Как да се справя със свекърва и зълва?

Върнах се и отново прочетох обясненията на авторката.
Ами, освен смяната на килима, друго директно навлизане в личното пространство, не открих.
Тя просто иска да прекратят отношенията с мъжа ѝ, за да останат само връзките с нейните родители по системата "откъдето е жената, оттам е родата".
Много добре е описала как почти го е била постигнала, но тъй като го е комбинирала със забрани и ултиматуми, си е подляла сама водата.

Нещото, което не мога да си обясня е върлия мерак въобще да спре мъжът ѝ да контактува с близките си.
Човекът се е ограничил дотам, да ги вижда много рядко, а майка му да стъпва в апартамента само когато авторката отсъства с дни, че да не се засичат.
И друго- прословутия сменен килим- ами, явно е бил харесан от мъжа ѝ и приет, щом е постлан........или той няма право на глас нито в нейно присъствие, нито в нейно отсъствие?
Опитвам се да си представя, ако нейната- на авторката, мама, беше донесла килимчето в отсъствието на зетя и го бяха постлали, той как би трябвало да реагира?

Не ми се пишат дълги постове, затова ще си послужа с последния на LA sombra - там перфектно е описано всичко.

Привет и от мен!

Към авторката, знаете ли аз как щях да реагирам, ако се върна от някъде и през това време някой ми е махнал нещо мое от къщи и е мишкувал в бельото и нещата ми? Още повече от общото ни жилище, без дори милУто да ме пита? После пък да разбера, че майка му си има ключ и спи без да знам в същото жилище? Както съм близо 2 метра, постоянно блъскаща по фитнес уреди мин по 2 часа всеки ден, яка и мощна като бившия СССР - първо ще обера пода с жалкото подобие на мъж, после с майка му. После й измъквам ключовете (с много бой), взимам въпросната черга и я мятам през балкона. Хващам маминото с мамата му (независимо колко деца имам от въпросния) и с шутове ги изкарвам на улицата

В един предходен пост една потребителка Ви попита дали имате лопата. Ако нямате - аз ще Ви услужа с две лопати (с много здраво чугунено покритие)

Вие, уважаема госпожо, много търпите!

Мъжът Ви е показал, че неговото семейство е майка му и сестра му. Той иска да Ви разкара от жилището, което е общо. Извинявам се, майка му иска да Ви разкара, понеже сестра му трябва да се жени, намерила си е проекто мъж, който се е натресъл у тях.

Имате няколко варианта:

1) Сменяте ключалката, изнасяте дрехите на мъжа Ви пред входната врата с надпис "Ходи при мамата си" - този е за предпочитане - впредвид какво ви готви маминката му, после съд за разтрогване на брака и т.н.

2) Викате всичките си роднини от Каварна да дойдат у Вас, изхвръляте самобръсначката на мъжа си с мотива, че не е по Фън Шуй, после вкупом отивате на гости у мамата и сестрата, ако може и проекто мъжа й да е там (цена няма да имате). Влизайки изхвърляте покривките на майка му с мотива, че вече не е модерно. Казвате й, че родата от Каварна е тук и няма къде да спи - направо идват у тях, щото всичките са рода, по- задушевно е някак си. Ако може вашите да си донесат и възглавници и направо да лягат, където сварят. На любовника на сестрата казвате майка й колко е добра и как до 40 год вързраст само него е чакала, щото другите мъже не са я искали ... заради майка й, но пък той е мъж в разцвета на силите си и може да свикне. Тук развихряте въображението си Нямал къде да спи? Супер и вие нямате къде да спите, нищо ще си бъдете заедно. Аз лично бих платила на роми да изиграят целия този театър с настаняването при сестрата, но ще издебна и любовникът й да е там, влизане направо с цялата тумба брадчети, ромска рода, махала и прочие (бих ги накарала да си носят дайрета) и почвате с кючеците (нищо, че не го владеете този танц, братята роми го владеят, нямайте грижи) като най- тъмният ром, почти без зъби, тук таме с някой златен - го изкарвате на преден план като Сандокан с двата ножа и същият с див рев пита зетя кога ще вземе булката, че е омръзнала на всички вече. И радвате зетя как ще си бъдете едно семейство. А той що не се радва, я да се усмихне по- широко, а така А свекито де е? Гаранция, че ще бъде като статуята на Тутанкамон, ама кво Ви пука Да види хубаво ли е Зълвата? Зарадвайте я, че няма да се омъжи, поне не за този ... Упс, май е последният й влак, изобщо не съжалявате
А мъжът Ви? Всъщност, Вие мъж нямате ...

Уважаема госпожо, който и вариант да изберете, имайте едно на ум, че Вашият мъж вече е направил избора си и този избор не сте Вие и детето, което много боли.

Желая Ви успех и разкарайте синчето при майка му. Не тя Вас да изгони от общия дом. Сменете ключалките, когато никой не е там, съберете му багажа. Можете и по някоя куриерска фирма да му ги изпратите на адреса на майка му.

Ако предпочете варианта с голямата задружна рода - направете го от сърце, да се забавлявате

Искрени поздрави и усмивки от мен

Франсоаз, по прочетеното предполагам, че си свекърва! 😀
Ако си снаха, пожелавам ти моята свекърва Simple Smile
Моето уважение, но докато стигна до тези думи да ни оставят намира, доста път извърнах. Вероятно не си си направила труда да прочетеш всичко написано до тук!
Първо,  свекърва + сестрата, никога не са били отхвърляни от мен и мъжа ми, от моето семейство! Бяха добре дошли навсякъде, до момента в който не започнаха да прекаляват!
От самото раждане на детето ни, свекърва ми никога не е била изолирана от нас! Но тя нито веднъж не изяви желание да гушне, да вземе, да направи нещо за това дете! Казваше се само, че тя била отвикнала да гледа деца.. нейните били отгледани от майка и! Тя самата никога не е живяла със свекърва, защото е едно дете,  разглезена и винаги поставяна на пиедестал! Както в момента е поставена сестрата на мъжа ми! Свекървата ми го разказва това!
Детето беше и се гледа когато се наложи единствено и само от моята майка!!!
Това е едното нещо...
Второто е, че нямаме път с мъжа ми в който да не тръгнем на почивка и те да не започнат точно тогава да звънят и да го притесняват, с болести и всякакви други травми! Две жени, здрави, прави и може би психопатКИ,  като се замисля вече!
Те живеят заедно, крака ли нямат да идат до личния лекар!
Като се замисля те нищо съществено не могат да свършат сами, освен да ходят по кафета и на масажи, защото все ги боли нещо  и да чистят вкъщи!
Идването вкъщи и изненадите когато мен ме няма, смяна на мои неща с нейни, защото тя имала по-добър вкус!
Подарявала съм и какви ли не подаръци за празници и тя завършва всеки път с израза ,, оо,  изчакай да ти покажа еди кой си, колко по -хубаво и скъпо неща ми подари,, .
Едно Благодаря ми стига на мен, пък като си тръгна, ами да иде да ми изхвърли подаръка като иска!
И още куп неща!
Ами наистина не искам нито да ги виждам, нито да ги чувам. Изобщо нищо не искам от тях!
А на майка ми, мъжа ми няма как да иде да и каже гореспоменатите фрази, защото тя нито се меси, нито си вре носа в нашите неща, нито изисква нещо от нас!Единственото нещо което прави спрямо нас е да гледа детето ни и да ми говори, че трябва да намеря начин да се справя с тях, по-скоро с емоциите ми към тях, за да съхраня семейството си! Заради мен , мъжа ми и детенцето! Защото след като сме се избрали, трябва да намираме решения и да бъдем заедно!
Та така Франсоаз, ти иди си запали свещи, дано ти помогнат срещу ,,злите,, снахи. Simple Smile
Пък и дано не ти се налага да се сблъскваш с подобни хора, защото ще ти бъде много трудно.

Ех, за светец съм се омъжила! 😉
Аз откъде се пръкнах такава, лоша снаха. В моето родно семейство така сме научени, че когато има проблем се говори и се решава!
За щастие или не, не съм от хората които мълчат и действат подмолно. Или по-скоро хитро! Написах го и в първия си пост тук, това ми е проблема! Не съм дипломат!
При мен всяко чувство е изразено и казано.. Вероятно голяма грешка!!! Не съм удобна! Дори полезна за себе си!
Все повече се убеждавам,  че хората не обичат да им се казва истината..  И човек трябва да се намества според ситуацията, но пустия ми характер.. Все трябва да съм пряма,  правда да има..
А моята свекърва не може да си преглътне пустото ЕГО и да каже едно, ами ИЗВИНЯВАЙ! Сбърках с много неща, но жени сме в край на сметка. Дай да седнем да се разберем, да си простим и да вървим напред!
Тя не вижда колко много синът и страда от цялата ситуация!
НО тази вина не е моя! Пробвах всичко!
А знаете ли, че ние при свекито нищо нямаме, дори и едни джапанки за баня или четка за зъби! За малкия ни господин няма да коментирам!
Та както и да е
Никой в нищо не искам да убеждавам, всеки да си разсъждава, сам за себе си
Въпреки всичко моя ,, светец ,, още за маминка тъгува, но жилището ни не напуска! Все още е при мен и детето!
При развитие ще пиша..

До момента, в който не започнах да отстоявам своето и да се опитвам да изградя свое семейство, с мъж и деца, бях много обичана от двете. Когато започнах да изграждам граници и деликатно да им обяснявам, че вече синът им има свое собствено семейство, започнаха проблемите. Дори въвлякоха роднини да ми обясняват колко е болна свекървата и как всички трябвало да се съобразяват с това и аз трябвало да ходя и с детето при тях, за да не страдала тя. И да жалим зълвата, че не се е омъжила още.
Започна се едно постоянно гравитиране около свекървата и зълвата, в моя случай, и свекъра, така че са трима
Нямаше неприкосновеност на нашето семейство.
Ключове имаха от квартирата, свекървата не идваше, но пускаше свекъра, който се опитваше да отключва и да идва неканен, без предварително да предупреди.
В един момент установих, че на практика, макар и омъжена, семейство нямах, а важно беше нейното семейство, тя на практика ме възприемаше като още едно дете, а не като снаха. Малко кривоустроени отношения, заради това и сестрата още не е омъжена, а има безбройни връзки - мъжете до нея бързо разбират в какво семейство са попаднали и не желаеха дългосрочни отношения с нея. То кой може да изтърпи всички празници с тях, часове телефонни разговори между мъжа ми, сестра му и майка му, вмешателството във всичко, за което трябваше само аз и мъжът ми да вземаме решение. Решенията идваха, след като бяха обсъдени със свекървата и зълвата.
И ние имаме дете, и аз положих всички усилия да се сработя с майката, бащата и сестрата, в името на детето, защото е трудно да отглеждаш сам дете, доста неща съм преглъщала и премълчавала, но истината е, че просто НЕ става, правиш до известно време компромиси, но в един момент ти писва, защото те дърпат абсолютно всичко към тях, а аз съм независим човек и искам да вземам решенията за моето семейство отделно. Животът ми се превърна в обмисляне на стратегии как да се сработя с тях, защото виждах, че е важно за мъжа ми, но в един момент се отказах, защото те започнаха много да изземват. Да извоюваш границите на собственото си семейство е било много трудна битка за мен, защото е точно това - битка с тях, за която никой не ме беше подготвил и се учех, в движение. И нито с воюване стана, нито с блага дума и съобразяване - те просто те прегазват само и само тяхното семейство да остане. Ние с детето бяхме като някакъв придатък.
Има мое семейство, има и нейно. В това не се разбрахме с нея. Тя счита моето семейство за нейно, моето дете за тяхно. Мъжът ми се съобразява с нея и със сестра си. Ами добре, как тогава да се търпи такова положение, аз и детето като някакви сателити да гравитираме непрекъснато около неговите родители и сестра му....Как да покажа на детето, че ние с баща му сме неговото семейство, колкото и да обяснявам, двете свраки винаги ще са там да го манипулират. Преди манипулираха мен чрез мъжа ми, сега опитват чрез детето.
За съжаление мъжът ми не беше човек, който да постави ясно граници на семейството си. Защото каквито и стратегии да прилагам аз спрямо роднините му, нямам ли неговата подкрепа, всичко е обречено на провал. Стигна се дотам, че аз и детето седяхме сами в едното жилище, а той при родителите и сестра си, в другото. Честване на рождени дни с роднините и сестрата. Честване на празници с родителите му и сестрата. На общи снимки с детето сме набутани встрани, свекървата в средата. За щяло и нещяло разкарване на сестрата насам-натам, за ремонти за жилището, водене на свекървата по доктори, защото имала заболяване, от което се умирало, но като я гледам, по-здрава е от бик, даже и пътува насам-натам по екскурзии.
Какво да говорим. В един момент ти писва и вземаш решения, та дори и за раздяла, за да дишаш ти и детето ей така, по-леко. Дали ще намеря друг мъж или не, няма такова значение в момента, навярно не, но поне ще знам, че съм взела правилно решение за себе си и детето, а не да живеем в някаква изродена форма на семейство.

