Криминални досиета

Елора, точно с припаднал съм виждала много любопитна ситуация.
Лежи човекът и бере душа на улицата. Аз съм в рейс със други хора и виждаме, че хора минават и го подминават и на никого не му трепва окото. Буквално го прескачат и подминават. Започвам да негодувам как може. В същото време двойка роми мъж и жена, които стояха срещу мен набират спешния номер, обаждат се и казват, че на еди коя си улица има бедстващ човек.

Ето и една позиция на проф. Петър Петров

"Това не е просто престъпление. Това е обвинителен акт срещу държавата.
Когато непълнолетни стигнат до убеждението, че могат да отнемат човешки живот, защото смятат, че така въздават справедливост, проблемът вече не е само в тях. Проблемът е в системата, която години наред се разпада пред очите ни.
Израсна поколение, което все по-трудно различава правото от отмъщението, смелостта от жестокостта и свободата от безнаказаността.
Къде беше държавата, когато тези деца растяха? Къде беше училището, когато ценностите бяха заменени с безразличие? Къде бяха родителите, когато телефонът и социалните мрежи започнаха да възпитават вместо тях? Къде бяха институциите, когато агресията постепенно се превърна в ежедневие?
Днес жънем това, което десетилетия наред сееше бездействието.
Създадохме общество, в което все повече млади хора вярват, че уважението се печели със страх, че силата е да унизиш, пребиеш или унищожиш някого. Свят, в който човешкият живот струва по-малко от няколко клика, няколко коментара или един слух.
Това е поколение, което не се ражда без ценности. То израства без ценности, защото възрастните постепенно престанаха да ги предават.
Политиците десетилетия говорят за магистрали, бюджети и избори, а почти никой не говори за моралното разпадане на обществото. Докато институциите спорят кой носи отговорност, улицата започва сама да произнася присъди.
А когато улицата започне да правораздава, държавата вече е капитулирала.
Не знам дали това е най-страшният случай. Но със сигурност е един от най-страшните симптоми.
Защото най-голямата трагедия не е само загубеният човешки живот. Трагедия е, че няколко млади хора са повярвали, че могат да решават кой има право да живее и кой – не.
Днес ние всички тези младежи ги определяме като малки изродчета, диваци, недоносчета, помияри, боклуци и всякакви други и всички тези определени са верни и изпълнени със смисъл но най-страшното е че те не са обида за самите младежи защото те са си такива а са оценка към обществото и 'недържавата' в която живеем в последните 35години които са ги създали такива.
Ако днес не признаем, че обществото ни е в тежка морална криза, утре подобни трагедии ще станат още повече.

Държава без справедливост ражда гняв.
Държава без възпитание ражда агресия.
Държава без ценности ражда поколения, които не познават цената на човешкия живот.

И тогава вече няма значение кой е жертвата. Защото жертва е цялото общество."

Проф.Петър Петров

Цялото общество е еднакво некомпетентно- като този ти пост.
Няма педофилия на 15.
Законът отдавна е променен.


Никакъв гняв, никакви отмъстители не са тия изроди.
Това са маргинали, които се учат на ненаказуемост, в неискащо закони общество.

Уффф, един здрав и як мъж ще ги опердаши и петимата... Или не са били само те, или са ползвали и оръжия, или са си избрали някой слабоват за жертва.

Браво, ромите станаха повече хора.
Ами същото и с приятелка се случи. Като е паднала на улицата.
Един мъж е видял и веднагически завил в друга посока.

На мен ми се гади от излезлите подробности какво е преживявал в последните си мигове убития човек. Няма да имам куража и силите да изгледам подобно издевателство. Малки садисти, незаслужаващи нищо повече от затвор до живот (ако има нормални закони).

Ами съвсем наскоро посред бял ден ме огради глутница от 25-30 кучета, които не бяха агресивни, но преследваха една разгонена женска и мен ме е страх от кучета като цяло. Случи се точно пред полицейско управление, където на входа имаше 5-6 пушещи полицаи и един пазач. Гледат ме и се хилят. Добре, че до мен спря едно младо момче ромче и им свирна да избягат. Погледна ми и каза- знам, че няма да се качите в колата ми, но аз ще карам бавно около 200- 300 метра, вървете до колата и те ще избягат. Така и стана. Тъп пример, ама реалност. Не е до етнос, а до човек.

Само да кажа, че онзи ден шофьор на автобус свали дете с умствена изостаналост на пусто шосе, защото нямало билет. И никой от пътниците не се намесил.
 Тенденцията да се напада и тормози слабия е явно разпространена във всички слоеве на обществото ни, без оглед на възраст или пол.

Намесили са се и то повечето пътници. Дори са предложили, всеки по отделно да му платят билета на момчето. Шофьора е казал, че нямал право да спира, след като вече е тръгнал и просто е продължил. Пътник от автобуса се е обадил на бащата мигновенно, че да знае, че детето му не е в автобуса

Уж трябва да сме по-цивилизовани, а напоследък все примери на жестокст от времената на братя Грим. Страшно и тъжно.

Добре, че припомнихте този случай- направо ме потресе. От днешните добри младежи очаквам всичко, ама това с шофьора е пълно бездушие. Добре, че това дете се намери. Едва ли не се познават в този малък регион. Думи нямам. Изтекла му картата.... Ами продай му билет. И никой в този автобус да не се застъпи за това момче.

Ами не изглежда някой як мъжага човека.
И според това, което говорят хората, които са го познавали - не е имало капка агресия в него.

Е, колко пъти вече се каза, че в автобуса са се застъпили за момчето?
Както с катастрофата до Владая със загиналата жена - не се вижда на клипа дали колите спират пред нея, вижда се, че отпред идват хора пеша (явно от колите) и въпреки това един през друг папагалски споделяния и коментари, че никой не спрял да помогне.
Защо е нужно, какво удоволствие носи?

Насаждането на омраза ражда жестокост. Обсъжданите случаи доказват това.

И аз съм като поразена от гръм от този случай.  15-годишният ми син кара колело на Младежкия почти всеки ден заедно с един негов приятел, година по-малък. Тези дни сме на планина и не сме в града, но веднага си помислих - ами ако точно този ден и той беше там? Или другото, приятелското дете? Ами ако нещо в тях не им се беше харесало на онези примати? Например начинът, по който изглеждат, дрехите, които носят, погледът, който случайно са хвърлил на някой си...

В потрес съм, през главата ми минават ужасни мисли и май скоро няма да позволявам да се ходи там. Но то навсякъде може да се случи. Не знам, не знам... И за мен е необяснима тази жестокост, чак в тази степен... Бих разбрала (не оправдала) в изблик на ярост, импулс някакъв, шамар-два, но толкова продължително време изобщо да не проблесне никакъв лъч на съвест, съзнание, милост, емпатия, разум... 17-годишните не са чак толкова малки вече, не са баш деца, не могат да се оправдаят с това. Нали около мен е пълно с такива в момента - приятелски, съседски, племенници, съученици на моя...  Последните даже са по-малки. Еми имат си мозъци, умеят да разсъждават, умеят да преценяват, много добре знаят кое е редно и кое не.
Абе ужас, пак няма да се спи...