Връща ли се всичко?

Преди години когато влизах да раждам, гинеколожката точно излизаше от тежко раждане с мъртво бебе. Родителите хубави, интелигентни млади хора.Та точно същите думи чух от нея "да му се не види, защо все на добрите хора се случват лоши неща..."

единствената закономерност, която се забелязва е че лошите хора си живеят перфектно.

от тази гледна точка не съществува закономерност всичко се връща.

Ето и от мен малко разсъждение. Ако вярваме в душата то у повечето литература религиозна, философска, окултна се говори за ПАДЕНИЕ в следствие на грях. Следователно можем да направим извод, че живота тук няма как да е много хубав. Дори да се замислим дали самата земя не е наказателна колония или затвор?
Ако наистина е така не би ли било логично най-лошите хора да живеят най-добре тук? Както е в един затвор най-големите главорези царуват и спят спокойно, кокошкарите ги бият насилват... Някой би казал, че така е несправедливо, но аз не виждам нищо странно в това. Ако си дребен бандит, ще те бият и тормозят известно време и си тръгваш свободен, ако си закоравял рецидивист колкото и добре да живееш у панделата няма да излезеш никога.
Тези, който пък не вярват в душата, за тях не виждам какво значение има дали нещо се връща или не дано имат късмет да не са родени в Африка и да умрат от глад на 5 годинки и да са от силните и лошите хора, който очевидно доминират на земята та да изкарат 60те си години живот максимално готино

Тъпо. Не вярвам в душата. Вярвам в човека, в това че трябва да се усъвършенства, да живее и ако не друго поне да не пречи на другите да живеят.
60 години не са някакво безумно голямо число.
Хора умират и на по 30, защо?

За къде да се усъвършенства за гробищата ли? Как да не пречи на другите  като много хора се борят за едни и същи ресурси. Ако не вярваш в душа морала е безумност за мене. Имаш 1 живот живей го на максимум. Смачкай всеки вземи всичко ако ще края на света да дойде заради тебе кво те бърка?

Не за гробищата, а  за себе си, също особен вид егоизъм, егоизъм на интелекта. Потребностите не се изразяват само в основата на пирамидата - храна, подслон и т.н. Има още много нагоре. 
Но потребността да вярваме в душата, смисъл,  бог е все едно сраснала физически.
Което не я прави автоматично Правилната.

Не вярвам в душа, бог, прераждане или каквото и да било друго свръхестествено.   Но моралът изобщо не е безсмислен, именно в единствения ни живот. Хората сме социални животни. Силата ни е именно в правенето на нещата заедно, затова и имаме вроден страх от отхвърляне. Ако аз спазвам границите на другия и той - моите и за двама ни ще е по-добре. Имам нужда от свобода, от хора, на които да разчитам и те да.разчитат на мен, от това да се.чувствам добра, справяща се в дадени професионални и житейски области. Да мачкам и да заграбвам няма как да ми донесе удовлетворение. След като имам собствени представи за добро и лошо, собствената ми съвест също е достатъчен съдник. Не ми трябва нито страх, нито упование в провидението, че да се опитвам да постъпвам, както смятам за правилно.

Не е точно връщане. По-скоро е Закона за причината и следствието. Всичко е закономерно и не може да се измерва в рамките само на един живот. Понякога може резултата да се прояви веднага, но понякога се проявява в следващите животи. Така че, спокойно, всичко ще си дойде на мястото въпреки, че ни се струва че светът е несправедлив. Важно е какво научаваме от трудния момент, какво ни кара да променим. Това е важното за човека, а не дали ако А страда, на Б ще му се върне.

Доста интересна тема.
1. Всеки трябва да си отговори за себе си на въпроса, дали живота на човек е част от нещо или е сам за себе си. Според мен е част от нещо което е по-голямо. Най-просто му се казва божия промисъл. Според мен такова нещо има и всеки трябва да я усети тази промисъл за себе си.
2. Категорично всичко което направим или ни направят, през живота има последствия. Ако направим нещо лошо последствията ще са лоши, ако е добро последствията ще са добри.

Сега малко примери от моя живот. Няма да навлизам в подробности защото нещата са много конкретни и не бих искал някои да се познае.

1. Един човек ми направи много голяма беля, измами ме с 6000лв. След време се случи, че той ми свърши една работа, и аз си бях наумил да му дам 1000лв. за тази работа. След като той си свърши работа, аз го питах колко искаш, той ми каза, а бе дай там 100лв. Можеше да си замълча и да си спестя 900лв. Аз му казах, гледай всичко е простено (имайки в предвид 6000лв.) ти ми свърши добра работа днес ето ти 1000лв.  Аз не постъпих като него, можеше да му го върна, не го направих простих му.След това нещата тръгнаха много добре финансово за мен.

2.Беше като се роди първото ми дете 2005г, вземал съм не много пари 500-600лв някъде на месец, до тогава правих малки дарения, 10-20лв. На една позната и трябваха пари, дарих и не си спомням точно но около 100-150лв. На другия ден като отидох на работа, шефа дойде при нас и каза за мен, това момче много добра работа свърши ето за него 1000лв извънредна премия. Тоя човек за 15г от както е имал фирмата това никога не беше го правил, работих после още 5 години аз не съм чул тоя да е направил пак нещо подобно.

3. Преди три години някъде започнах да дарявам около 700лв всеки месец на различни хора дето са болни и им трябват пари, бях решил да го правя някъде година, но го правих само 10месеца, и после реших, че ще дам на майка ми последните две вноски, защото и тя беше много болна и на нея и трябваха пари. Тя между другото почина преди година. Така първото нещо което стана е като почнах да дарявам парите, един дойде при мен и ми предложи да му върша работа събота и неделя, от която голяма част от тези 700лв ги изкарвах, по средата на годината направих една сметка и се оказа че от другите ми доход почти не съм дал нищо за даренията, а само от този допълнителен доход, събота и неделя, парите дето ги изкарвах стигаха. После стана интересно, като реших че последните 2 месеца няма да дарявам, взех един бус под наем, върнах го. Бях вече паркирал просто трябваше да сляза и да върна ключа, но какво ми стана стори ми се, че е малко на една страна, и реших да го изправя, само че от ляво в мъртвата зона е имало едно бетонно блокче, не го видях в огледалото, и одрах цялата лява страна на буса в това тъпо блокче. Струваше ми 2000лв, това одиране. Всеки сам може да разбере защо това се случи, аз бях спрял защо реших че буса е на една страна, не знам, и да е на една страна, кво ме интересува да си го оправят.  Както и да, накрая какво стана е интересно.
Уволниха ме и успях да си издействам огромно обезщетение, започнах друга работа и общо взето за три години от както спрях даренията ми спестяванията ми се утроиха.

При мен е така за всеки лев дето даря ме се връщат по 10.

За сега толкова.

ПРИМЕР 1 точно доказва че нищо не се връща!

Не съм го написал добре, но тогава изкарвах 2000лв и изведнъж почнах да изкарвам  7000лв.
Вече написах че детайли не искам да споделям.

реално това не променя нищо.

прее*аха те с 6000 лв. животът им си продължи по същия начин. е с 6000 по-добре де, но схващате смисъла.

Всъщност доста точно , защото ти имаш другия тип предвид. Аз за него не мога да говоря.

Абстрактно мислене имаш.

Денчо, добри примери си дал.
 

Абе,малко не е по темата,ама ти какво работиш