвър. В писмото пише, че ще се свърже с тях когато стане на 18-21 г., и че е разочарована от това, че са оставили институциите да я отведат. Бащата на Шери умира през 1999 г. , а майка ѝ през 2019 г.

За съжаление е много вероятно убиецът на Шери да не е вече жив, за да си получи наказанието. Още преди да бъде идентифицирана, убийството на Шери е свързано с друго  подобно убийство точно една година по-рано. Тялото на Дебра Джаксън е открито без дрехи край магистрала 35 в Тексас. Серийният убиец Хенри Лий Лукас признава за това убийство, но проблема при него е, че той признава за около 3000 убийства, които не е извършил. По-късно е установено, че Лукас е бил във Флорида по времето на убийствата в Тексас.

Популярна хипотеза е, че убиецът на Шери може да е нов, неизвестен сериен убиец, вероятно тираджия, опериращ на магистрала 45. Основание за това е факта, че Шери е една от общо четири жертви, открити край М45 в рамките на няколко месеца. Всички те са били удушени и насилени. Не е доказано обаче, че убиецът е един и същ.

Друга популярна хипотеза е, че убиецът всъщност може да е жена. Причините за тази хипотеза  са липсата на семенна течност в и по тялото, насилването е извършено с тъп предмет, и че обеците ѝ също липсват.

Така и не става ясно при кого е искала да отиде Шери. Дали при някой затворник, който е излъгал, че не я разпознава или затворът е служил само като ориентирна точка. Брат ѝ също не познава никой, който е бил в затвора по това време, особено в Тексас.

Не помня дали е обсъждано в темата, но наскоро гледах този документален филм в Нетфликс. Препоръчвам го.
30 години са били нужни, за да бъде разрешен този случаи.

Много добри фотороботи са били направили! Впечатляващо.

Бедното дете, само на 14...😔😢

Впечатляващо е как след години успяват да разкрият подобни случаи, благодарение на напредналите технологии.

Дано и у нас успеят да открият какво се е случило с Десислава Севдалинова от Видин. Там ясно беше , че замесен за изчезването е синът на местна прокурорка, но 20 години по-късно никакво развитие по въпроса.

Има един сериал - Студени досиета ( Cold case) , които проследява такива неразкрити във времето убийства. Макар и измислица , винаги ми е харесвало да гледам как вадят от кутиите доказателства за нещо случило се преди десетилетия и как разплитат какво се е случило. Дори имаше епизод , вдъхновен от Момчето в кутията.

Ами те много от тези убийства се разкриват, защото тогава не е имало разследване по ДНК на убиеца. Сега като ги пуснат в системата, и току  лъсне някой познайник на полицията.