Криминални досиета

И погледа празен и главата и е празна.
Промита от малка.
Ще е психопат като баща си.
Вече е.

Ако народа не се вдигне при такова тоталитарното, еднолично управление, колкото и диктатори да умират, ще има кой да заграби или наследи едноличната власт. Обаче не знам как на народа да му набиеш в промития мозък, че територията на тази държава не е бащиния на диктатора и те самите не са му собственост.

То никой не знае със сигурност, колко и какви деца има тоя.
Но което и дете да го наследи, със сигурност ще е същия катил, ще изберат най-жестокия индивид за наследник.
Полубратът не бил съгласен с режима и критикувал властта и го ликвидираха.

То и у нас критикуващите властта до преди 35 години ги ликвидираха

Народа го е страх.
Нямаше ли някаква книга на севернокорейка избягала от там?

Аз четох книга на руски от човек, избягал от там. Книгата е “ Бягство от лагера на смъртта”.  Потресаващи неща се описват.
А малката баща и я води навсякъде с него , на всички мероприятия, включително делови и политически мероприятия и приеми. Затова и я спрягат за негова наследница. Жена му не се показва никъде. Някъде я мярнах на снимка с него, хубава е, някаква местна моделка.

Преди много години ми попадна роман на севернокорейска бивша шпионка.
И тя гадни неща разказваше.
Заловена е при опит да извърши атент.
Впоследствие мисля, че и отварят очите и си живее в Южна Корея.
Не помня ни име, ни автор. Но наистина уж пишеше, че е биографична.

В университета преди промените имахме колеги от Северна Корея. Много умни, старателни, спретнати момчета. От тях само един общуваше активно с нас, беше по-комуникативен, по-разчупен. Само дето ни убеждаваше, че Ким Ир Сен няма да умре и ако ставахме по-настоятелни в твърдението, чак се разреваваше. Промити до малоумие мозъци. Не ми се мисли как е преживял и на Ким, че и на сина му смъртта. 😉 Като станаха промените, веднага ги изтеглиха, даже багажът им други идваха да съберат.

Да, тази  за шпионката се казва "Сълзите на моята душа". Чела съм я, може би беше сред първите книги, които ми повдигнаха завесата какво се случва там и събудиха интереса ми към тази страна. Тийн съм била като съм я чела. Иначе дугата я написах преди няколко поста - "За да живея" на Йонми Парк.
Народът там няма да се вдигне, тези които нещичко нередно виждат,  пробват да избягат. Другите имам чувството, че чрез глада ги е превърнал този урод в едни бездушни животни, борещи се само за физическото си оцеляване ден за ден.

Уродът е завършил университет в Швейцария, но нищо не е попил от културата там.

Благодаря, че ми припомни името.
Другата не я намерих из нета.
Ще питам в темата за ел.книги.
Одеве потърсих и има и още литература.
Но едва ли ще се намери нещо свободно.

И аз ги помня. Познавах един сеяернокореец в Студентски град в София, който знаеше френски. Явно е от семейство на номенклатура. Живееше с мароканец в една стая в 18ри или 19ти блок. Беше живял във Франция и Швейцария с родителите си като малък. Като всички тях, винаги, винаги носеше значка с лика на Ким Ир Сен (дядото на сегашния шопар), който тогава беше на власт. Даже като играеше футбол я слагаше на фланелката. Било страшно да я загуби. Много била важна. Веднъж ме заведе в тяхното консулство или посолство. Някъде към НДК беше. Там работеше някакъв негов чичо. Каза първо, че ще пита може ли да ме заведе. Прекарах 2 часа в изслушване какво направил Ким Сен Ир, къде живял, как борели японците, къде спал. Уууужас. Едвам издържах.

Всички севернокорейци бяха длъжни да ходят веднъж седмично в посолството. Вечер трябваше по 2 часа да учи комунизъм. В СК след 8 часа работа ги събирали да им говорят за партията още 8 часа. Денят им бил разпределен 8-8-8. Работа-учене-почивка.

Питах го би ли се оженил за българка или друга чужденка - Не. Първо сме били дебели, второ сме били широки отдолу и трето - нямал право да се жени за чужденка. И наистина нито един нямаше приятелка в София. Виетнамците имаха. Е, не всички.

В Корея се събирал с други френскоговорящи и пиели шампанско и ядяли бонбони когато нечий баща се върне от дипломатическа работа в Европа. Също говорели на френски.

Беше най-интересният човек, с когото някога съм разговаряла. Гледаш го - възпитан, студент, няколко езика, а ти говори за безсмъртие на Ким и нужда от партийна работа.

Няма ден, в който да не се сещам за него. С повечето ми познати сме в контакт. Имаме си адресите и телефоните. Той отказа да вземе моя, както и да ми даде координати. Било забранено да се кореспондира с чужденци. Някой можело да ме вербува и да намажа писмото с отрова или да науча къде живеят и диверсанти да идат да ги убият. Явно е забранено. Иска ми се да разбера как е. Зная, че никога няма да се видим и чуем в този живот. Той вече е над 60 годишен. Дано да е добре!

Елора, "За да живея" я имам в електронен вариант, но на английски.  Ако я искаш, ще ти я пратя.

Йонми имa канал в Ютюб. Разказваше много интересни неща, но от поне година не е качвала нищо. Помня ясно как разправяше, че правителството събирало...фекалиите на гражданите, за да има с какво да наторяват. Извратена работа.

В момента е много по-трудно от преди да се избяга от Северна Корея. Малцина успяват, рискувайки живота си или това да бъдат заловени от трафиканти на хора в Китай.

Прати ми я, благодаря.