Криминални досиета

А аз мисля, че е крайно време да се спре със спекулациите, свободните съчинения и всякакви измислици, не само тук, а и по жълтите медии /те всъщност вече са на друга вълна/.
Случилото се е огромна човешка трагедия, две деца са останали без майка, която очеизвадно се е самоубила сама, и всички знаем, че когато се преобърне колата, пътищата са много, но без смисъл.
Нека почива в мир и дано душата ѝ е намерила покой.

Наскоро имаше в новините инфо за мъж с психични проблеми нападащ и наръгващ хора.
И все го пускаха. Мерки никакви.
И това не е добре.
Ами онази лудата, която тормози и заплашва една влогърка и една певица?
И там се точат нещата.

Намирам за много грозно такива хора да бъдат наричани луди. Те са болни, както всички останали, боледуващи от нещо друго. И не са виновни за тази болест, която изяжда душите им. На всеки от нас може да се случи, никой не е застрахован. Както и от деменция, Алцхаймер и куп други неща. Нека се отнасяме с уважение и към тях.
Виждала съм човек с инсулт, който така беше ударен в мозъка, че беше много психотичен и все бягаше от болницата - неврология, където лекуваха инсулта. Нямаше парализа, както другите, беше засегнал някакъв друг мозъчен център. Всички го дебнеха да не избяга, сестрите го връзваха, по цял ден викаше.

ПС Тези хора много се измъчват, много са изтормозени. Опитайте да си представите какво е да имате непрекъснато гласове в главата, от които няма къде да избягате и да се скриете на тишина. И непрекъснато да ви натякват някакви лоши неща. Или мания за преследване, да мислите непрекъснато, че някой ви преследва, подслушва, че ви мисли лошо... Аз направо не мога да си го представя какъв непрекъснат ад е това.

Предполагам, че през деня общият вход не се заключва след като има офиси. Ако се заключва, не е трудно да влезе, звънвайки в някой офис. Има лекарски кабинет. При моето предишно джипи, чийто кабинет беше в голям 12 етажен блок, звъннах и той натискаше копче за да ми отвори без да ме пита коя съм, имам ли час и при кого отивам. Може входната врата да е била отворена, тъй като през деня идват и заминават туристи, влизат пациенти при доктора, доставки за офисите. Това не е изцяло жилищен блок.

Едва ли някой се е възползвал от състоянието и. В блока е заснета да влиза сама. Заснета е на камера, а не свидетели да могат да я сбъркат с друга жена. Няма следи от борба с някого, кръв по пръстите, наранявания. Вероятността някой да я е хвърлил, при положение, че е била в състояние на психоза и със самоубийствени мисли и е влязла сама, клони към нула.

Много съжалявам за случилото се, защото при положение, че е заведена с полиция, е могла да бъде принудително задържана в психиатрия, седирана, лекувана и щеше да е жива. Много ми е мъчно за децата и, които няма и да я помнят.

За съжаление завеждането от полиция не означава, че задържат човека, защото нямат места, нямат персонал, а и нищо не им се случва ако още не са го приели.

В университетската болница до нас полицията доставя доказано психично болни хора, в психоза, в чакалнята, където има отваряща се врата и не е заключено. Нищо и никой не може да им попречи да избягат. Седи охрана на една маса и гледа в една точка. Не помага на извиканите близки и роднини.

Веднъж приятелка ми се обади да ида да и помагам с буйстващия и племенник. С диагноза, почупил пейки в близкия търговски център. Полицията и се обажда да иде там, въпреки че е пълнолетен. Обади ми се, но тя живее на 100 километра, та отидох аз. Трябваше да го гоня из двора. Добре, че дойде и друга нейна приятелка, че за малко да го изпуснем. За съжаление се самоуби няколко години по-късно.

Аз се чудя кога все пак е успяла да го направи, защото изминаха повече от 24 часа до откриване на тялото
Подценена е била донякъде ситуацията, а и малшанс, че мъжът й не е  бил в София по това време. Все пак е най-близкият човек. Онази жена разказваше, че Биляна е станала особено тревожна като е заминавал пак ( работата му е била такава ). Да не си на негово място в момента -остава сам с двете малки дечица и смазващо чувство за вина.

В 24 часа пишеше, че докато приятелят е разговарял с лекар, тя е успяла да избяга. Най-вероятно е скочила малко след това, не е отишла далеко, но тялото й е открито по-късно.
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19133234

