Светът на Дж. Р. Р. Мартин и Песен за огън и лед - 32

И аз като зъбери ги знам. Но как да е, бял кахър е това.

Ей, хора, влизам да видя кое как що, лигите ми щяха да потекат от разните описания на ястия и пирове . Добре, че тъкмо бях хапнал.

Не смятам, че Мартин обръща особено внимание на фискалната политика и паричното обращение в света си. Изпипаните му детайли са в сюжета и храната, но тук вече куцат. Златото не е баш фиатни пари, че да подлежи на инфлация по начина, по който я разбираме днес. Макар че с уж неизчерпаемите жилки в Скалата... Ала не, смятам, че просто се е омотал яката. Веднъж говори по време на война как гърне злато било достатъчно да си купиш лорд, а във време на мир разни селяци печелят на турнири баснословни суми и ги харчат по курви за няколко месеца, както казахте по-горе.

Всъщност, в посочения турнир:


По-късно, в трета книга и доста по-напрегнато и „скъпо“ военно време, Тирион отива да подкупи Саймън Сребърния език с идеята да подсигури Шае, където четем:


И с тези тридесет жълтици възнамерява не само да го купи, а и да го склони доброволно да пътува с кораб на майната си за цяло десетилетие. Това преди идиотът да си изпроси да свърши като яхния в нечий казан. Но самият Тирион ги смята за, както е посочено, цяло имане. Камо ли за някой от простолюдието. Което е доста по-логично откъм здравия разум, като си представим тридесет жълтици и един селянин до тях.

Хрътката, който победи в Турнира на ръката, прибра 40 000 суха/златна пара. По-късно с това злато отпраши от града по време на битката със Станис, напи се и му го взе Братството без знамена, а той в замяна гепи от тях Аря. Става дума за Хрътката, тъй че предполагам до него момент не е похарчил някакво съществено количество от наградата си.

Ако допуснем, че един златен дракон тежи колкото нашата днешна еднолевка, т.е. 7 грама (кратка справка онлайн ме остави с впечатлението, че златните монети в Европа в периода от Римската империя до Средновековието са били между 3,5 до 15 грама, при уж 22 карата в повечето случаи; така че всъщност приемам еднолевката за добра среда), то излиза, че след турнира трябва да са му връчили дрънчаща торба с 280 кила златни монети вътре, която после е метнал на гърба на коня и препуснал с нея сред обсадните редици на Станис. Направо си го представям

Ангай е бил по-добре – едва 70 кила монети. Да приемем дори, че са от най-дребните монети, едва по 3,5 грама (колкото нашата монета от 5 стотинки, вземете една такава в ръка). Да приемем и изключително ниско съдържание на злато, 12 карата. Дори така пак излиза, че са наградили стрелбата му с близо 20 кила чисто злато. Хайде бе! И непосредствено след това Нед се чудеше що отказал да постъпи на заплата в гарнизона му като телохранител.

ПП: ако не се лъжа, в оригинал Мартин използва не sir или sire, а ser, която си е измислена за света му титла. Защо Русинов е избрал точно „сир“ за преводния вариант, не бих могъл да кажа, но пък разбирам желанието му да се съобрази да не е баш рицарското „сър“, след като авторът умишлено е акцентирал нейното избягване. От друга страна, сер, в мн.ч. серове, ммм... предвид спецификите на нашия език и евентуалните асоциации също е разбираемо защо е гледал да избегне. Е, вярно, че в бронята като те напъне нуждата, нямаш особено къде да се денеш, та би било достоверно

Да, ser е, а не sir, но пак се използва само за рицари, т.е. някои са се сир, а други не са.

---

Направо се чудя, дали да не сложим някаква диаграма в читанка за структурата на средновековния замък.

Защото когато се говори, че някой се е качил на бойниците, се няма предвид, че се е качил на самия парапет, а че е застанал горе на пътечката (walkway) на назъбения парапет:

Според мен е ясно, но ако искате качете.

