Детето се връща в неделя

  • 96 200
  • 3 156
# 630
Впечатлена съм от мисленето ви дори в бъзика. Толкова е тъпкано с клишета и идеализирани образи, от които просто не може да има отклонения, че чак завидях на модовете какво ще има да четат докато чистят днес след страниците посветени на Стивън Кинг, които избълвахте преди.

Хората са многофасетни. Един и същи човек може да е супер в една област и тотален сбръч в друга. В едно семейство е нужно напасване на фасетите, което при нас го има в много голяма степен колкото и да не ви се вярва.

Вие изглежда сте израснали и живеете в стерилна лаборатория, щом така се впечатлявате от елементарни житейски истини. Няма ли сексуална съвместимост в една двойка, почват изневерите и естественият завършек, развод. Не съвпада ли начинът на живот - също. Колко кариериста с добри семейства има, единици, защото на всяка половинка на кариерист в един момент й писва да стои вкъщи сам/а. Рядкост ли е да се събират хора с различен социален и семеен бекграунд? Не.

Това не е писателско упражнение, хора, а реална история на истински хора. Може да ви се вижда странна колкото си искате, това нищо не променя в основните играчи. