Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 7

  • 80 291
  • 762
# 255
Неизвестен автор. 🌺🌷🌼
Виж целия пост
# 256
Има толкова нощи, колкото и дни. И всеки има аналог по продължителност някъде из годишния цикъл.
Виж целия пост
# 257
ЧАТ
Питаш как съм.
Добре съм.
Не спирам да мисля за теб.
Искам да се кача на колата и да дойда да те видя.
Да карам бързо, за да имаме повече време,
да ме чакаш усмихната на прага на вратата ти,
да те целуна,
да те прегърна,
да изслушам какво си правила днес,
да си сготвим,
да ти разкажа история, която не съм разказвал на никого,
да задремя в ръцете ти, докато ме гледаш и не казваш нищо,
да ти направя чай, да разбъркам меда и да махна лъжицата,
да ме научиш на някоя нова игра, която никога не съм играл,
да наглася лаптопа и да пусна сериала,
да си говорим толкова много, че да загубим представа за времето,
да стане твърде късно, че да си ходя и да не ме пуснеш да си тръгна,
да ме пръскаш с вода, докато си мием зъбите,
да си легнем един до друг,
да правим любов,
да си лежим и просто да се гледаме,
да не ми даваш да заспя, за да си поговорим само още малко,
да се наместваш пет минути, за да ни е удобно и на двамата, но на мен да не ми е,
да не помръдна доста дълго, въпреки това,
да те притискам до себе си, сякаш съм дошъл за последно,
да преплетеш пръстите си силно в моите и да не знам къде свършва моята и къде започва твоята ръка,
да ти призная, че съм влюбен, без да се скрия зад шега,
да се събудя до теб.
Стоп.
Изтривам всичко.
Питаш как съм.
Добре съм.
Ти как си?

Димитър Калбуров
Виж целия пост
# 258
Искаш ли да похвалиш, виж какво би могъл да посъветваш, искаш ли да дадеш съвет - виж какво би могъл да похвалиш.

Аристотел
Виж целия пост
# 259
„Слушал съм само клевети по Ваш адрес, което за мен няма съмнение, че Вие сте прекрасен човек!“ – Оскар Уайлд
Виж целия пост
# 260
"- Елице, вярно ли е, че до неделя ще се жениш за баща ми? А тя му рече:

- Защо ме питаш?
И той пак я попита, и ми се стори, че ще заплаче:
- Елице, кажи ми, вярно ли е?
...
И пламна гняв в Елицините зеници, пламнаха страните и устните й, та викна тя на Момчил:
- Помниш ли, когато дойде подзиме да се прощаваме и аз бях заспала на поляната? И ризата ми беше разтворена, и вълненикът ми беше набран нагоре. А ти ми викна, та станах. Защо не се наведе?
А той само я гледаше и не вярваше, че чува такива думи. И тя пак викна:
- Помниш ли, като дойдох горе при тебе и се гонехме из гората, и ти ме настигна до една ела и лицето ми гореше, и пазвата ми гореше, и милно ти се помолих да ме пуснеш. И ти ме пусна. Защо ме пусна?
А той отвори уста и не можа да проговори. И тя все викаше, като че щеше да заплаче:
- Помниш ли, като ти казах оная нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мене до извора, та да си налея менците? И те държах за ръката, а ти ми думаше: „Не бой се, не бой се.“ Не ти ли дойде наум, че всяка вечер без тебе ходя за вода. Защо не ме прегърна?
И чак сега той можа да рече:
- Елице, Елице, Елице…
А тя тропна с крак и му рече с омраза:
- Викай ми сега Елице, защото след неделя ще ми викаш мамо.
И като видя, че той закри лице с длани, рече му тихо:
- Кацна пилето на рамото ти, а после отлетя? И кацна на друго рамо. Защо се чудиш?"

Антон Дончев, "Време разделно"
Виж целия пост
# 261
„Прекалено много любов е толкова лошо, колкото и пълната липса на любов

ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ХОЛЕРА
Виж целия пост
# 262
Любовта е като да изкачваш ледена планина през нощта. Една погрешна крачка и си мъртъв.
Шарън Стоун
Виж целия пост
# 263
"Любовта е да обичаш някого и сам да не знаеш защо си избрал точно него.

Истинската обич е неудобна, необяснима и дори налудничава. Тя не се нуждае от причина, за да съществува."
Виж целия пост
# 264
"Какво ще правя, когато остарея и отражението в огледалото не ми харесва?
Ще правя като майка ми – ще се оглеждам в децата си…"

"Не притежаваме никого – нито съпрузите, нито децата си. Можем само да споделяме нещата с хората, които обичаме."

Моника Белучи
Виж целия пост
# 265
Идеята за остаряването е ужасяваща, но аз не искам да я правя още по-ужасяваща с отчаяни опити да променя лицето си с хирургия.

Джери Хол
Виж целия пост
# 266
Когато наближава буря, някои строят стени, други - вятърни мелници.
Виж целия пост
# 267
Болката, която усещаме днес, е силата, която ще бъде в нас утре. Всяко предизвикателство е възможност за растеж. Понякога трябва да бъдем наранени, за да израстнем. Трябва да загубим, за да получим. Понякога уроците се учат чрез болката. - "Тайната на успеха"
Виж целия пост
# 268
Дори ако щастието те забрави малко, никога не забравяй изцяло за него.

Жак Превер
Виж целия пост
# 269
”Истинската свобода идва...🙏❤️
Когато осъзнаеш, че никой в този свят не ти е длъжен с нищо.
Когато проумееш, че всеки гони собственото си щастие.
Когато ти също започнеш да гониш своето.
Когато се научиш да правиш ясна разлика между думите на хората и техните дела.
Когато намериш баланса да държиш очите си и сърцето си отворени... едновременно.
Когато спреш да обвиняваш хората, че не са това, за което се представят, защото вече ги съжаляваш, че лъжат себе си какви са.
Когато спреш да подаряваш истината, на онези, които няма да разберат този подарък.
Когато спреш да искаш и започнеш да сбъдваш.
Когато часовникът е предмет.
Когато календарът е цифри.
Когато се усмихваш на лошото.
Когато доброто те разплаче.
Когато се научиш, че е по- важно да бъдеш, отколкото да имаш.
Когато имаш смелостта да направиш тази разлика.
Когато спреш да се надбягваш с лошото, за да погалиш доброто.
Когато спреш да се обвиняваш за грешките си и приемеш, че си просто човек... и не си идеален.
Когато осъзнаеш истината, че никога няма и да бъдеш.
Истинската свобода идва...
Когато спреш да се вглеждаш в причините и се научиш да приемаш фактите.
Когато си достатъчно зрял, за да постъпиш глупаво.
И да направиш този избор съзнателно.
Когато разбереш, че в живота първата стъпка има същата тежест, каквато има и целия път.
Когато спреш да се тревожиш до кога си тук... и започнеш да търсиш ...
защо.”
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия