Явно си млада, Джуд, щом с такава енергия се ровиш в себе си и търсиш отговори.
Като поодъртееш, нещата се оправят или поне могат да се оправят - осъзнаваш, че няма смисъл от чак толкова много отговори - за к'ъв бяс са ти нужни, след като така или иначе няма голяма вероятност да се промениш.
Ще стигнеш до момента, в който ще усетиш, че приемаш себе си, ще настъпи мир и много рамки ще се строшат сами.
Ще започнеш да цениш мига и това, което си, което те заобикаля.
Поне това се случи на мен и съм благодарна на съдбата, че получих мъдростта да не си задавам излишни въпроси и да не се терзая за много неща.
Сега съм просто carpe diem
Като поодъртееш, нещата се оправят или поне могат да се оправят - осъзнаваш, че няма смисъл от чак толкова много отговори - за к'ъв бяс са ти нужни, след като така или иначе няма голяма вероятност да се промениш.
Ще стигнеш до момента, в който ще усетиш, че приемаш себе си, ще настъпи мир и много рамки ще се строшат сами.
Ще започнеш да цениш мига и това, което си, което те заобикаля.
Поне това се случи на мен и съм благодарна на съдбата, че получих мъдростта да не си задавам излишни въпроси и да не се терзая за много неща.
Сега съм просто carpe diem
Браво! Много се радвам, че така се чувстваш. И аз се надявам на това. Времето върши магически неща, аз не вярвам, че човек постига всичко напълно сам, времето и взаимодействието с живота и хората променят постепенно и това е нещо велико според мен.
и ги разгонвам бързо бързо 
