Хубаво си планувайте програмата, за да не стане като нас да се разминава това,което е написано в поканата с това,което всъщност ще се случва. Ние бяхме решили 17:30 да започне изнесения ритуал, 18 часа гостите да са на уелкъм дринк на пажа, а ние да си правим снимки и в 20 часа да влизаме в ресторанта, обаче сега стана ясно,че 17:30 е прекалено рано като час за изнесен ритуал на плажа и го променихме в 18:30. Звънях на всички с раздадени покани да им се обяснявам,защо е грешно...
Много е трудно да се организира това, защото от ресторанта те съветват едно, фотографите друго, водещия трето... и ако и вие с младоженеца не сте на едно мнение съвсем става напрегнато.
Нашия църковен е от 14 часа, а изнесения чак в 18, но не се притеснявам какво ще правят хората, защото през това време ще трябва да си намерят хотела да се настанят, ще имат време за кафе и освежаване, а ние ще сме на фотоесия, която в крайна сметка решихме да е Ботаническата градина в Балчик. Фотографите няма да са много доволни, защото ми казаха,че през деня не стават толкова хубави снимки заради слънцето, но няма как иначе...
Ние мислихме, умувахме и накрая направихме компромис със себе си в името на настроението на гостите така,че ще очакваме и същото от тях в деня. Предполагам,че всеки е ходил на сватба и знае,че има такива по-дълги паузи с които трябва да се съобразиш искаш или не. Все пак повода е по-необикновен. Един ден нищо няма да му стане на никой да изчака малко... На нас така ни беше труно да разпределим времето, а си представям,ако имаше и взимане на булка и кум и т.н.... Вие сте направо героини, като ви чета! Не знаете колко често се възхищавам на всяка една как е изислила,какво е направила и т.н... Игри с лимончета,закачки, въпроси- всичко звучи много забавно!
ред. Хибискус, съгласна съм с това с това което казваш. Аз също съм била на изнесен ритуал в Ботаническата градина в 14 часа на обяд, стана ми лошо! После църква от 17 часа, после ресторант чак от 20. От тази сватба си спомням само супер жегата и чакането между ритуалите, подпрени на пека на балчишкия камък, пот се лееше, вмирисахме се, грим,коси всичко отиде подяволите. И накрая като седнахме в рсторанта всички гости бяхме каталясали. Аз говоря за разумно изчакване, не за нещо такова от сутринта до вечерта да не знаеш къде си и какво ти се случва...