Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2

Здравейте, интроверти, попаднах на това и реших, че е точно за темата. Хубав ден!

На вас от колко човека се състои компанията и колко най много човека излизате заедно?
Аз съм станала като пенсионер. От работа-вкъщи, а излизането ми е два - три пъти в месеца да платя сметки или до куриер... 🤦🏻‍♀️

И аз съм така-не излизам, не общувам с много хора.  Имам само една по-близка приятелка, с която ми е приятно да си говоря, но с нея се виждаме предимно по Вайбър, защото тя е в чужбина. Не ми липсват социалните контакти, ама никак. Предпочитам да си седя в къщи с някоя хубава книга, вместо да си губя времето в празни приказки с хора, които дори не харесвам.

Да, обаче от една страна колкото и да ми е комфортна собствената ми компания, усещам че и започва да ми пречи. Отвиквам на това как да комуникирам правилно с хората и на държане. Нямам нови познанства, нямам никаква компания. Хората, които знам са или от училище, или бивши колеги от отдавна.
А в такова положение на интроверт как сте със самооценката? 🤔

Не обичам хората напоследък, ужасно ме натоварват. След една среща днес със свекърите, които 3 часа говореха на висок глас, че дори крещяха, те не млъкват буквално за секунда.....говорейки някакви теми само за политика и история, което изобщо не ме вълнува, се чувствах като изцедена, ушите ми бумкаха от високия глас, плаках, треперех, главата ми ще се пръсне от напрежение, зле ми беше ужасно. Взех един гореещ душ, направих си чай на тишина, сега съм леко по-добре, но това повече няма да си го причинявам.
Чувствам се като извънземно сред шумни и ексторвертни хора, като гъба попивам, те не млъкват, дори мозъка ми блокира и не мога да ги чувам и асимилирам повече информация.
Нямам против да съм сама със седмици, месеци. С мъжа ми излизаме двамата на кафе, на парк, споокойно, той е тихичък и интровертен като мен, излизам с майка ми на магазини, в парка, разхождам се и сама. И само с една приятелка, която е по-тихичка и спокойна като енергия.
Това съм аз и с годините спрях да се насилвам да бъда друга, защото страдам. Най-щастливо и спокойно ми е със собствената ми компания.
Единствено ми е много мъчно, че съм неразбрана от екстровертите и с това тяхно вечнооо - "не ти ли писна да работиш от вкъщи?", "не може да не виждаш хора, не е нормално"..........За тях като нещо е нормално, значи за всички трябва да е... Еми не разбрахте ли, че сме различни и че тишината и спокойствието ме зарежда мен, не празните приказки и хората.....Смятат ни за бъгави или не знам какво.. Това не ви ли дразни? Гледам вече да нямам такива хора в живота си. Не мога просто.... Искам да си пазя енергията и да се съхранявам вече.

Предполагам си млада🙂 От позицията на опита и годините - дразненето не спира , но инстинкта за самосъхранение се задейства . Научаваш се да отсяваш с кого, как и колко да комуникираш.
Свят шарен, хора всякакви , напасваш се с цената на компромиси и търпение.  С  когото не минава този подход , просто го игнорирам, обикновено аз( за разлика от теб) съм много търпелива и добър слушател , стига да не минават граници и да не навлизат в личното ми пространство - разбирай физически метър и опити да ми дават наклон в живота.

Вчера ми излезе този статус и много ми хареса. Поне за мен е вярно. Не мразя хората, но предпочитам да не са около мен.


Акаша, оздравя ли детето?

Да, благодаря, че питаш! Даже забравихме вече в какъв филм се бяхме вкарали. Добре е, че лошото се забравя бързо, остават само хубавите спомени.

Иначе тези дни на работа имахме ситуация и спря работният процес за ден и половина, но трябваше да си присъстваме и всички се събраха на приказка. Преди малко започнахме работа, та с облекчение си се скатах на моето работно местенце.

Браво! Нека да сте здрави!
За другото - познато ми е и знам как с нетърпение чакам да си отида на работното място.

Здравейте, има ли пътуващи интровертки. Имам много отпуска да чистя и ми се иска да направя нещо еврорейско за 24 май с уиз или райън. Не съм много приказлива и затова предпочитам дами с подобни характеристики. Моята възраст е 40+.

ДА

Ех, мечта, ако можеха да млъкнат

Вчера в почивката съм седнала на пейка и усилено чатим с мъжа ми във вайбър, защото купуваме билети за концерт онлайн и виждаме как свободните места се топят за секунди, докато избираме сектор...а колежката се намества до мен и започва да тика телефона си над моя, за да ми покаже снимки на внучетата, на дъщерите си и на внучето на сестра си...

Съчувствам ти, Ева! Много дразнещо ми е да си чета нещо на телефона и да ми бутат чужд телефон, да гледам клипове/снимки.

Аз съм толкова серт, че никой не ми се бута. Даже ме заобикалят. Обаче ме дразни постоянното говорене, шушнене, дуднене.