Криминални досиета

Като цяло се бяхме разделили на различни групи и обикаляхме. По цял ден на работа, в момента, в който приключа, качваме се по колите и тръгваме, до сред нощ обикаляхме всеки божи ден. В нашата групичка бяхме аз и трима мъже. Единият от тях - близък семеен приятел. Едно от момчетата е израстнало в едно от близките села, където щяхме да обикаляме (не помня името на селото, защото не ми е познат района достатъчно, но и не е важно на този етап). Тръгваме по една уличка да я наречем, стар път, бетонен дори, водещ към съседно село. От много, много години не е в употреба, дори трева беше избила места. Ние сме първа кола. Виждам на земята пред единствената къща там, опаковка от 7 days шоколад. (От бащата имаше информация, че Сашко много обичал такива, за това и един от хората [чак от Троян беше момчето], беше накупувал и закачаше в торбички по дърветата, в случай, че Сашко обикаля гладен и попадне на тях, да може да хапне [съобразно с природата, беше обиколил да ги прибере после]). Обаче...нова, не знам как да го опиша, сякаш е хвърлена в същия този ден, нито изцапана, нито избеляла от слънце. Нова. Спряхме да огледаме за други неща, за да знаем, дали си струва да претърсваме района. Слизайки от колите, установяваме, че от тази единствена къщичка на този път, свири някаква музика. Къщата е затворена отвън с катинар и с пуснати капаци (май така се казват тези отвън на прозорците). Подвикнахме няколко пъти, мислейки, че живеят хора там, хем да ги предупредим и да не ги стреснем, да знаят, че търсим, хем да попитаме, дали са го виждали евентуално. Никой не се отзова. Едното момче тръгна да прескача оградата, спряхме го, защото не е редно. А и имаше СОТ. Извикахме полицията. Изглежда сякаш и на тях им се стори странно цялото това нещо. Започнаха огледа с нас и позвъниха на СОТ-а, те пък на кмета на селото. Той беше изключително недоволен, че сме там. Държа се супер грубо и с нас и с полицаите. Дръпна се настрана да говори с някой по телефона, двама от полицаите се спогледаха и единия го последва, вероятно да чуе с кой и какво говори. В крайна сметка, върна се този кмет, каза ни, че собствениците идвали понякога само и си оставяли така музиката да си свири докато ги няма. Полицаите пак се спогледаха, СОТ-а си беше тръгнал вече, полицаите също затръгваха, попитахме ги, дали не могат да влязат, да проверят, нямали право. Кмета и той си тръгна с мръсна газ и останахме само ние. Но нямаше какво да направим. Тръгнахме. Но мира не ни даваше тази къща, върнахме се. И изненада....от този стар път, който отдавна не е в употреба, идва един мерцедес, от посоката на къщата. В него мъж и жена. Спряхме ги, да видим какво се случва, ако успеем разбира се. Единия от мъжете от групата спря, за да говори с тях. Започнаха с недомлъвки, заекване, несвързани отговори и т.н., изключително съмнително поведение. Но тръгнаха, не можем да ги държим, кои сме ние....Момчето, което ви казах, че е израстнало в това село, тръгна след тях без фарове. Ние, както казах, не сме запознати с района и не посмяхме да тръгнем без фарове. Никакви, абсолютно никакви други коли не минаваха. Ние в една отбивка чакахме и подържахме връзка по радиостанциите. Момчето, което тръгна след тях, каза, че правят някакви нелогични обиколки, но в крайна сметка тръгнали към Радомир и там някъде ги изпуснал. Върна се при нас.  И толкова, за тази вечер се прибрахме.
В другата група, която обикаляше гората, до мястото на изчезването, имах близка приятелка. На следващата вечер, както обикалят гората срещат мъж и жена, помолих я да ги опише, доколкото ги е видяла - отговаряше описанието на същите хора, които засякохме ние  с мерцедеса. Разбира се, само по описание не мога да кажа "ДА, ТЕ СА!", но чак пък такова съвпадение. Та срещат ги те вечерта в гората, без фенерчета, без група, по думите и (още преди да се намери Сашко) ги е видяла в близост до мястото, където фактически буквално на следващия ден го откриха. Пак са говорили с недомлъвки, отказали да отговарят на въпроси и бързали да си тръгнат. Още тогава се коментираше по радиостанцията какви са тези хора, защо се държат така и т.н. Тогава не направихме връзката, с времето, в процес на разговори и т.н., нещата започнаха да се напасват. Опитаха се и с полицията да се говори по този въпрос, но без успех.


Аааа забравих да добавя. Говоря си сега с момчето, което ги последва (останахме си добри приятели нашата група), та ме подсети, той понеже е доставчик на стока и след този случай често минава до къщата, никога повече не е чул и звук отвътре. Камо ли да си оставяли така музиката собствениците