Родно място

  • 3 649
  • 33
Здравейте! Една темичка, с която се надявам да не се повтарям.
Кое е родното ви място, далеч от него ли сте омъжени, заедно със свекърва си ли живеете и разбирате ли се?
Виж целия пост
# 1
Аз пообиколих родината и в крайна сметка сега живея в родния си град. Свекърва ми е починала, свекъра също и не ги познавам.
Виж целия пост
# 2
Аз живея на 70 км. От родния град, но от седем години не съм стъпвала там. Живея със свекърва, с годините си свикнахме една с друга и се разбираме горе-долу добре.
Виж целия пост
# 3
Родена съм в София и тук се омъжих. Отказах да живея със свекъри, съответно живеем сами.
Виж целия пост
# 4
На 500 км от родното място живея от 12 години вече. Отдавна не го чувствам като дом, но ми приятно като отида. За съжаление от 2+ години не съм ходила и скоро няма да отида. Тежко ми е, защото майка ми е далеч, все ми се иска да дойде наблизо да живее. Не живеем със свекърите, те са на 50 км от нас, разбираме се чудесно.
Виж целия пост
# 5
Живея в родния си град. Не съм живяла нито с родители, нито със свекъри. Отделно сме още откакто се оженихме. В момента само свекървата е жива, но се виждаме по 1-2 пъти в годината.
Виж целия пост
# 6
И двамата с мъжа ми не живеем в родното ни място. На 270 км съм от свекървата. Най-добре би било през 2 континента поне, но това е положението.
Виж целия пост
# 7
Аз живея в родния ми град, мъжът ми е от друг град, но живее при мен. Свекърите са на 130км от нас, но на всяка седмица-две им гостуваме. Не сме живяли с тях, но се разбираме прекрасно, защото са невероятни хора.
Виж целия пост
# 8
Не си избирам местожителството според това на свекървата.
Живяла съм малко с бившата, де, но не затова е бивша.
Виж целия пост
# 9
С мъжа ми сме от различни градове, а учехме в трети. Работа, приятели, някак по естествен начин остана като решение да се установим на тази неутрална територия. На 90 км сме от родния ми град. Свекървата е на 180 км, не че има някакво значение. Ако живеехме в един град с моите или неговите родители, нямаше да сме в едно жилище. В прекрасни отнишения сме, но и на младите, и на старите разбиранията ни са, че всеки трябва да си живее в неговия дом Simple Smile
Виж целия пост
# 10
Живея на 10 500 км от родния си град. Родителите ми са все още там. Свекърва ми е на 4500 км от нас. Разбираме се, добра жена е, но се виждаме веднъж в годината.
Виж целия пост
# 11
Аз живея на 100 км от родния ми град. Дойдох като студентка, по-късно живях близо 2 години със свекърва, и после се отделихме. Сега живеем самостоятелно с 2 деца на 1,5км от свекървата и се виждаме веднъж в месеца. Пешеходно разстояние е, ама всички сме заети и нямаме и мерак за повече.
Виж целия пост
# 12
Живеем на 2000 км. от родния ни град от няма и година. Родителите ни са си там. До сега живяхме при моите. Свекърва ми я избягвам от дълги години и се радвам, че откакто сме тук, по никакъв начин не ни се налага да я виждаме, дано и за напред е така Hands Pray
Виж целия пост
# 13
За мен "родно място" е доста относително понятие. Аз съм родена в едно малко градче, защото баща ми е работел там тогава и по една случайност там съм се пръкнала и аз. Не го смятам за родно място, защото нищо не ме свързва с него. Нашите са от друго населено място, където аз не съм живяла никога. Като ме питат откъде съм, казвам, че съм от града, където живея - бях на пет години, когато се преместихме, живея тук вече 45 години и това си е моят град. Имах съученичка, която беше родена във влака между две гари, като място на раждане са я записали в най-близкото село. Миналата година пък имаше българче, родено в самолет.
Живяла съм и със свекъра и свекървата, и с родителите ми, все по настояване на мъжа ми, дори и в отделно домакинство, но в една къща, пак не ми беше приятно. Колкото и да сме се разбирали, все е имало някакви търкания. От доста години живеем сами и си ни е супер.
Виж целия пост
# 14
А за мен родно място е точно къщата в града, където съм родена и съм живяла до 8 клас. Прекрасна къща с още по-прекрасен двор, трева, плодни дървета, цветя и невероятни чимшири покрай граден дувар с долапи, които бяха любимо място за игра с куклите и детски фантазии. Това ми е домът, родното място, винаги ми е едно такова уютно и топло, като си ги спомня. Отдавна ги няма, разрушиха къщата и другите покрай нея, за да построят блок. После напуснах града, учих в друг, после Софийски университет, квартири...омъжих се, 5 години при свекърва, не искам да си ги спомням, от тогава насетне самостоятелно живеем. Сменихме едно жилище с друго, апартаменти, да, хубаво ми е, това все пак е моят дом, но в сърцето ми е онзи дом от детството, истинският, къщата с двора. Даже съм си мислила, че моите синове нямат дом, по-скоро нямат усещане за дом, от един апартамент  в друг, не знам, не съм разговаряла с тях на тая тема. А къщата си ми остана мечта, за съжаление, все още неосъществена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия