Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 7

  • 80 291
  • 762
# 240
A може ли малко хумор като любима мисъл? Източникът е от нета 😊
Виж целия пост
# 241
“Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости.” – Елин Пелин
Виж целия пост
# 242
"Тази нощ някой е изневерил, а на друг са изневерили. Снощи някъде някой е правил секс с някого. Хубав, пълен, забранен, първосигнален секс. От тези, които оставят следи по тялото и ухание в дома ти.
 Спал си блажено в топлото си легло, докато някой е разбивал нечие сърце, докато друг пък е усещал в стомаха си първите пеперуди на влюбването.
Нечия възглавница е попивала сълзи от обида, от липса, а пък друга е била изритана на пода. Тази нощ някои съседи не са спали добре, забивали са юмруци в стената, псували са и гневно са се завивали през глава.
 Понякога нещата просто се случват. Въпрос на обстоятелства, на настроение, на определено осветление дори..... Но никога не е въпрос на съвест. Съвестта е за децата.
 Сега играем игри, от които сме се страхували преди. Всъщност това са старите детски забавления, но по-жестоки, по-животински,без кръв и сополи. Игри на ловци и плячка, на сила и подчинение, на стражари и апаши, игри на прелъстяване, на самодоказване.Всички се бием в тази война.
Понякога сме професионалисти, друг път-аматьори!
И най-важното:винаги има ранени и убити!
А ти къде беше тази нощ?"
                                                                                                                                Ч.Буковски
Виж целия пост
# 243
"Тази нощ някой е изневерил, а на друг са изневерили. Снощи някъде някой е правил секс с някого. Хубав, пълен, забранен, първосигнален секс. От тези, които оставят следи по тялото и ухание в дома ти.
 Спал си блажено в топлото си легло, докато някой е разбивал нечие сърце, докато друг пък е усещал в стомаха си първите пеперуди на влюбването.
Нечия възглавница е попивала сълзи от обида, от липса, а пък друга е била изритана на пода. Тази нощ някои съседи не са спали добре, забивали са юмруци в стената, псували са и гневно са се завивали през глава.
 Понякога нещата просто се случват. Въпрос на обстоятелства, на настроение, на определено осветление дори..... Но никога не е въпрос на съвест. Съвестта е за децата.
 Сега играем игри, от които сме се страхували преди. Всъщност това са старите детски забавления, но по-жестоки, по-животински,без кръв и сополи. Игри на ловци и плячка, на сила и подчинение, на стражари и апаши, игри на прелъстяване, на самодоказване.Всички се бием в тази война.
Понякога сме професионалисти, друг път-аматьори!
И най-важното:винаги има ранени и убити!
А ти къде беше тази нощ?"
                                                                                                                                Ч.Буковски
Страхотно е💚
Виж целия пост
# 244
"-За какво мислиш ?
-Замислял ли си се, че хората и книгите си приличат? Нови, стари, скучни, забавни, тънки, дебели, евтини, скъпи, прочетени, недочетени... Книги и хора със смисъл и без мисъл в тях...Разбрани и недоразбрани... Любими и не толкова! Такива, които препрочиташ по сто пъти и винаги откриваш нещо ново в тях, което сякаш ти е убягвало и такива към които губиш интерес още на първи прочит. Книги и хора, в които припознаваш себе си, и такива които не те докосват с нищо. Книжки и хора за два часа, и такива с които губиш представа за времето... Хора, които четеш като отворена книга и такива с дебели и твърди корици,  съдържанието под които обещава да е завладяващо, често обаче трудно разбираемо. Най-интересни са те - с всяка следваща страница апетитът ти за четене расте, докато историята им не те погълне изцяло...Харесвам такива хора ... ходещи романи...
- Много ли книги си изчела ?
- Достатъчно , за да се науча да чета хората ..."
Виж целия пост
# 245
Ще ти кажа нещо. Дано да ме разбереш от първия път, защото втори няма да има. Само по веднъж разголвам сърцето си. Всеки следващ път е само прикритие.
Не съм от лесните хора. Трудна съм за разбиране, за споделяне, за откриване. И за обичане съм трудна. Търся все дълбокото. Онова, което разтърсва тялото ми, пренася ме в облаци, има силата да ме въздигне или събори, да ме изгради или разруши, да ме промени, да ме кара да се движа... към себе си, към теб, към нещо... Но не и да стоя на едно място само за да запазя сигурна зоната си на комфорт. Не ми е по силите да живея всеки нов ден като вчера и да се оплаквам, че е сив и белезникав. Вирея на силно слънце и пряка светлина. Тогава съм ясна и грея. Тогава се раздавам докрай. Често в мен изригват вулкани, огън гори, сенки бродят, буйни реки текат... Боря се с вятърни мелници и търся Дон Кихот... Онзи, който вярва в невъзможното и има неблагоразумието да следва мечтите си. Дето и думите му да тежат. И делата му. И щипка лудост да има в сърцето му. Гледам в очите хората и се питам какъв ли е цветът... на душата им. За да знам има ли смисъл да споделям моята. Обичам силно, когато вярвам. Отивам си... изведнъж. Връщам се понякога... но никога същата. Простор диря, за да летя. Бягам от заплетените мрежи на предразсъдъците. Говоря много, когато съм щастлива. Пиша... за да се пренеса в моя си свят. Прескачам от тема в тема. А понякога млъквам... с ченгел не можеш ми извади думите. Прибирам се в себе си и притихвам до дихание. Издигам стени... Само за да видя кой може да ги разруши. Препъвам се в мислите си, заспивам с илюзии, събуждам се с криле и отново политам. Страхувам се... страхувам се, че мога да падна фатално... но повече от всичко се страхувам да изгубя стихията в мен. Затова не искам да се укротя. Дори да ходя често с охлузени колене. Такава съм... И ми харесва!
Така че бягай сега. Че един ден може да ме разбереш наистина... И да поискаш да ходиш бос... по горещия пясък.
Виж целия пост
# 246
Честит Рожден Ден, Петя!

