Автор:  Давид Кюранов, Асоциация Родители, Координатор на Национална кампания „Да бъдеш Баща“

Когато бях малък и татко (твърде) често го нямаше вкъщи, или по-скоро рядко го имаше, аз, естествено, непрекъснато питах къде е той. Казваха ми, че е на работа. Разбира се, не беше вярно, не и през цялото време. Обаче тогава не го знаех. И постепенно взех да си мисля, че Работата е толкова важно нещо, че е на първо място. Научих, че това е, което татко Прави, с главно П, защото е най-важното. И това ми се е отразило, защото и до днес „имам работа“ често за мен е достатъчно обяснение, независимо дали аз го казвам на някого, или го казват на мен. После с него много сме говорили за тези неща.

В България близо ¾ (71%)[1] от мъжете с деца смятат, че прекалената заетост, за да се печелят пари, е основната пречка бащите да се включват по-активно в грижата за децата. Освен това тук се намесва и усещането ни, че най-важната роля на мъжа е да изкарва пари и да осигурява семейството си – с това твърдение са съгласни огромното мнозинство родители у нас (90% от мъжете и 86% от жените).

За нас от Национална кампания „Да бъдеш Баща“ една от най-важните цели е да покажем на мъжете, че те са изключително важни в цялостната си роля на бащи, при това съвсем не е нужно да са биологични бащи. Те са важни като част от мъжкия модел на поведение, който толкова липсва на децата у нас.

Ако като малък у дома те отглежда мама, после в детската градина – учителките и лелките[2], и отново учителките в училище[3], то излиза, че като цяло женският модел е доминантен в отглеждането и възпитанието на децата поне до навършване на пълнолетие, т.е. в годините, когато имаме нужда от примера на авторитетни фигури. Това не означава, че фигурата на бащата/мъжа е изцяло отсъстваща. Тя е по-скоро съпътстваща – мъжете са приоритетно ангажирани с това да изкарват прехраната, а в грижата за децата те по-скоро подкрепят майките, отколкото да заемат своята водеща роля.

„Аман!“ ще кажат някои мъже, „не стига, че се съсипвам от работа, за да е всичко наред вкъщи, не стига, че в свободното си време правя каквото мога за децата, ами и се намериха някакви да ми обясняват, че това пак не стига!“. Аман наистина. Не виждам никакъв смисъл в това да се караме на хората, защото смятам, че всеки прави това, което може и което смята за най-добро (или, ако не го прави, в повечето случаи е наясно, че не го прави, и не се чувства добре от това).

Мъже, ясно е, че децата имат нужда от нас. Ясно е също и че не сме машини, никой не може да е на 100% във всичко нонстоп. Да видим обаче какви са плюсовете за нас, ако имаме качествена връзка с децата си.

Според доклада „Състояние на бащите по света 2015“[4] плюсовете не са никак малко. „Активно включените бащи са по-щастливи и по-здрави. Мъжете, които участват по истински значим начин в живота на децата си, казват, че тези отношения са един от най-важните източници за благополучие и щастие. Изследвания установяват, че бащите, които имат близка връзка с децата си, в която няма насилие, живеят по-дълго, имат по-малко зравословни проблеми (физиологични и психични), по-малко вероятно е да употребяват дрога, по-продуктивни са на работа и се чувстват по-щастливи от бащите, които нямат такъв тип връзка с децата си.“[5]

Казано по-човешки, да, разбира се, всички имаме работа и/или други грижи. Чувстваме се обаче по-щастливи, ако ясно усещаме, че до нас има едни същества, които ни обичат, независимо дали денят в офиса е минал добре или не, и за които сме суперважните хора, независимо дали останалият свят ни забелязва или не. Нека дадем на децата си шанса да ни покажат какво чувстват към нас. И това не значи да отделяме изключително много време, а да използваме това, което имаме така, че детето да усети колко важно е то за нас. И ще бъдем по-щастливи – потвърдено!



[1] Данните са от национално представително проучване „Нагласи, практики и бариери пред активното мъжко включване в грижите за деца” 2014, проведено сред родители на деца до 17-годишна възраст от агенция „Маркет Линкс“ по поръчка на Национална кампания „Да бъдеш Баща“. Вижте детайлни резултати от изследването тук!

[2] По данни на Евростат за България за 2013 г., 99,8% от учителите в детските градини са жени, вж. повече тук.

[3] По данни на НСИ за 2014-2015 г., 82% от учителите в общообразователните и професионалните училища са жени, вж. повече тук и тук.

[4] State of the World`s Fathers 2015, изработен от група организации и специалисти, въвлечени в световната кампания за мъжка грижа MenCare.

[5] State of the World`s Fathers 2015, стр. 17.
Виж целия пост