Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2

Реших да си направя експеримент и пуснах клипчета и снимки, с които имитирам и иронизирам “вървежните” момичета в Инстаграм, понеже от години мечтая да се занимавам с актьорство, и умея да имитирам (поне така си мисля), и снощи бях в игриво настроение и го направих. Но никога не съм се показвала така публично и ме е страх какви ще са реакциите.
Искам да покажа себе си, защото аз си цензурирам всичко. Сексапил също не си позволявам да покажа, а понякога искам.

Особено нещо е да се показваш в интернет, всичко може да се изманипулира там. Винаги съм се старала да си покажа истинското лице, но снощи, имитирайки тези момичета, се замислих, че ги разбирам защо се преправят. Като пробвах няколко филтъра и аз изглеждах като супермодел. Разбира се, аз не искам да съм фалшива.

Трудно ми е да намеря баланс, трудно ми е сякаш да се доверя на инстиктите си. Страх ме е да не прекаля, но същевременно изпитвам порив да “прекаля”. Ето, ще си позволя и още нещо да ви споделя. Сигурна съм, че повечето от вас не харесват изобщо чалгата, но аз съм израснала с тази музика за добро, или лошо. Та, ако знаете една песен на Ивана, за кварталната кръчма, искам да изживея онова, което тя пее. “Какво ще кажеш да се напием и всички глупави клишета да разбием. Не искам вече да сме прилични, да сме порядъчни и вечно романтични”.

Аз съм такава - сладкодумна, закачлива, смея се на всякакви простотийки и може би затова не намразих чалгата, но и съм внимателна, премервам сто пъти, за да не подразня, да не “прекаля”, да не се изложа, на наистина не е живот това.
А онази жена, която ми каза онова за “свинщината”, тя просто имаше предвид, че не ми е харесала снимка, в която правех една странна физиономия и в описанието сложих текст от Ъпсурт. Жената е на 50+, ерудирана, педагог, разбирам я защо не й хареса. Ето, тя иска да ме вижда като дама, чаровна и премерена. И аз съм такава, но съм и другото.

P. S. И последно да се оправдая - аз съм от поколението на 90-те. Давам си сметка тези мои “терзания” колко са смехотворни на фона на сериозните и важните проблеми наоколо. Но пак казвам, след като прекарваме живота си в тези мрежи, или поне моето поколение, не виждам защо да се отрека от тези неща и да ходя да живея в гората. Не искам. И съм си правила експерименти. Забранявала съм си да ползвам интернет за известно време. Не можах да издържа и цяла седмица. "За добро или за лошо", само това ще кажа. Защото е лесно да се зачеркне нещо като лошо, но може ли да се живее само безупречно, само с "високата" култура? Такива неща си мисля. Аз и чалга/поп-фолк песни исках да споделям във фб, но все се спирам, отново за да не се възмутят от мен.