Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2

А ти какво им разказваш, че се обръщат за 10 сек? И искаш ли изобщо и ти да разкажеш нещо и да си приета в тази компания или по-скоро не? Ако е второто и приятеля ти държи на компанията ще ви е трудно да се напаснете.

Аз имам един "проблем", ако може да се нарече така. 😃 Когато излизаме с моя приятел на кафе, в 95% от случаите сме с още негови приятели, като някои от тях, които имат приятелки, ги водят с тях. И като отидем, задължително първо ще ни набутат "жените" да си сядаме една до друга "да си говорим" от едната страна на масата и те си сядат от другата. А това за мен е някакъв кошмар...тези момичета не са ми приятелки, опитват се да се правят на такива, но мен не ме вълнува техния личен живот и проблемите които имат, просто получавам главоболие още първите 30 Мин и усещам, че се натоварвам. Пробвах разбира се да не излизам, аз мразя да кибича на кафе, а те като седнат, минимум 3 часа се откарва...и се почвали едни въпроси към моя приятел. Къде съм, що не съм дошла и т.н. Разбира се първия път минало някакво оправдание там, моя измислил нещо, ама вече втори път като ме няма се почнало. Сърдя ли им се, скарали ли сме се, къде съм, какво правя. И ако се случи да се срещнем в града, се почва: "Ти вчера къде беше? Що не дойде?" И както тръгнах да обяснявам, като седнем, едното момиче имат бебе с нейния приятел. Започва се показване на снимки на бебето. Всеки път нова серия снимки и клипове. 368 почти еднакви как бебето спи на дивана. Как си сложило краката. Как си избутало възглавницата. И почва да ми ги показва една по една. Последния път бяха буквално 300 и няколко и момичето след номер 150 ми вика " Кажи ми кога да спра, ако ти омръзне". Не знам хора, аз не съм на вълна бебета, не се прехласвам, хубаво е детенцето, ама нямам нужда да му гледам 5000 снимки и видеа как се къпе, как е на люлката, пика, ака, яде и т.н. и смятам, че физиономията ми красноречиво говори, че не ме интересуват снимките на детето. Нали го гледам във Фейсбука...как да кажа "Спри с тези снимки, видях го". Просто не съм тактична и не мога да го намекна деликатно. Като дойдат с него, аз само го закачам малко, ама не се прехласвам по него, страх ме е да го гушна, а и съм пробвала и то реве от мен. И все пак, като не го пипам, майка му: "Ти няма ли да дойдеш да му се порадваш?" Щото всички други момичета от компанията се държат, сякаш са луди по това бебе, и само аз не съм. Ако не е бебето се почваше до скоро: Ергена. Аз не го гледах, ама все пак супер разпалено ми се обяснява. Тая какво направила, оная кво казала, коя изгонили...ад! Другото момиче пък умира да ми говори за нейните роднини, приятели и познати, които живеят на другия край на Бг и които и на снимка не съм сиждала. Да ми разказва с подробности за на някаква нейна приятелка сватбата, за мъжа и, за детето, за колата им, за вилата им, чак говори на малки имена, все едно всяка сутрин си пия кафето с тези хора и се знаем. Като почне по имена, ако съм се опитвала да следя историята, направо се загубвам. За на братовчедка и мотора, абе всякакви рандом глупости. Аз кво разбирам от мотори. И аз 2 часа само гледам тъпо и кимам, ама тя си говори и говори. Пък като почнат да ми говорят за проблемите си, направо не знам как да реагирам, то съвет на почти непознат не можеш да дадеш...само кимам и викам "Да,да, много неприятно" и подобни. Ама аз ако почна да дудна за моите проблеми, слушат ме 10 секунди и се обръщат в другата посока да слушат другия мохабет на масата. Не знам аз ли не съм в ред, по принцип аз не съм много социална и съм интроверт, така че проблема май е в мен. Другите момичета от групата май нямат моя проблем. Вчера ги слушах как едната разказваше как кучето на село избягало от къщата и го търсили цял ден, накрая го намерили на еди какво си кръстовище до Еди какъв си магазин...wtf, това на кого ще е полезно, защо го споделяш? Не знам, много ми е трудно да оцелявам в такава среда...😅