Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2

Ще ми се да можех да съдя хора, защото ме дразнят.

Ох, мен повечето ме дразнят. Трябва да съдя почти целия свят значи.

Привет, момичета!
Как минаха празниците?
Съвсем по темата

и

Празниците минаха добре, но за преден път се подразних от болния есктроверт, който ми е мъж. Отиваме на лекар, той среща домоуправителя и почва лафче, чак се извинява, че трябва да би закара до Пирогов. После отива до аптеката, но това се разказва на двама трима приятели по телефона, заедно с лафче за празниците...а аз чакам антибиотика. Смятам, че екстровертите са много недисциплинирани и досадни, когато не уцелят момента. Аман от дърдорене и словесна диария.

Надявам се, че сте добре, Happy! Празниците са си достатъчно изпитание.

Есктровертите обожават да слушат собствения си глас ,затова дърдорят непрестанно.Толкова ,че до степен и въздух не си вземат докато не издърдорят дърдоренето си .

Моята половинка също е екстроверт, само чака да дойде уикенда и със събуждането си иска да излизаме навън, да се разхождаме, да пием кафе с тоя, сега и с оня и така до безкрай.
Да не говорим, че и понякога нарочно решавам да не споделям с роднини и приятели някакви новини (успешно минало интервю, нова работа, предстоящо пътуване) преди те да са факт, обаче тооой .. като черно радио е!
Минути след като от фирмата Х ми казаха, че искат да работим заедно всички знаеха, но не от мен.
Неговите приятели също така знаеха точно на коя дата си подписвам договора и тн.
А аз .. аз просто исках да обявя всичко, когато това вече е факт, пътуването е успешно и договора е подписан, каквото трябва е изпълнено, но не би ..

Аз пиша малко да се оплача. Изкрахме много тегаво Ковид точно по Великден, мъжът ми още не се е възстановил. Много депресиращо ми се отрази всичко това, най-вече защото бях си добре преди това интровертна, сама със себе си, на разходка с мама, стигаше ми. Но по време на боледуването ни написах един пост във фейсбук, че сме болни, един човек не ме пита - Как сте? това много ме заболя. Единствената ми да се каже приятелка аз й писах да й кажа, че сме болни от Ковид, писахме 2-3 думи, минаха 10 дни оттогава, грам не се е сетила да ни попита как сме... Тези неща много ме разочароват от хората... Чувствам се много самотна, една приятелка си нямам, наистина нито една.. аз не искам хора за кафе и празни приказки, искам една приятелка, две, които просто да ги е грижа за мен и да се виждаме отвреме навреме да си споделяме лични неща и чувства... С най-добрата ми приятелка се разделихме, заради един мъж, в който тя се влюби...женен мъж с дете.. Аз не бях много съгласна с всичко и не ми харесваше как той се отнася с нея, казах й че много се е променила откакто е с него, тя ме отряза и блокира и задгърби 20 години приятелство.
Казвам ви загубих вяра вече в хората като цяло, но ми липсва това да имам едничка приятелка Просто има неща, които не мога да споделя с майка ми и с мъжа ми. Надявам се ме разбирате... Как да намериш приятелка на 30 и кусур години, когато си работиш от вкъщи, интроверт си, трудно се доверявш на хората, оскърбен си и нямаш вяра вече в истинското приятелство. Но ми липсва това да имам приятелка.. истинска. Но просто покрай този Ковид осъзнах колко сам е човек в най-трудните си моменти, и как никой не го е грижа освен най-близките... Някак си се чувствам отчаяна и нямам желание да виждам хора като знам какви са

Ми пиши във форума. Понякога така се раждат приятелства. Споделяш.

Напълно те разбирам, angelika, за ситуацията с КОВИД. Аз също се чувствах много зле, емоционално. Защото заради конспирациите, дори сестра ми не прояви загриженост. Боледувах ноември 2020 и все още имаше съмнения този вирус истина ли е, или лъжа.


Права е Хепи, има много теми тук. Пиши в подходяща и може да намериш приятели.
Аз имам доста момичета от тук, с които се чувствам близка, получавам разбиране и подкрепа.

Хората които са'по емоционални Ковид им се отразява повече.Пиша от личен опит и наблюдение на хората около мен непуксти ,темерути  хора от всякакъв вид.Стари млади на непукистите почти не им се отрази пост Ковид на емоционалните  някак си ни бръкна някъде навътре в душите а уж го карахме леко.Не сме същите след тази гнусотия.На 30+  отново може да'намериш приятелство което да си заслужава.

Нямах предвид пост КОВИД, а по време на боледуване. Докато бях изолирана вкъщи. Тогава ми тежеше, че хора, които считах за близки, не се интересуваха как съм. Не, че съм била зле, то и това може би е от значение. Леко го изкарах.

DeVa®  Точно това и аз имах предвид, да бяха писали едно "Как си?" от друго нямах нужда. Малко кофти се почувствах като разбрах, че едва ли не на никой не му пука как съм

Без да се обиждаш - но искаш втора майка, не приятелка. Приятелите са И за кафета и кефове, не само за споделяне на чувства и оплаквания. Не си просто темерут, а себецентрирана някак.

Аз пък винаги подкрепям близки и приятели, когато са болни. Човек точно тогава има нужда да знае, че някой го мисли, че го е грижа за него. За маса винаги се намират хора, такива не ми трябват, важното е да ги имаш в трудни моменти.