Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Ще си го гледат детето, както и преди тя да се появи. В момента нейното присъствие е вредно за него и допринася към проблемите му.

Ох, нещото, което иска, тя самата го нарече "женски полов орган".

и милион пъти й се каза, че това е основният проблем....

Да, нищо необичайно. Аз не казвам, че не може брак да се крепи на интереси. Просто не виждам на Даскалка какъв ѝ е интереса тук, та така напира да стои в блатото. Единственото, което разбрах, че ѝ помага в бизнеса като работник. За всичко друго, само отсрещната страна е на плюс. Ама защо държи да е семейство с улавия си работник, не разбрах. Някак не ми се вижда достатъчно, при липсата на други, много по-важни прагматични причини да си с някой заради интереса.

Всъщност е много тривиално - жената си е взела мъж с дете, което не живее при него,  обаче се оказва, че ще живее,  поне още няколко години. На всичкото отгоре проблемно, че и я мрази. Еми този риск съществува, когато човека е с дете, трябвало е да го предвиди като прави инвестиции.

Къде е инцестът? Майката и бащата са братовчеди, така ли? Това съм го пропуснала.

Първата е жена е луда и безотговорна, живееща с престъпник, а първото дете е със СОП. Обаче авторката е перфектна и второто дете ще бъде като нея идеално. Това е, на мъжът късмета му е от втория път. Той не знам как не се е осъзнал още да прати детето си в помощно училище...

На авторката твърдо не й вярвам, че е финансово успешна. Ако беше, отдавна детето да е в пансион като на милионерите. Това е.

Само че в живота не можеш всичко да предвидиш.

И точно когато си мислиш, че Всичко си предвидил, съдбата ти праща точно нещото, което Не си. Ако на теб лично не ти се е случвало, със сигурност е на път да ти се случи.

Всъщност всичкото това предвиждане, за което драпаме всички тук, е най-обикновен контрол.

Човек следва да е гъвкав, дори и в случаите, когато Не е успял да предвиди. Основно житейско умение също така, което на авторка, и на много от нас тук, липсва. Адаптация се нарича.

Авторката иска всички и всичко около нея да се адаптират, по неин сценарий . Но Дон Кихот е бил идеалист, борейки се с вятър и илюзии, не материалист. Жалко беше изтъкването на мъжа - "мъченик" , който изнемогвал на смени ( на държавна работа ) ,  въпреки печелившия бизнес . Това е нов парадокс в частния сектор. Кредитът е по -важен от асоциалното поведение на момчето.
Не зная кой гений - терапевт ще поправя всяка грешка на родителите ...

Вероятно дърво/храст, чийто плодове се отглеждат при специфични условия.

Предвид акъла на златния член, преместването на авторката на г*за на географията, какво друго може да е?

И какво толкова фрапантно има в това, че съществуват путьовци на тоя свят?
Както виждаш- тоя полов орган е успял успешно да се увъртоли с първата си жена, да ѝ направи дете и под нейно давление да потъне в дългове.
Сега е срещнал пак същия тип- водеща, но тя се е заела да го издърпа от дъното нагоре.
Допълват се по някакъв начин двамата и щом това ги устройва, защо не?

Бианка, ти би ли разчистила дълговете на "милото", че и да му пратиш детето в пансион някъде?
Като се понесеш на вълните на фантазиите, нямаш спирка, ей!

Никой няма да направи такова нещо. Той няма никакви лостове за влияние, разчита само на морала на клиентите си да му кажат истината, да не лъжат, да изпълняват съветите и да продължат терапията необходимото време. Обречена работа, както се вижда от участието на авторката в темата.

Нищо фрапантно няма в съществуването на путьовци. Виж, желанието да прекараш остатъка от живота си с мъж, когото ти самата квалифицираш като путьо, е фрапантно отвсякъде. Ама, ако я влече, да си го ползва със здраве и да не реве.

На мен ми се струва, че бащата си гледа личния интерес и пред жените си се прави на добричък и послушен за да не си създава допълнителни проблеми, но реално така създава на даскалката и на детето си. Изглежда ми като егоистичен тип симулант и манипулатор

На последната партида коментари

Казах, че на моменти се държи като "женски полов орган" и това е когато стане дума за детето, което му е някаква жива рана и стане ли дума за него всякаква елементарна логика и обективност изчезват като дим в комина. Права съм била да правя забележка, ама да не съм я правела така. На въпроса, хубаво, като съм повторила Х пъти вече едно и също по този и онзи начин, как иначе да я направя? Отсреща - мълчание. "Хем не ми харесва, хем не знам как по-добре, затова го остави" излиза накрая, че е желания от него модел, който, очевидно, няма как да съществува.