ПРОЛЕТ
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с омчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече.

Петя Дубарова
Виж целия пост
# 247
Върхът на щастието се постига, когато човек е готов да бъде това, което е.
Виж целия пост
# 248
Ще ти кажа нещо. Дано да ме разбереш от първия път, защото втори няма да има. Само по веднъж разголвам сърцето си. Всеки следващ път е само прикритие.
Не съм от лесните хора. Трудна съм за разбиране, за споделяне, за откриване. И за обичане съм трудна. Търся все дълбокото. Онова, което разтърсва тялото ми, пренася ме в облаци, има силата да ме въздигне или събори, да ме изгради или разруши, да ме промени, да ме кара да се движа... към себе си, към теб, към нещо... Но не и да стоя на едно място само за да запазя сигурна зоната си на комфорт. Не ми е по силите да живея всеки нов ден като вчера и да се оплаквам, че е сив и белезникав. Вирея на силно слънце и пряка светлина. Тогава съм ясна и грея. Тогава се раздавам докрай. Често в мен изригват вулкани, огън гори, сенки бродят, буйни реки текат... Боря се с вятърни мелници и търся Дон Кихот... Онзи, който вярва в невъзможното и има неблагоразумието да следва мечтите си. Дето и думите му да тежат. И делата му. И щипка лудост да има в сърцето му. Гледам в очите хората и се питам какъв ли е цветът... на душата им. За да знам има ли смисъл да споделям моята. Обичам силно, когато вярвам. Отивам си... изведнъж. Връщам се понякога... но никога същата. Простор диря, за да летя. Бягам от заплетените мрежи на предразсъдъците. Говоря много, когато съм щастлива. Пиша... за да се пренеса в моя си свят. Прескачам от тема в тема. А понякога млъквам... с ченгел не можеш ми извади думите. Прибирам се в себе си и притихвам до дихание. Издигам стени... Само за да видя кой може да ги разруши. Препъвам се в мислите си, заспивам с илюзии, събуждам се с криле и отново политам. Страхувам се... страхувам се, че мога да падна фатално... но повече от всичко се страхувам да изгубя стихията в мен. Затова не искам да се укротя. Дори да ходя често с охлузени колене. Такава съм... И ми харесва!
Така че бягай сега. Че един ден може да ме разбереш наистина... И да поискаш да ходиш бос... по горещия пясък.


На кого е цитата? Прекрасен е, много хора могат да се открият вътре. Blue Heart
Виж целия пост
# 249
На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много.

Чарлз Буковски
Виж целия пост
# 250
Напиши й писмо, изпрати й цвете, начините за изразяване на любовта остаряват, само ако им позволиш. - У.Чапман
Виж целия пост
# 251

На кого е цитата? Прекрасен е, много хора могат да се открият вътре. Blue Heart

Нямам представа.Иначе пиша авторите.
Виж целия пост
# 252

На кого е цитата? Прекрасен е, много хора могат да се открият вътре. Blue Heart

Нямам представа.Иначе пиша авторите.

Намерих го във facebook. Пише автор:  AntOurAge
Скрит текст:
Виж целия пост
# 253
"Жените винаги ни окайват за раните, които не те са ни причинили." - Жан Ануй (френски драматург)
Виж целия пост
# 254
"Разбираш, че е любов, когато желаеш другият да е щастлив, независимо дали ти самият си част от това щастие.

Предпочитам да изживея нещо върховно за 30 минути, отколкото цял живот нищо специално.

Ако обичаш някого, кажи му го още сега – на глас. Иначе моментът просто отминава.

Истинската любов не идва при вас, тя е вътре във вас.

Колкото повече остарявам, толкова повече разбирам, че животът е крехък. Мисля, че това е добра причина да ставам от леглото с радост всеки ден.

Тъжно е, че обществото, в което живеем, е толкова изпълнено със страх, толкова деформирано, че не позволява на жените да се видят и харесат такива, каквито ще ги направят годините и възрастта.

Лицето ти разказва история. И нека тази история да не е за пътуването ти до пластичния хирург.

„Снежанка“ е стара приказка, така че явно идеята за суетата и обсебеността от младостта е дълговечна. С това, което предлага съвременната наука, хората съвсем полудяха в опитите си да запазят младостта на лицата си. Странно е…

Ключът към красотата е винаги да те гледа някой, който те обича истински.

Колкото и хубаво да изиграеш героя си, накрая се прибираш вкъщи при себе си.

Тайната за успеха е да обичаш това, което правиш.

Виждала съм как се държи мъж, който наистина обича. Повярвайте ми, той ще направи всичко, за да се усмихвате.

Всички в някакъв момент сме били наранени. Да простиш на себе си и на другия е начинът да продължиш напред.

Невероятно е какво може да се случи, когато просто прегърнеш човек.

От една глупава жена може да получиш това, което искаш. От интелигентна жена, само това, което заслужаваш.

Вярвам, че ако двама души имат душевна връзка, то няма значение какво правиш, кой си и къде живееш; няма никакви граници и бариери за двама души, които са предопределени да бъдат заедно"

Джулия Робъртс
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия