Криминални досиета

Не забравяйте и влиянието на социалните мрежи. Малко ли (само)убийствени предизвикателства се въртят в един Тик-Ток да кажем? Колко му е да се появи и нещо от рода на „Я да видим кой ще убие най-много съученици, преди да се самоубие“ например...
Отделно и влиянието на игрите, в които границата между реалния и дигиталния свят се размива.

5 пистолета и 7 пълнителя не са служебно оръжие.
Затова е арестуван бащата.

Не за притежанието, всеки човек може да има много оръжия, какво остава за полицай. Вината му е в неправилно съхранение. Има си изисквания как се държат оръжия за да нямат достъп до тях децата.

5 пистолета + 7 пълнителя за едно домакинство не са нещо нормално, това имах предвид.
Съвсем различно е от ловни пушки - калибри, разни приложения, оптики...

Ясно е, че не ги е съхранявал правилно.

В интернет се върти някакво писмо, което детето убиец от Турция е оставило. В него се споменава, че баща му се е опитвал да го убие душейки го. Детето има профил в дискорд и приятелка от Аржентина, която се определя като безполова , мрази родителите си, защото са я/го малтретирали. Също така е известно, че е бил фен на някакъв Щатски масов убиец извършил подобно деяние преди време. Използвал е снимката на масовия убиец като своя профилна.

Баща ми и чичо ми ме научиха да стрелям, като бях на 4. Нито са били лоши, нито агресивни, нито са ни куцали ценностите. Стрелянето само по себе си не значи нищо - ако си с 5 пистолета и стреляш около себе си - и никога да не си стрелял, пак ще убиеш хора. До тук са довели много други фактори, за които нищо не знаем.
Аз знам само, че има нетърпим и жесток мобинг в училищата и никой, поне в България за случаите които са ми известни, нищо не предприема. Докато някое дете не превърти.

Възможно е и бащата да не е читав, да се е държал грубо и жестоко, даже нищо чудно - колкото и да сме индивидуалности, приличаме на родителите си. Възможно е да е тормозен от баща си. Но тогава най-логичното е да застреляш баща си, не съучениците. Ако и те са го тормозили и ги мрази всичките наред (целия клас, друг клас и т.н.), по-разбираемо, но мисля, че при тези училищни стрелби няма подбор на жертвите, може и да са непознати.

И при нестабилен психически човек ако едно не отключи днес стрелбата, утре може да е друго, може да е и без ясен повод в момент на влошаване на психическото разстройство.
Психиатрите вероятно имат по-ясна представа.

Винаги е имало тормоз. Даже по мое време беше повече, ама и децата бяха по-големи непукисти и не го преживяваха толкова тежко. И най-важното - нямаха достъп до оръжие и затова не се е случвало такова нещо. И нямаха информация за други такива и на никого май не му е хрумвало.

Като ги разказвам тези неща, ме взимат за студенокръвна и безчувствена.
Имаше си от всичко- от сбивания, през булинг, гледане под полите на момичетата, блъсканици, взимане на стотинките, мачкане на цици...

Нетърпим и жесток мобинг и пак България се сочи с пръст. Да, ама в България точно няма засега стрелби. Не че сме застраховани. Децата често СА грубияни и тормозят други деца. Тормозените не го приемат добре. Не е хубаво, но е факт. Винаги и навсякъде децата в училищата са били такива. Почти във всеки клас и випуск има един-двама-трима гадняри и още неколцина, на които им е забавно и се увличат от гаднярщината. Била съм от тормозените (заради тях с голямо желание и облекчение смених училището), била съм и от забавляващите се от подигравки към другарче, и то по едно и също време, в едно и също училище. Сигурна съм, че почти всички са участвали в подобни прояви с някаква степен на тежест, но не всички са ги запомнили. И при днешните деца го има същото.

Рядко обаче е "нетърпимо и жестоко" (възможно е; възможно е и да остане незабелязано от възрастните; но който твърди, че масово се усеща нетърпимо и жестоко, драматизира според мен) и повече нетърпимостта и жестокостта идва от някаква крайност в психиката или у тормозещия, или у тормозените. Броят на стрелбите и крайните случаи няма пряка корелация с тормоза, отдругаде идва, отвътре от самия човек най-вече, после са оръжия вкъщи, баща гадняр и вдъхновение от светъл пример на масов убиец.

Мачкане на цици колко съм отнесла, Лорд Ози ме подсети, и бой колко съм изяла, и колко съм се крила по входове и съм се мятала по тръгващи автобуси от градския транспорт, за да сляза на следващата спирка... Това беше повече махленски тормоз, но същите момчета учеха в кварталното училище, та затова и го смених.
НЕ е норма и повод за мили спомени и съм готова да се разправям с всеки, който го прави, но не е и основна причина за стрелби и изперквания, това се опитвам да кажа.
Всичко си е в човека и само донякъде в идеите на времето от новините.

Възможно е, момичета. Но какво да правим днес? В близкото ми обкръжение има 17-годишно момиче, жертва на булинг горе-долу от първи клас. Майка й вчера ми сподели, че искало да се самоубие (не за първи път). Ходи на терапия, родителите са до нея, но не е достатъчно - много тежко го преживява.

Смяна на училището не е ли била възможна? Дори редът за смяна на училище да е строг, в нейния случай е за спасяване на психиката. Не дай боже пък да се самоубие. Мое близко дете го направи. Преди шест години го направи и друго дете на сравнително близки ми хора, приятели. Даже няма и данни за някакъв тежък тормоз и в двата случая. Вътре в децата си е, но трябва с всички сили да се действа, ако бъде идентифицирано, защото човек не усеща кога е станало късно.

Вероятно има някаква пречка, разбира се, няма как да не им хрумне на родителите първо това. Аз твърдя, че не са чести крайните случаи, но когато ги има, всичко възможно трябва да се направи за "спасяване", от всички участващи - училище и родители.

Какво да прави, не знам.
Страшно е, аз съм изчела много, ходя на всички срещи в училище, и нямам отговор.
Сега имаше една поредица от самоубийства/3 самоубийства, едно успяха да го спрат, направили пакт да се самоубият, дискорд група... ужасии от най-страшните/ - има някои проблясъци разследването, но със сигурност още няма нищо категорично ... Психолозите казват, че 1 на 5 деца, жертва на булинг обмислят крайни действия

Абе, зависи и колко тежък булинг. За статистиката едно на пет говоря. Едно е подигравки от неколцина, друго е системни унижения от по-голяма група... Че да сметнеш колко е цялото и оттам да изчисляваш проценти.
Не знам, нямам съвет, не мисля, че има много ефикасна рецепта. Най-вече трудното е да се забележи и различи тежкият случай и тежкото приемане от "обичайното", защото гаднярщината не може да бъде изкоренена, тя си е част от живота, а от друга страна тежко приемащите нещата деца не дават недвусмислени знаци. ((
Дори от лек тормоз и дори само някои да бъдат отървани, пак е нещо. Поне ще им донесе спокойствие, което особено в детска възраст е ужасно важно. Но не е там главната причина за стрелбите, нито за самоубийствата, според мен.

Сменяла е училищата няколко пъти и във всички е така. Дори сама го е казала като аргумент - че явно в нея е проблема и не иска да живее. Аз не мога да видя никакъв проблем в нея, такова хубаво и умно момиче е, но много, много ранено.
С учители е говорено, с директори, училищните психолози - реагират с нежелание и досада.
Извинявам се за офтопика, просто много тежко ми стана и не виждам решение. Ще е ужасно, ако се случи немислимото. Може би трябва да отворя отделна тема, че бг-мамите често имат опит и хубави съвети.