Нека дойдат момичетата да кажат, дали да сложим някаква диаграма като ей тази, например, но с лейбъли на български. Иначе ми е ясно, че на момчетата им е ясно

---

Може ли, който има време, да хвърли няколко погледа на Ексела и да си даде предложението за превод в колоната за фен превод за по-специфичните неща или имена:

https://docs.google.com/spreadsheets/d/1fKA8sk_LtRiwofq1vLbJMmJ8 … T3534I/edit#gid=0

За ексела.
1. Ерион - някъде го бях мярнала като Светлия огън или Светлия пламък или и двете, убий ме, не мога да се сетя къде.
2. Карака - задължително трябва да се даде като бележка под линия или пък да си остане като търговски кораб. Лично на мен думата изобщо не ми е позната.
3. Крепостната стена и атрибутите й. Не смятам, че чак трябва схеми да слагаме. Когато провесваме някого в книгата може да се пише "зъбери" - за трупове, знамена и т.н. Когато става дума за разходки - стената и рахатясваме
4. Богат търговец е добре.
5. Тия мот и бейли ми вързаха погледа. Укрепление, дървено укрепление - това е ясно за всеки читател.
6. За Рунен камък - аз лично предпочитам Рунстоун, но нямам против да стане камък. Но не Писан Виж, Могилино  ме кефи, съгласна съм - вместо Бароутън.
7. За всичко останало съм ок.
На няколко места видях, че си предложила "колове" в крепостния ров, вместо "шипове". Ако са железни, едва ли са дебели като колове си мисля. Иначе Джеера нямаше да агонизира дни наред. Как е на английски? Аз си ги представям като на ограда - тънки и заострени. И не много нагъсто.

И нещо "забавно". Тема 10 се е казвала "В очакване на "Ветровете" Предлагам следващата тема да я наречем пак така... 6 години по-късно!

1. Ерион го има преведен  в страшно много варианти. Светлия огън, Светлия пламък, Яркия огън. Зависи в коя книга четете.
2. Карака е голям старовремески кораб с четири мачти, може да бъде и военен според предназначението си освен търговски. Може би наистина е най-добре с бележка.
6. Писан камък е безумно*,  но Рунстоун на мен по скоро ми звучи като Скалата с руните** или Руническата скала.  или дори Рунният камък Разбира се - ако не се превежда си остава Рунстоун

*най малкото може да се спори дали руните са писане.
**върху Рунстоун са нашарени руни за управлението на първите владетели и оттам - името

п.с. Предвид че имаме Момина скала, мисля че Скалата с руните/Руническата скала си тежи на мястото

Абе хора само на мен ли ми се струва че Денерис е една малка психопатка (скрита) колкото и да я харесвам , в книгите много ясно си личи , но в сериала изобщо.

Не, не само ти.
Аз пък дори и не я харесвам, само ми е жал за нея /по скоро за момиченцето, което мечтае за къщата с червената врата/.

Аз открай време го разправям това, но докато изтече последният епизод никой не ми вярваше.
 Повечето действия са Дани са нелогични, непоследователни, да не говорим че подложи на избиване Великите господари, които нищо не й бяха направили. Не разбира и от управление. Войната с Ксаро и тринадесетте, и Волантис въобще не беше неизбежна Ксаро искаше просто тя да се разкара, дори и предложи кораби. Дани всъщност нямаше никакви интереси в региона, а  с присъствието с и пресече сложни търговски  лобита, като удари катинар на търговията с роби.  Веднъж зачете сделката с Хиздар, друг път не зачете сделката да даде дракон за армия. Веднъж затвори ями, после пак ги отвори - като казвам, че е непоследователна, непоследователна е. Идеята да опрости убийствата и изнасилванията в нощтта когато се извърши "революцията" я нареди сред най-левите лидери редом с Ленин, Троцки и Робеспиер. Нежеланието й да разбере, че сред робите има "вътрешно класово разслоние" на домашни роби, полски роби и че дори в това разграничение има второ разграничение  - роби шефове (иконом, началника на камериерките, надзиратели) и роби-подчинени говори за ограниченост на мисълта.  неумението да проумее, че робството не може да се премахне от раз и трябва да минат поколения и да се пролее много кръв, а е нужно поетапна работа (например - въвеждане на система на крепостничество близка до тази в Пентос) също показва колко не разбираше проблемите на обществото. Въобще  Дани бе тотално чужда на културата с която работеше.
 Прибягва и до тъмна магия. Не показа желание да се учи от Баристан, никога не искаше да слуша лошо за предшествениците си. Имаше всички признаци ако не на психопатка от типа на Ерис, то поне на пълна социопатка и интровертка, която някак е изолирана от другите, но взима решения от тяхно име в името на тяхното добро.