Благодаря Ви! Ами при първата ми депресия всичко започна с някаква непрестанна тъга и умора - струпаха ми се неща изведнъж (братовчедка ми се разболя и почина, приятелят скъса с мен и страдах от анемия поради вегетарианство, взискателно училище) - всичко накуп ме изцеди като лимон. Но не това ме докара до самоубийство, а това, че никой не ме питаше защо съм тъжна. Семейството ми "Принцесата пак търси внимание" - това те убива просто. Оттогава имам една приказка "Само чувствителните хора се самоубиват, а безчувствените карат другите да се самоубиват"... При постпартум веднага, щом помислях за самоубийство, го изключвах, защото все си мислих "Не мога да предам детенцето си, то разчита на мен. Може целият свят да ме мрази, но аз няма да го предам" и така реших да взема мерки, защото симптомите са - супер умора, чувстваш се като парцал, чувстваш, че не се справяш, че си невидима, че си една Пепеляшка, невидима за всички и всички имат САМО изисквания към тебе, но не им пука как ще се справиш. Чувстваш се виновна за абсолютно всичко - как изглеждаш, че не ти в до секс, че не си сготвила, че си с мръсна тениска, всичките му безумни натяквания и особено тези на роднините - какво и как трябва....всичко това те смазва - първо психически и после физически - не можеш да се храниш, да спиш, да се изкъпеш, да кърмиш и накрая ставаш просто една душа на два крака и искаш цялото това страдание да свърши, а изходът ти се вижда само един - фаталният.
И макар че става дълго, искам да ви кажа как три пъти ми се е случвало да помогна на хора, които говореха за самоубийство - непознати, на улицата. 3 различни случая - викам линейка, полиция, изчаквам да се свържат с роднините и се оттеглям. Винаги когато видя някой тъжен, тревожен, изгубен човек на улицата, го питам какво става и дали има нужда от помощ. Защото когато бях зле, много ми се искаше някой да ме беше попитал. Нищо не пречи да отделим 1 минута и да попитаме човек в беда какво става. Дори вс да е наред - попитайте го, със сигурност няма да сгрешите с това.😞 Кой знае колко хора са видяли жената.....включително и безчувственото й семейство - съпруг, който работата му е по-важна от жена му...срам. Отиди с жена си до лекаря човек, дори да те уволнят (което е безумно), ще си намериш ДРУГА РАБОТА...а сега къде ще търсиш друга майка за децата ти??? Потресена съм😞💔

Raspberry123456,
Ти даже не знаеш колко си силна!

Raspberry123456, изпращам ти виртуална прегръдка!

Мъжът и’ е бил в командировка и то май няколко дни. Някъде пишеше, че когато е разбрал, че явно се случва нещо сериозно, веднага е тръгнал към София.
Аз лично смятам, че безхаберието на персонала в “Шипковенски” е големият проблем в този случай.

Raspberry, аз трябва да ти благодаря! Защото споделяйки историята си някой ще я прочете и ще се замисли...едно е психолози да говорят , друго е човек преживял от първа ръка. Без термини , просто какво и как се случва...
Ти наистина си герой и нямаш идея колко си силна. Иска се много сила човек да признае , че има и е имал проблем ! Благодаря, че сподели!

Raspberry123456, съгласна съм с всичко, което си написала, с изключение на последното. Не може да махнеш с лека ръка и да кажеш, че работата била по-важна за мъжа ѝ, отколкото тя. Първо, жената не е била сама, имала е свекърва, сестра, приятели. Второ, това семейство трябва да се издържа. Като си напусне работата, какво? Плясват с ръце и седят гладни? Това, че е работел, само означава, че е бил отговорен за близките си. И пак казвам - жената не е била сама в това време.

Когато аз родих, нямах помощ от баби. Мъжът ми не е спирал да работи. Няма как и не е логично мъжете да си напускат работата, когато жена им роди. А в случая тя е имала помощ и приятели до нея. Пишейки по този начин и обвинявайки мъжа ѝ, не си коректна нито към него, нито към случая като цяло. Сигурна съм, че всеки от близките ѝ цял живот ще си задава въпроса дали е можел да направи още нещо.....

Аз родих за втори път, вече над 40, сами с ММ в чужда държава. Детето беше изключително желано, но плачеше по цял ден, денонощно, идеше ми да избягам! Идеше ми да пропуша пак, нищо че кърмех, но не ми е минавала мисълта за самоубийство. Спомням си, веднъж, след една безсънна нощ, прекарана на фотьойла с бебето на ръце, към обяд вече сдадох багажа и нещата ескалираха докрай, плачейки се обадих на съпруга ми да се прибира, че не издържам вече и не знам какво ще направя (мислех да се прибера сама обратно в България и да спя, само да спя). Той си дойде, малко след това и мама дойде да ми помага за няколко седмици и оттам насетне нещата се нормализираха.
Къде са били сестрите, съпруга и родителите на Биляна, когато тя е крещяла за помощ? Ако майка ѝ живееше с тях, дали така щеше да се случи?
Мисля си, че тя все пак е постъпила разумно - ами ако беше наранила дечицата?

Не мисля, че е нужно да обвиняваме близките. Депресията е нещо, с което дори специалистите се справят трудно. След смъртта на татко мама се срина и ми беше много тежко да композирам с нея. Въпреки цялата ми любов към нея. Стана човек, когото не познавам. Чак сега започна наново да се изкачва на повърхността.

Ами, ако няма живи родители, ако тези родители наистина нямат възможност да живеят с нея и семейството и’?!