Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2

Представете си да работите до човек, който освен че постоянно говори на вас, си говори и сам, на компютъра също и на стационарния телефон понякога - еее, сега какво става, хайде, зареждай се, де, я виж този клип, тази клиентка сега пък какво иска, виж внучето ми как плува, виж на дъщеря ми роклята, трябва да свърша това и това, ще готвя на мъжа ми чушки довечера, през уикенда ще ходим на село и ще се скапя от работа, трябва да си запиша час за лекар, трябва да ида до банката....
Не издържам, хора... Идвам само да си излея болката, вечер се прибирам с глава като камбана и желание да избягам далеч, далеч........ Не искам и не мога да се сопна да млъкне, защото жената е много мила и добра, освен това работи много здраво и е изключително добронамерена, просто не спира да говори, а аз имам нужда от тишина, за да не се разсейвам. Ето сега съм със слушалки на ушите, забила съм поглед в телефона стил "не ме закачайте" и през слушалките чувам как ми разказва нещо за сестра си...

Напълно те разбирам. Лошото е, че такива като тях не могат нас да ни разберат. Аз се прибирам като изцедена, ако работя в съседство с такива хора.

Ева,ужасно е.Измисли нещо за да се съхраниш. Трябва да има някакъв начин.Съчувствам.

Благодаря
Няма начин да се съхраня, освен ако някой колега не напусне и веднага да се преместя на друго бюро. Но ще идвам да мрънкам тук често. Колежката ми не заслужава да съм лоша с нея. Ако беше някоя друга, досега да съм я сгънала на осем, обаче точно тази жена ще търпя, дано издържа още година, когато ще търся нова работа. Благодаря за разбирането, оценявам го дълбоко.

Успех,Ева.

Ева , а като не реагираш , не отговаряш тя не се ли усеща, че нещо не е ок?

Те точно такива са гьон. Невъзможно е да им се запуши устата, то вечно бълва нещо.

Кофти, но аз си го помислих , че нали уж била добра жената😕Аз съм много добър слушател,  доста висок праг на търпимост имам , но празнодумието в един момент ми идва в повече и на мен.

Не се усеща жената, Цвет... Не го прави от нахалство или лошотия, просто не искам да съм част от нейния личен живот и от толкова много излишна информация ме заболява главата. И в почивките няма как да се скрия. Както и да е, оплаквам се на воля.

Повечето хора си мислят, че всички имат нужда от компания. Не могат дори да си представят, че такива като нас предпочитат, и дори имат жизнена потребност, да се уединяват, да не слушат говор и постоянно информиране как е протекъл нечий ден и въобще чужди проблеми и чуждо ежедневие.

Абсолютно да.Това не могат да го проумеят. За тях е как така?

Чета ви и си викам, да, да, така си е и в един момент се замислих за другата страна. Те пък имат жизнена потребност да бръщолевят и да занимават и когато ние се дърпаме си викат тези пък темерути толкова ли не могат да си представят, че някои хора имат нужда от общуване. Аз съм чувала да се коментира как някой по цял ден мълчал, само си ровел в телефона, каква скука било, тъпня и пр. Трябва разбиране и да се правят компромиси, но не е лесно. Аз се напъвам да бъда по-общителна, но доста излизам от зоната си на комфорт.

По този повод искам да кажа, че ненавиждам думата "темерут", защото са ме наричали така, именно поради това, че повече си мълча. Ами не, това не е темерут. За мен темерут е човек, който гледа сърдито, не отговаря или показва негативно отношение, когато го питаш човешки нещо и т.н. А не мълчалив човек, който не иска да превзема пространства с излишни приказки.

А мен са ми казвали, че съм студена😔 но то е следствие на изградена външна визия на безизрастност. С годините установих, че съм лесна плячка с чуствителността , търпението и човечността си и понеже това е темперамент и няма как да го промениш , аз реших да избягам от тормоза и заложих на изграждане на нова външна визия - предпочитам да изглеждам студена и безчуствена пред това да ме мачкат .
Научих се и да разпознавам енергийните вампири и да не ги допускам в обкръжението си , а тези които бяха там просто игнорирах при първия възможен случай .

Аз имам един "проблем", ако може да се нарече така. 😃 Когато излизаме с моя приятел на кафе, в 95% от случаите сме с още негови приятели, като някои от тях, които имат приятелки, ги водят с тях. И като отидем, задължително първо ще ни набутат "жените" да си сядаме една до друга "да си говорим" от едната страна на масата и те си сядат от другата. А това за мен е някакъв кошмар...тези момичета не са ми приятелки, опитват се да се правят на такива, но мен не ме вълнува техния личен живот и проблемите които имат, просто получавам главоболие още първите 30 Мин и усещам, че се натоварвам. Пробвах разбира се да не излизам, аз мразя да кибича на кафе, а те като седнат, минимум 3 часа се откарва...и се почвали едни въпроси към моя приятел. Къде съм, що не съм дошла и т.н. Разбира се първия път минало някакво оправдание там, моя измислил нещо, ама вече втори път като ме няма се почнало. Сърдя ли им се, скарали ли сме се, къде съм, какво правя. И ако се случи да се срещнем в града, се почва: "Ти вчера къде беше? Що не дойде?" И както тръгнах да обяснявам, като седнем, едното момиче имат бебе с нейния приятел. Започва се показване на снимки на бебето. Всеки път нова серия снимки и клипове. 368 почти еднакви как бебето спи на дивана. Как си сложило краката. Как си избутало възглавницата. И почва да ми ги показва една по една. Последния път бяха буквално 300 и няколко и момичето след номер 150 ми вика " Кажи ми кога да спра, ако ти омръзне". Не знам хора, аз не съм на вълна бебета, не се прехласвам, хубаво е детенцето, ама нямам нужда да му гледам 5000 снимки и видеа как се къпе, как е на люлката, пика, ака, яде и т.н. и смятам, че физиономията ми красноречиво говори, че не ме интересуват снимките на детето. Нали го гледам във Фейсбука...как да кажа "Спри с тези снимки, видях го". Просто не съм тактична и не мога да го намекна деликатно. Като дойдат с него, аз само го закачам малко, ама не се прехласвам по него, страх ме е да го гушна, а и съм пробвала и то реве от мен. И все пак, като не го пипам, майка му: "Ти няма ли да дойдеш да му се порадваш?" Щото всички други момичета от компанията се държат, сякаш са луди по това бебе, и само аз не съм. Ако не е бебето се почваше до скоро: Ергена. Аз не го гледах, ама все пак супер разпалено ми се обяснява. Тая какво направила, оная кво казала, коя изгонили...ад! Другото момиче пък умира да ми говори за нейните роднини, приятели и познати, които живеят на другия край на Бг и които и на снимка не съм сиждала. Да ми разказва с подробности за на някаква нейна приятелка сватбата, за мъжа и, за детето, за колата им, за вилата им, чак говори на малки имена, все едно всяка сутрин си пия кафето с тези хора и се знаем. Като почне по имена, ако съм се опитвала да следя историята, направо се загубвам. За на братовчедка и мотора, абе всякакви рандом глупости. Аз кво разбирам от мотори. И аз 2 часа само гледам тъпо и кимам, ама тя си говори и говори. Пък като почнат да ми говорят за проблемите си, направо не знам как да реагирам, то съвет на почти непознат не можеш да дадеш...само кимам и викам "Да,да, много неприятно" и подобни. Ама аз ако почна да дудна за моите проблеми, слушат ме 10 секунди и се обръщат в другата посока да слушат другия мохабет на масата. Не знам аз ли не съм в ред, по принцип аз не съм много социална и съм интроверт, така че проблема май е в мен. Другите момичета от групата май нямат моя проблем. Вчера ги слушах как едната разказваше как кучето на село избягало от къщата и го търсили цял ден, накрая го намерили на еди какво си кръстовище до Еди какъв си магазин...wtf, това на кого ще е полезно, защо го споделяш? Не знам, много ми е трудно да оцелявам в такава среда...😅