Успях, доколкото ми беше възможно, спокойно да обясня, че съм разговаряла с директорката на нашата градина и съм обяснила причините, поради които да не мога да оставя детенце вкъщи през юли. Отглеждам без помощ двете си деца, бебето е на три месеца, отпуската на мъжа ми е през юни, освен това работя вкъщи. Повторих доводите си пред "госпожата", като й обясних, че за мен детската градина не е просто място, където оставяме децата, а заведение, където ги възпитават и обучават, и където децата могат да общуват едни с други. Отговорът: "Ние през лятото не ги учим на нищо.".
Прерових Интернет, но не успях да открия информация нито за условията на прием в дежурни градини, нито за тяхното работно време (според госпожата през лятото са до 18:30, а не до 19:00). Официално съм все още в 135-те дни болничен и мога да представя документ за това, че работя на хонорар. Съвсем друг е въпросът дали подобни "административни проблеми" са в правото и компетентността на леличките и дали те са хората, които трябва да поставят определения за добра и лоша майка.