Криминални досиета

За бездушието на обществото не знам, но много по-притеснително е същото от специалистите, при които търсиш съответната помощ.

И “Шипковенски” работят с НЗОК:
https://zdravenspravochnik.com/%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1 … 0%B8%D0%BF%D0%BA/

Работят, но за психиатрична помощ няма клинични пътеки, както за другите видове заболявания, така че нямат интерес да хоспитализират човек просто ей така, за да вземат едни пари от пътека, както нерядко се случва в други болници. Психиатриите са най-зле в това отношение откъм финансиране, вероятно и битовите условия не са добри.

Нелепо са се стекли нещата още от обаждането на 112. Не знаем как приятелката е предала сигнала, операторът как го е възприел, защо са пратили точно полиция, какви са били тия разговори за домашно насилие... После линейки, увещания, "тежки процедури" в болницата и разбира, че ще я хоспитализират, за лош късмет в този ден и мъжът ѝ го няма. Тотално и фатално объркване по веригата. Те на очевидно пребита жена не съумяват да помогнат, тук я държали часове да си говорят за домашнотo насилие?! Не обвинявам никого, нито съм в позицията, нито съм била там. Всички замесени явно са мислели, че правят нужното и доброто за  момента. И все пак WTF...

Свети Наум има доста прилична база, специалисти и апаратура.

Ако обществото ще се обвинява в нещо, то е в невежество. Да, трябва да се говори за психични проблеми, от обща култура всеки да има представа дали е заболяване или състояние. И, ако не може от обществото да се изисква на секундата да оцени правилно отделен случай и да реагира, то поне да имат представа какво би могло да се случва, ако се случи на близък или познат. Трябва да се изкорени нагласата, че това са лигавщини или родилката притискала някого си за помощ, че се превзема, че си измисля, всички са си отгледали децата и прочие тъпотии. Обаче как да стане, като още има хора, като една бабиера дето насметох вчера във ФБ, която твърдо беше на мнението, че демокрацията била виновна, такива работи нямало навремето. И тя и такива като нея са възпитали и отгледали днешните родители, не само майките. По никакъв начин не можеш да им обясниш, че неглижирането е плод именно на комунистическото управление и това, че на всички се набиваше в главата, че опреш ли до психична помощ си луд и това е нещо срамно, трябва да се скрие на всяка цена. Което е довело до тяхно то невежество, което от своя страна е довело до невежеството на днешните родители.
Мъжа ми има приятел, с жена му минаха по този път като се роди първото им дете. Без никакви индикации преди това, жена му разви следродилна депресия, първоначално той не реагира адекватно от незнание. Извика майка си да помагала, което още повече влоши положението. На такава родилка, само свекърва която ѝ втълпява, че не е добра майка, защото не си гледа детето като преди 30 години ѝ липсва. Обаче не криеха проблема и той търсеше всякакъв изход, от тук от там се стигна до предположение за следродилна депресия и до преглед. Изпрати майка си по живо по здраво вкъщи и се заеха сами. Справиха се бързо и без последици. Децата  ни са с 4 месеца разлика, мъжа ми ме наблюдаваше под лупа.


Това също е много страшно и голям проблем

Значи следродилната депресия не е депресия в истинския смисъл на думата.Тя започва като депресия, но в рамките на часове или дни болният развива психоза. Имаше един филм, там майката страдаше от това. Имаше новородено жената, и от недоспиване и чувство за несправяне разви психоза. Постоянно й се счуваше, че бебето плаче, струваше й се, че играчките в стаята му му мислят лошото. Накрая не издържа и зарови едно плюшено мече в градината, и като се прибра мъжът й се оказа, че в психозата си е оставила мечето в люлката, а е заровила бебето.
Повечето майки изпадат в психоза, че не се справят и или нараняват себе си, или себе си и бебето, като си мислят, че го спасяват от нещо.
Тоест те са до голяма степен неадекватни. Това, че са я излъгали, че няма да я приемат, а после просто ще я оставят там в болницата, я е довършило според мен. Горката жена.
Все пак не мисля, че някой е виновен. Мъжът й е взел всички мерки, той явно се е притеснявал. Приятелката е помогнала. Само не знам защо не са й предписали медикаменти или може би не са подействали при първия преглед.

Това за разговори за домашно насилие с часове не съм го чела, напротив -в статиите навсякъде пише, че полицаите са заключили, че няма данни за такова, НО...

Вчера ми попадна пост в една от публикациите във Фейсбук, под който мъж, който се представи като съсед на семейството на загиналата и написа, че е търпяла системно домашно насилие от мъжа. Вярно, че онлайн всеки може да се представи за всеки и да пусне каквато и да е въдичка, но все пак...

Е, точно това е проблемът. Ама не е само от бабиери, ами и от уж по-млади хора, които не желаят да мислят, да приемат чужд опит и неглижират чуждите изживявания. На такива хора няма как да им обясниш, че следродилната депресия съществува, те дори се чудят как така някои хора имат паник атаки и неврози. А това с "демокрацията" вече е върхът, но то е за друга тема.

Не знам защо се сетих за този късометражен филм:
https://youtu.be/SVCqTcb4qkM?si=GHK5BjLY_xbgH8rc

Може би, защото няколко изказвания на мъжа ми се сториха странни. И в мен се зародиха подозрения, че може пък той да я е докарал до това състояние. Ако й е казвал, че е луда, че ще я вкарат в "лудницата", че не се грижи за добре за децата, ако я е мачкал постоянно. Имам доста въпросителни, които ако се изяснят, може и да си променя мнението. Но засега ми се струва, че той е причината за случилото се...

Семките свършиха ли?

Как така правите заключение за нещо толкова сериозно?

Те са си съществували и едно време, просто са се криели и неглижирали и в официални статистики не съществуваха. А няма чудно, че с такива нагласи са и млади хора, все пак са отгледани, възпитани и взели някои от "ценностите" на техните родители и нямат намерение да мислят и преценяват самостоятелно. Квото им казала мама това е и друго няма

Без да сме близки на семейството, няма как да имаме идеи какво е било там. Факт е, че нещата не са успели да се закрепят.

Ако има релани познати да се изкажат, бих обърнала внимение, но иначе - не.

При положение, че е ходил с нея на психолог и е помолил приятелка да стои с нея и децата, и е тръгнал да се връща в София веднага щом е научил за положението, според мен мъжът й наистина е искал да й помогне.

И не само. Това говори, че положението с нея е било наистина сериозно. Дотолкова, че го е било страх да я остави сама с децата.

ма ко, съгласна съм, с едно уточнение. Едно време една жена като роди и около нея има свекърва, майка ѝ, зълви, етърви, сестри и тн. Тоест - в гледането на детето участват и други жени. Дори и майката сама да си гледа бебето - има кой да я отмени в домакинската работа. А днес се очаква, че родилката на втората седмица е в кухнята, върти тристепенни менюта и къщата ѝ свети, защото не работи, а "само гледа бебето". Този модел, в който една жена сама се грижи за бебе и върти къщата, е неимоверно жесток.

Още - в продължение на векове, деца са се гледали горе-долу по един и същ начин. Както баба ти е гледала майка ти, така са те гледали и теб, така и ти сега си гледаш детето. Докато сега информацията е много и майките сами трябва да решат кой модел ще следват - дали бебето ще е кърмено или на АМ, дали ще се храни на поискване или ще има стриктен режим, кога ще започне захранването, как ще се захранва - пюрета или ЗВБ, ще го взима ли на ръце като плаче или ще го остави да реве, ще дава ли биберон или не, кога точно бебето започва да спи в отделна стая, и още, и още, и още... И се получава, че от една страна - младата майка "плува" в море от информация и тя трябва да реши и да носи отговорност, от друга - нейната майка, свекървата, че даже и съвсем рандъм жени могат да започнат да ѝ обясняват, че постъпва неправилно и това допълнително стресира и изтощава жените. 

И като съберем неоправдано високите очаквания + липсата на помощ и подкрепа + необходимостта непрекъснато да се вземат решения и получаваме картинка, в която все повече жени "потъват" в депресията.