В много случаи постъпва глупаво, непоследователно и не дълновидно. Това не я прави психо. Никой луд не си мисли "дали ще полудея".

Данито от 3тата книга нататък я виждам като трагичен герой и как свърши в сериала за мен беше очаквано. Иска от всичко и то веднага и съответно нещата не и се получават както трябва. Не успях да я харесам. Още от самото начало ми беше леко дразнеща, а после главите и ми станаха мъка.😂 Добре, че Мартин вкара интересни герои около нея в Робския залив, та ми стана по - приятно да я чета.

Според мен с брат психопат като единствено семейство, както и последвалата драма с Дрого и детето, нещата се развиват в очаквана посока.

Първият признак за това че е полудяваш, е че мислиш непрестанно за полудяването. Това е фикс-идея.
Впрочем бедата не е че Денерис полудя, а че  бе тотално неподготвена да управлява каквото и да е общество.Не приемам обяснението какъв антураж е имала, защото тя се сдоби с хора като Баристан и Джора,  дкоито можеха да я научат на нещо,  дори Ксаро и даваше разумни съвети,  отвреме -навреме, но тя не желаеше да възприема нищо друго освен хвалби.
Дани си повярва твърде много -донякъде заради трите дракона.

В интерес на истината чудно ми е как не й отнеха  на Дани драконите, докато бяха малки, това е направо сюреалистично...но Дани показа че няма никаква идея какво да ги прави тези дракони?
първо тръгна да затваря децата си, после изведнъж реши да пали живи хора и да пали житото в гладуваща страна, която се кани да управлява.  Поне да бе избрала един модел на поведение?
Дани видя едни полски роби и веднага се отъждестви с тях, макар никога да не са я били с камшик. тя не проумя, че има момичета продаван срещу дълг (като нея) , роби завоювани в плячка, домашни роби, полски роби; че много от тези роби стават съпруги, гувернантки, икономи, шеф-камериеррки, надзиратели водят пълноценен живот, издигат се в обществото; че им роби които живеят по-добре като роби отколкото като свободни; че масата от робите не са образовани и не могат да изпълняват други функции; че водещо за едно кралство е хазната е да  е пълна, а това става чрез аморални средства и потта на народа..
Денерис се изписа прекалено голям пролетарски вожд. Говореше за народа на Робския залив като свои деца (драконите бяха нейни деца, а Весторосите - нейният народ) без да разбира културата им.  По дяволите Даарио бе по-близък до културата на Робския залив от Дани.
За да е по-готино след като промени всички и стана толкова необходима Дани просто  яхна Дрогон заряза "децата" си и ни вест, ни кост от нея.
По-лош управник се оказа дори и от Робърт, той поне даде  шестнадесет годишен мир в региона който управляваше, а Дани през цялото си царуване живя във война.
Не мога да разбера къде се натискаше да управлява като бе неспособна, да бе отишла във Вес Дотрак, като умря Дрого и да се бе приключило. Ако даваме примери с филма, всичките й приказки за трошене на Колелото бяха жалки...не стана ясно как смята да ги осъществи и да създаде безкласова система (и в крайна сметка не ги осъществи, просто тръгна да преобръща "наопаки" Колелото, което не е същото като да го строшиш)

Съжалявам, не съм гледала филма.
 Говорех за това, че не е имала от кого да учи.

Обикновено, полудяващите последни разбират какво им се случва, в повечето случаи никога не го осъзнават.  Баристан и Джора, въпреки лоялността си не са най-добрите съветници.  Ксаро дава умни и логични съвети, които я водят в желаната от него посока. Същото прави и паяка във Вестерос. Денерис наистина не е подготвена да управлява, но тя е едно 15 годишно момиченце. Връстниците и които се опитват да играят същата игра, също не се справят кой знае колко по-добре.