Има много такива изродени,патологични смейства в България,които разбиват животите на децата си вкопчени в тях.Там няма истинска обич.Това са едни болни егоцентрици.

Човек, направи ми деня! Хиля се като луда

Ох, и аз! Много добро е!

 Отговарям в червено, да не правя 100 цитата:

Хахаха, не спирам да се смея!
Аз да ви кажа си изхвърлям периодично неща от свекито, които ме дразнят и не съм искала!
Въпреки всичко, тя е упорито животно и си продължава да си носи неща в нас и мъжа ми стотинка не и казва!
Подменя ми разни неща... И въпреки, че с него се караме само заради нейните намеси, мин ден и изхвърлих една кувертюра за легло и перде, което беше сложила без да пита, защото ми писна от нея и наглостта и!
Оправия не знам има ли..мисля да ида у тях и да започна аз да сменям каквото ми падне! Аз не ходя там, но ще се напъна за един час ..и като сменя туй онуй, е си ходя!
Как тя убеждава мъжа ми за тези неща, прави го докато ме няма под предтекст , че ще бъде изненада за мен, за да може мъжо ми да и угоди..уж за моя радост!

Във връзка с това, което написах по-горе, моята свеки е досущ като тази на Наталия!
Абсолютен егоист!

 jupiter_ka и nataliapopova,за вас е огромна гордост и постижение, че не сте дипломати и не можете да стъпите на малкия пръст на свекървите си по дипломация/манипулация, а това е жалко, погледнато отстрани.
Как не схващате колко унизително за интелекта ви е това примирение пред действията им?
Аз бих се чувствала глупава и силно неинтелигентна, че не мога да овладея техните методи и да ги бия с техните камъни по техните глави.
Но, за вас явно, подвиването на опашка пред тях, ви изпълва с някаква неразбираема, за мен, гордост.

Ако трябваше за всяка дреболия да водя битки  "на живот и смърт", отдавна да съм се гътнала. Избирам битките, които съм сигурна, че ще спечеля.

Целия проблем е в мъжете ни, Наталия!
Просто те са грешно пръкнатите индивиди, ненаучени на нищо от майките си!
Нито на морал, нито на семейни ценности , на нищо!
Понеже изхвърлих пердето на маминката му и снощи мъжо ми вдигна луд скандал , заплахи че щял да ме оставя, да живее сам и тн..да съм видела аджеба как се гледа дете без подкрепата на баща! Даже спа при майка си!
Днес в 10 цъфна пак на вратата с думите -миличко, какво ще си готвим?
В момента спи в хола...
Всичко това, защото съм накърнила чувствата на майка му, заради пердето, защото и казах, че тая няма да я бъде!
И той ми затръшна вратата и ми каза, щом ще е така.. оправяй се сама от тук нататък.
Вече не само свекървата не искам да виждам ами скоро планирам да му доставя куфарите с дрехи пред апартамента на майка му!
Да си се гледат!