Криминални досиета

Кенгуру грижата възниква в болницата в Богота, Колумбия, през 1978 г. където няма добри условия за недоносените бебета. В болницата решава,т че след като няма достатъчно кувьози и апаратура, могат да дадат на бебетата най-простото нещо - майките им. Кенгуру грижата се състои в поставянето на бебето само по памперс върху голите гърди на майката, евентуално - завито с одеало. Последствията учудват дори и лекарите - бебетата са по-спокойни, спят по-дълго време (за недоносените е жизненоважно бебето да спи достатъчно), могат да бъдат кърмени, престоят в болницата е по-кратък и не на последно място - гърдите на майката повишават температурата си така, че да е най-благоприятна за бебето. Това е дори без да отчитаме психо-емоционалните ползи за недоносените бебета и майките им. Установено е даже, че при кенгуру грижа за близнаци, всяка гърда се затопля с различна температура. Впоследствие кенгуру грижата става част от стандарта за недоносените бебета и в момента е в препоръките на СЗО. Бащите също могат да участват в кенгуру грижата (е, без да кърмят, разбира се) само че при тях терморегулацията не е толкова добра. В заключение - кенгуру грижата би трябвало да е достъпна за всяко недоносено бебе, защото освен безспорните ползи за здравето му, му предоставя и най-ценното - майчината ласка. НО това е в нормалните държави, а България е далече от всякаква нормалност.

Кенгуру грижата е и за недоносени бебета, които се нуждаят от кувьоз. Вадят ги от кувьоза барабар с всичките системи, тръби, датчици и ги поставят върху гърдите на майката известно време. Ако се влошат, спада им температурата, просто ги връщат в кувьоза. Не е нужно да е по 24 часа, а и е изморително за майката, но и 2, 3, 4 или 12ч са добри за бебето. Моят син се роди 1110г и беше изваден за кенгуру грижа още на 3тия ден. Първите два дни са рутинно интубирани, за всеки случай, за да не се налага интубация по спешност. Някои дни беше гушнат, на гърдите ни, по 20 часа. От болницата ни осигуриха безплатна стая в сграда наблизо. Ние не останахме дълго, защото исках да си ида у дома. Ходехме с колата всеки ден, като носех и замразена кърма. Синът ми беше 100% на кърма в първите 3 месеца. Дадоха ми безплатно и индустриална електрическа помпа, с която да се цедя през 2 часа. Не успях да кърмя, защото той не сучеше пълноценно и непрекъснато заспиваше. Даваха му я през сонда.

Слагат им шапки на главите като ги извадят и са добре завити.

Разбира се, прясно оперирани, интубирани, в критично състояние не се вадят от кувьоза или се вадят за кратко.

Вероятно по света е различно. Моя приятелка роди бебенце с горе-долу мерките на твоят син и първия месец беше изцяло в кувьоз, без възможност да бъде изваждано и гушкано. Пускаха ги за минута-две само да го видят и то след определено време, не веднага. Впоследствие го преместиха в друга болница и родителите ходеха ежедневно да си го гушкат. Тя така спомена, че се водело кенгуру грижа.

Благодаря, даже не съм чувала за подобно нещо тук. Звучи добре за бебчетата.

Пак на здравна тематика - следите ли случая с разстреляния шеф на здравноосигурителна компания в САЩ? Същите внедрили AI, отхвърлящ 90%от предявените искове на хорицата! Имат и дела за отказ на здравни грижи, довели до смъртта на пациенти.
Шефът е разстрелян показно, има го на видео, гилзите са надписани с термини за отхвърляне на предявени разходи. Мнението е, че се е очаквало такова нещо…
Сега големите компании трият инфо за шефовете.
А на мен стрелецът ми прилича на жена…
https://www.dailymail.co.uk/news/article-14167225/gunman-UnitedH … n-dead-large.html
Обществеността масово отказва помощ на властите - проблемите с фондовете и тяхното отношение не са от вчера. Коментарите из нета са показни - почти нулево съчувствие за шефа, пациентски истории, даже за умишлено бавене на плащания за химиотерапии - на умрял пари не дължиш…

Полицията в Айдахо иска помощ за установяването на самоличността на неизвестна жертва на Тед Бънди. Изпратих им моето предложение и ми отговориха това.

Стана ми много приятно, че получих отговор и че имаме едно и също мнение. 😊

Не е жена. Вече го заловиха, но обществото продължава да го героизира.