Вижте, през цялото време пеете как е трябвало да съм си правела сметка къде отивам, да съм се адаптирала и прочее. Същото важи в пълна степен и за него. Той си е взел жена градски, космополитен тип, с частен бизнес и определена среда. В това, че съм избрала в един момент живот на село няма нищо лошо, не съм единствената, която в един момент отива на по-спокойно. Само че смяната на местожителството на нашите години вече не променя човека в много отношения. Аз съм направила компромис с това, че съм дошла тук (забити села с евтини терени - бол), близките ми са другаде и т.н., но той също трябва да се адаптира към мен, защото аз не съм някоя от местните селски момичета и няма как да ме превърне в такава само защото съм се преместила тук. Имам си някакви стандарти за някои неща и те изобщо не са толкова извънземни, колкото се опитват някои съфорумки да ги изкарате.

Защо ходел още на държавната работа като бил толкова велик бизнеса и прочее. Ми ще ходи, разбира се. Има си минало, да се оправя с последиците от него. Като знам с колко труд и на каква цена са акумулирани парите, които налях тук, само това остава, да покривам заемите, натрупани заради лежерния тукашен живот на момата англичанка 🤣🤣🤣. Аз мое минало, което да му влияе не съм донесла, а той е голям човек и ще си се оправя с неговото без да ме занимава. В настоящето няма ограничения за нищо за него и детето, но то е само защото съществувам аз в конфигурацията и каквото е нужно за семейството го давам. Никой не го е спрял като не одобрява как се грижа за малкия да стане и да си излезе. Бианка, дори милионерите не пращат в пансион чужди деца.

Дамите, писали, че майката виж как се грижела, ходело до Лондон и т.н. са по-отскоро в темата, изглежда. Писала бях назад, че това е след моята намеса. От момента на заминаването й докато тропнах с крак, че трябва да си го взима лятото за три години го беше видяла сумарно три месеца. С тези хора, за съжаление, всичко до момента е постигнато на принципа на грубата сила, не почнеш ли да искаш нещо и да натискаш да се случи са абсолютни шушумиги, скатават се и се надяват да им се размине. Аз съм безкрайно политически некоректна за местните условия защото казвам какво що открито и почват цирковете.

Двойният ви стандарт е потресающ. Значи, майката може да не взима детето там, щом половинката й не го иска, но аз съм задължена, щом мъжът ми е пожелал. Как ви ги ражда главата такива, направо не знам. Ами ако бях по-радикална и кажа край, детето излиза, какво правим при двама нови партньори, несъгласни да живеят с него 10 месеца в годината, защото все пак той е ученик, не може през месец да го премятат през континента по диагонал? Същото, което споменах по-горе, едното семейство ще се разпадне заради детето. И питам, защо трябва да е точно моето, а не това на жената, която дефакто си е развалила семейството и се е махнала по собствено желание, а в един момент е установила, че нещо май не й изнася и се е прекарала. Нормално да не й изнася, тя схемата й е била чудесно наредена първоначално. Детето при мама, бившият ще дава пари, защото така е научен, ако не ми провърви нещо тука, прибирам се и ще го примамя пак, чрез детето. Откъде да знае нашата, че бившият ще удари джакпота, какви са шансовете да си намери жена със същите професионални интереси, че и с пари, че и да се пренесе да живее на майна си, райна, и детето да му гледа ... Не клона, цялото дърво, на което е искала да си стои при евентуално връщане й отряза моето присъствие. И в този смисъл всичко последващо е абсолютно закономерно. Свекървата след като половинката ме последва и прекрати отношения с тях след изгонването е естествен съучастник и партньор, за детето да не говорим.

Да съм се откажела, та да съм се откажела. Стига ме агитирайте за това, хора, макар и добронамерено. Аз цял живот не съм си оставяла коня в калта, няма да започвам на тези години тепърва. С половинката имам начин на живот, повтарям, начин на живот, който ми харесва, изкарва сериозни средства и извън драмите покрай детето наистина живеем много добре. Недейте мисли, че всичко е изтъкано само от материален интерес, любовта е нещо много относително. Точката на пречупване би била повторно посягане от страна на детето, но иначе ще търся решения, защото неговото присъствие наистина е временно и не кара везните да се накланят в посока на тотално разрушение на всичко. Най-дългото му потенциално присъствие и дома е още 8 години. След 18 няма да живее повече тук, така че проблемът с мирното съжителство ще се реши от самосебе си. Макар че, пак казвам, с неговия характер и мечтан живот реалистично ще е още по-малко. Мъжът ми няма моите биволски нерви, ще му разреши в един момент да отиде да живее другаде ако му помрънка достатъчно.