Как да се справя със свекърва и зълва?

Да, бе, много баща ще бъде- два пъти в месеца за по 2 дни.
Ама, то и толкова ще му е много на детето- по-важното е да не позволим на свекървата "да победи".

Напълно права си. Само че ако след развод реши да прави напук и зареже детето, пак ще набедим жена му, че не си е налягала парцалите, за да се стигне до развод и те така.
И друго - да кажеш, че не ти е приятно роднини да се месят в семейството ти е нещо съвсем различно от обиди и нападки, че да се активира "защитническият" му инстинкт. Много избирателно действа тоя инстинкт тогава - жената и детето също са потърпевши от цялата смотана ситуация, в която са натикани насила, пък за тях защита няма - има зарязване.
Разбираемо е, когато възрастен човек загуби партньора си. Разбираемо и човешко е да се стараеш да облекчиш това, доколкото можеш, дори без да ти казват специално. Не е разбираемо обаче да се вкопчиш в сина/дъщеря си и да развалиш всичко градено от тях досега, защото изведнъж си сметнал, че той или тя е длъжен/на преди всичко на теб. Ако няма семейство, ок, ако има, нито е редно, нито е нормално. А като чета за действията за тази майка, започвам да се сещам защо сестрата не е омъжена.

Апсурт, ако е добър баща няма да е баща 2 пъти в месеца, ако не е, не си заслужава.
Мисля, че ако преди години беше в подобна ситуация нямаше да гледаш на нещата така. Ако не се лъжа беше майка на едно или две момчета и ще се позволя да ти дам един непоискан, но добронамерен съвет. Смени си мирогледа и не влизай в ролята на свекървище един ден. От вмешателство в отношенията на младите страдат всички и злата снаха и синчето , но най-вече страда общото им дете. Когато едно семейство е разбито няма значение дали родителите ще са привидно заедно или ще се разделят. Децата са много интуитивни и страдат от напрежението между родителите си.

   Като не живеят заедно, като се появят нови партньори и деца, няма как да е пълноценен баща. Колкото и да му се иска. А ако се появи една ревнива и императивна нова жена , бащинството става бягане с препятствия. И да, знайно е, че  мъжът най-качествено се грижи  за детето на жената, с която живее. Друг въпрос е дали го обича най-много.
  Майката на мъжа не е права изобщо да се вкопчва така в сина си. Но и Натали не трябва така лесно да се отказва от семейството си. Може би свекървата това и иска. Да се опита да му се наместят чакрите на мъжа и. Може би е травмиран и от смъртта на баща си. С "На нож" няма да се получат нещата. Ако мъжът няма други недостатъци , съвестен и отговорен е, не си заслужава , заради двете му роднинки да си развалят семейството. Животът си е борба и има предизвикателства. Не трябва така лесно да се зарязва граденото.

Я сега си представи, че мъжът ти отиде при майка ти и й заяви:
"Виж кво, тъщо, не искаме нищо от теб, ни помощ, ни да гледаш детето ни, искам само да си гледаш твоя живот, да не ни се бъркаш за нищо.Ако ти се обадим, добре, ако ли не, значи сме добре и нямаме нужда от нищо.Ние сме млади, остави ни да си гледаме живота, не ни се обаждай, не ни се бъркай за нищо!".
Ти какво ще направиш?
Ще си замълчиш безропотно и ще си траеш?
Нима майка ти ще се почувства окрилена от подобно отношение?И няма и за миг да й стане лошо/гадно?

Така и така след малко излизам, непременно ще отида да запаля свещ с молба към Господ (макар че не съм религиозна), никога, ама никога да не ми се "пада" такава снаха.Че и двама сина имам....

Никога няма да проумея за какви глупости се разпадат бракове....Ако всички/повечето млади жени разсъждават и постъпват като авторката, скоро семействата ще са само в спомените....

Не си струва, и авторката е говорила, обаче какво се получава - "мама и кака са на първо място". Е какво да правиш повече в такъв случай? Ами всеки си има граници. В такива случаи и от него трябва да има усилие и мисъл, не само сляпо подчинение на мама и на нож срещу съпругата. Нищо не зависи от нея. Ако беше нейната майка, тогава оправянето на проблема щеше да е нейна работа. А в момента тя е сама срещу трима, и то само защото мъжът й не иска да действа, както трябва. И под това съвсем нямам предвид да ги гони и да грубиянства срещу тях, нито да прекъсва отношения с тях.

Всъщност, това което се получава е, че за мъжа "мама и кака са на първо място", а за авторката при мама в Каварна е най-добре, че там е спокойна и оценена (по нейните собствени думи). И двамата са "вземи единия и удари другия".

Франсоаз* , тя дали го е казала без причина, просто ей така?
Сега, истина е, че жените дърпат към своята рода, и поговорка си има.

Чудех се дали да пиша, защото (видно от постовете на авторката, тя няма да вдене), но пък може някоя друга да прочете и да се замисли....
1.като се жениш, няма как да очакваш, че ще си живеете само двамцата+дете/деца, без родата
2.няма как да очакваш и всички да са вечни.все някога умираме, а останалият има нужда от подкрепа-емоционална, физическа, морална.....
3.наивно, дори глупаво е да очакваш, че свекър ти ще умре, а мъжът ти изобщо няма да се трогне, няма да му е мъчно ни за баща, ни за овдовялата му майка
4.докато баща му е бил жив, мъжът си е бил "мъж на място", после изведнъж-става крив, поставя майка си на първо място?
Та, какво прочетох аз "между редовете":
Имаме един мъж, добър съпруг и баща на детето си.Грижовен, всеотдаен, работлив, съвестен.Но Съдба, баща му умира, майка му остава вдовица.Сега, доколко тя е властна, гадна командаджийка, няма как да знам.Но предвид факта, че не се е бъркала в младото семейство преди, говори, че не е била от ден първи "гадната мръсница, месеща се във всичко".Става лоша, когато овдовява и явно има нужда от сина си.
Знам какво е, защото и моят свекър почина преди 5 години, знам през какво минаха и мъжа ми, и свекърва ми.И през ум не ми е минало да го ограничавам да е до нея, винаги когато тя има нужда, или когато двамата имат нужда да се видят и подкрепят в скръбта си.
Според мен, авторката сама си е виновна, че е обърнала мъжа си срещу себе си.И няма как да предизвикаш друга реакция, след като в такъв момент нападаш, вместо да влезеш в положение.
Ако единия ми родител остане сам и мъжа ми почне да мрънка и да тропа с крак, че съм на линия за всичко за останалия жив, ами, и моята реакция ще е като на мъжа на авторката.

+ 10000!
Бих се подписала под всяка дума и се надявам като теб- някоя с достатъчно разум да прочете и да се замисли, за да не си разваля семейството с лека ръка.

То пък едно семейство, ум да ти зайде - съпруг, държан на къс повод от мама си, която само да свирне и същият зарязва жена и дете и тича да изпълнява заповедите ѝ, защото както сам казал мама е най-важната за мен. В действителност за него семейството му се състои от родителката и сестричка, а не от жената и детето, които трябва да се задоволяват цял живот с почетното второ място. Голямо семейство, няма що.

Майката не е сама, дъщеря й е ПРИ нея.
И на мен не ми е приятно когато чуя ММ да снася на майка си или сестра си по минути какви са плановете ни, но се сдържам и забравям.
Сега, друг е въпросът, че може и съпругата малко да пресолява манджата.

Това са твои интерпретации, непочиващи на факти.
Но пък, явно си си поставила за цел, в името на спорта, да допринесеш колкото можеш, за развода.
Чудя се, ти дали си женена или си разведена?

Никой нормален човек не очаква това. Нито от партньора си - да зареже и забрави роднините си. Но всяко нещо си има граници, защото семейството е една малка самостоятелна, отделна единица в рамките на родата. И немалко млади са се развеждали заради намесата на възрастните по един или друг начин.
Много добре знам какво пиша, защото, когато свекърът получи инсулт преди години, и през ум не ми е минавало да спирам мъжа си, да се цупя или да претеглям на кого обръща повече внимание. Напротив, бях редом с него - в болници, клиники, по лекари, по децата и къде ли не. Същото отношение получих от него и когато преди 2 години баща ми влезе в болница внезапно. Къде е разликата - ами там, че нито свекървата, нито майка ми са правили сцени, нито са смятали, че трябва ние да си зарежем семейството, за да са доволни те, нито са мрънкали и създавали нарочно дрязги между нас. Макар че и двете бяха сам сами към тези моменти. А тази "майка" освен това има щерка, която си е при нея. Сега защо се е вкопчила в сина с идеята непременно да разбие семейството му и защо не юрка щерка си, като е сама и при нея, за мен е загадка. Това е всичко друго, но не и майчинско поведение - зор, та зор да разделиш сина си и жена му. Тук пишат и съфорумки, които са загубили съпрузите си - ами не съм видяла такова поведение при тях, хем са и сами.

Те фактите бяха изредени от авторката вече - сега колко са верни, никой не се наема да спори, но не си представям защо би излъгала ,,за спорта,, - няма голяма логика. И не, не е необходимо зорлем да стоиш в един брак, в който хич не се чувстваш щастлив, само да можеш да кажеш, че си в брак, а детето да гледа и попива подобни отношения, които ще приема за норма. И не, не е нужно непременно всички, които мислят така да са разведени (и не, че е важно, но не съм).