Любители на Котки - Тема 135

bubalesa и до всички "родители" на тия космати любопитковци.
Не си взимат поука от бягството, не знам как точно го приемат...
Проблемите остават за нас, като пример ще спомена само беглеца Васко с последствията. От други примери едва ли има необходимост, безброй са.

Факт, и аз съм изумена, уж са умни животни...
Иначе аз за целия си живот на котколюбец имам само един случай на бягство, слава Богу. Спомням си навремето, преди едно 20+ години имахме котарак. Една вечер се звъни на вратата, отваряме и една съседка вика "това вашият котарак ли е?". Ние се пулим - ми нашият е! Малко преди това изпращахме гости, дори не сме усетили кога се е изнизал, добре, че се появи преди да открием липсата му. Сега Кетя понякога любопитства и излиза на стълбите, но само в непосредствена близост до вратата, Ленка пък изобщо. И на терасата си ходят сега като е топло, Кетя спа там вчера целия следобед.

Запознавам ви с Ади

Ох, че сладка Ади! 

Винаги, когато някой прояви любопитство да излиза на стълбите се карам и едновременно с това пляскам с ръце или тропам с крак, за да се уплашат. Те и без това се страхуват от непознатото и с времето напълно губят желание да се показват навън. Дори съм оставяла открехната вратата за да свърша нещо на площадката, но не се показват. Но като ученичка имах некастриран котарак. Бягаше през балкона на третия етаж. Не можех да го спра. Тогава нямах представа, че може да се кастрира и да не бяга. А може и да е нямало ветеринари, които да го правят. Отровиха го в един момент. Преди това го бяха хванали при акция на общината, но баща ми се усети навреме и гони микробуса, за да го освободят. 

И като се захванах със спомени, се сетих, че една от малкото ветеринарни клиники в соц времето беше в Горубляне срещу бирената фабрика. Някой спомня ли си името ѝ? Не знам защо, но споменът ми е за "Син кръст".  Ако е така, дали има някаква приемственост със сегашния "Син кръст"?

Писахте наскоро за комарниците и покрай това ми дойде идея да сложим на вратата към двора. Иначе на прозорците имаме, неотваряеми, на тях мрежата понякога късат и ги сменяме. Та реших аз да сложим на вратата, за да я държим отворена - да се напичат и да дишат въздух. Казвала съм, преди ги пусках на двора, но вече нямам сили да понеса поредната отровена или сгазена котка, а на няколко пъти хващаха и вируси. Вече само ги извеждам за по половин час навън под наблюдение и ги прибирам.

И такааа, слагаме ние комарника. Нареждат се веднага трима пред него и почват да душат и да се кефят. Става им ясно обаче, че не могат да излязат. И в този момент на сцената се появява Пупе и с цялата елегантност на едно кюфте се засилва и скача навън. При което и трите закопчалки на комарника издъхват безсилно и той се отваря пред смаяната публика - аз, дъщеря ми и трите останали котки. И представете си моля ви се сцената: колко бяхме доволни до този момент ние, двукраките от своя гений и прекрасното решение, което измислихме, за да зарадваме добичетата и какво се случи след това. Миг след като си прибрахме увисналите чейнета, започнахме да се превиваме от смях. Пупе усети, че нещо става, смути се и се прибра вътре. Затворихме отново комарника и докато си поемем дъх да помислим "и ся кво правим?", кюфтето отново изскача на двора с елегантен, нетърпящ възражението на някакви си щипки и панти скок. Аз отново се превивам от смях, този път излизам да я прибера, но е успяла да излезе още една котка и докато хвана и нея, вратата се щурмува за трети път по описания вече начин. Вече цяло денонощие се смея на глас като ми изплува картината пред очите, както и цялата гама от чувства, през които преминахме тези няколко минути.

И сега да ми кажете, тези джаджи за бебета, които някой беше показал по-напред за обезопасяване срещу отваряне на врата, как се казват и от къде се купуват? Освен това ще вършат ли работа срещу 5-килограмов ТАРАН, или направо метални куки от онези за селските тоалетни да купуваме?

Таня, мъж е, по желание на брат ми се казва Ади.
И малкият тази нощ щурмува комарника, точно както казваш - като таран. Безуспешно засега, изглежда кило и малко не стига. Обаче имам кактуси на терасата и ще трябва да го доизмислям и аз.

Бледолилава, моите обезопасители са такива -
https://visvitalisbg.com/product/safety-1st-multifunktsionalno-z … br-op-byal-tsvyat
Но ти можеш да напишеш в Гугал обезопасяване за бебе и да разгледаш идеи

Ади е прекрасна

Таня, помня ветеринарите в Горубляне. Бяха единствените ветеринари в София и се занимаваха май повече с коне и крави, имаше и за котки, но не знам  дали изобщо бяха учили за котки и кучета, но така или иначе водех при тях едно разкошно сиво рунтаво коте, което дърводелецът в работата ми беше спасил. Страхотно котенце беше, но на 6 месечна възраст получи запушване на пикочните канали и не можеше да пишка самостоятелно. Водих го няколко дни да го изпишкват - и дума да не става да са действали като ветеринарите за Василчо - докато го утрепаха накрая от ниска квалификация.  Специални храни и лекарства не знаех, че съществуват.

A името не помниш ли? Според мен беше "Син кръст". 

noragami, извинявай за объркването!  Ади е много сладък!    Обаче като гледам коментара след мен, май доста често ще се обясняваш. 

noragami, честит Ади! Много е красивичък!

На Горубляне не съм ходила, но към гара Искър, тогава беше в полето, имаше още една клиника. Преди 20 години. Аз там водех кучето за артрит, а доктора изпишкваше един котарак. На отворена врата на кабинета. И обясняваше на собственичката, че от сухата храна с риба се запушвали. Та моя пенсионер 2б години суха с риба не получи никога.
Не че не ядеше само Уискъс и паучове на Феликс, ама пак, без риба. Имаше ужасен зъбен камък и не се запуши или разболя нито веднъж за 20 години.

Не помня името, Таня.
Дай нова снимка на Кирил, де.

Благодаря ви
Веднага след като писах, бутна един кактус, дивак е.
Показвам ви го пак, глезльото.. Сега спи отгоре ми, а аз ще умра от жега

На мен моето първо коте го уби конски ветеринар от клиниката на Връбница - отидох да го излекува а той му удари огромна конска инжекция от която след 20 мин издъхна в ръцете ми - била съм ученичка по комунистическо време - не се казваше никак просто болница за животни - те си имаха график колко улични животни трябва да убият и това си е

Ади, ох каква е душичка!
Да ви е честит!

Наша Мая  беше на самоотглеждане за ден и половина. Милата, толкова си е самодостатъчна, че изобщо сигурно не е разбрала, че ни няма. Иначе е слушала.
Посрещна ни с мяукане, ама не от радост да ни види, ами да и отворим вратата към другите и обитания към които и бях ограничила достъпа докато ни няма.
И това коте после какво го прихвана, от радост ли, от скука ли, като пощуря и взе да трамбова като кон из апартамента, не ни остави почти цяла нощ да спим. То търчане, шумулкане, игри, мъркане, чудо, чудо ви казвам. Днес пък си беше хванала една муха и си я  "тормозеше"  играейки с нея, както тя си знае.