А аз снощи гледах  нов филм по историята на един от най-жестоките серийните убийци на жени в Бразилия - Франциско, куриер на доставки по домовете в края на 90-те години.
За всички престъпления му отсъдиха 235 години затвор, но по силата на тяхната правна система най-дългото време зад решетките е 30години. И въпросният изрод, все още достатъчно активен и млад, излиза на свобода през 2028 година." Maníaco do Parque"

Един ужасяващ случай от UK, който се отрази последните дни, покрай делото за него, извергите извършители бяха осъдени на доживотна присъда.
Миналата година август тялото на 10г Сара Шариф е намерено в дома и в английско градче на 20тина мили от Лондон. За тялото сигнализира до полицията по телефона баща ѝ, който успява на предния ден да избяга в Пакистан, откъдето е той и втората му съпруга (мащеха на момиченцето), бягат там с нея, неговия брат и другите им деца. Помня, когато медиите съобщиха за тялото, не се даваше много информация как се е случило, по скоро изглеждаше като да е нещастен случай и те се паникьосват и бягат. След около месец ги екстрадираха обратно в UK, без децата, които все още са в Пакистан. Делото завърши тази седмица с доживотна присъда за бащата и мащехата и 16г за чичото, който не е виновен за убийството, но е виновен, че го е допуснал. Сара е била жертва на физически тормоз поне от 2 години, намерена е със 71 рани и над 20 фрактури, някои от които сравняват като от падане от високо. Бита е с бухалка за крикет, метална тръба, горена с ютия, заливана с гореща вода, докато е била вързана, хапана. Бащата, който сам звъни на полицията за тялото и оставя бележка до тялото, че той я е пребил след това се отказва от показанията си и обвинява втората си съпруга, но на 7мия ден от делото се пречупва и признава. Мащехата отказва да даде показания, брат му също. Сестрите на мащехата са знаели за насилието, защото тя им праща съобщения, праща снимки на раните, но също не реагират, дори едната я съветва „да го игнорира“, не разбрах защо те нямат присъди, а братът има.
Момиченцето е било под наблюдението на социалните още с раждането си- майката полякиня е със зависимост, срещу бащата няколко жени подават жалби за насилие. Има въпроси сега как изобщо съдът е дал попечителство на бащата при всичко това. Учителите на Сара също са сигнализирали социалните, заради белези и рани по тялото ѝ, по късно Сара е спряна от училище за домашно обучение. Сега експерти от социални грижи казват, че изобщо не е трябвало да се разрешава домашно обучение, при съмнение за насилие в семейството, дори искат преразглеждане на тази форма на обучение и децата, обучавани в домашна среда да бъдат проверявани.
Четох заключението на съдията, толкова е тъжно, казва, че единствената вина на Сара е, че е момиче и че е толкова жива и артистична, обича да пее и танцува, нормално момиченце на 10г. Казва, че по принцип много трябва да се внимава с употребата на думата „садизъм“, но в този случай е дори недостатъчна да опише на какво е било подложено детето.
СараМатериал от българска платформа https://www.vesti.bg/sviat/ubih-dyshteria-si-kato-ia-bieh-6215660

Пореден случай, който показва, че службите не работят както трябва
Сестра ми живее в УК и отнеха детето на нейна колежка, защото е екстремно мръсно в дома им, а тук е имало сигнали за насилие и наблюдение от раждането. Толкова са и наблюдавали социалните щом не са забелязали 2г физически тормоз със съответните белези

И аз се изненадвам, защото от българи в UK в групите във ФБ съм чела такива истории, за рождено петно при бебе помня (освен ако майката не лъже), акушерката , която посещава дома след раждането сигнализира, взимат им другите деца за няколко дни, разпитват учители, съседи, докато изследват от какво е петното. А тук е имало сигнали на учители, детето е спряно от училище...и нищо.

За съд са и всички социални работници, които са неглижирали случая и безхаберието им е коствало невинен живот.

Подкрепям!
Ако при някои случаи могат да се оправдават,че не е имало причини за проверки ,тук е имало множество сигнали. Милото дете е било тормозено системно и то явно не толкова тайно щом учители са сигнализирали,раните и синините са били видими ,но на никой не му е пукало достатъчно за да помогне на детенцето

Това ми прилича на случая за бебето Пи. Супер брутален случай на малко момче.

Аз пък прочитайки, че става въпрос за семейство от Пакистан въобще не съм изненадана. Мерки в UK има, но като навсякъде в Европа, са избирателни и не за всички. Ако им бяха отнели детето, щяха да скочат 300 НПО-та. Затварят си очите, оправдавайки се с културни различия и традиции в етноса. После невинните страдат... много жалко.

прилича, да, но там присъдите са по малки, макар че май сега всички пак са в затвора за други провинения. Майката поне няколко пъти влиза и излиза, явно не се е "поправила" в затвора.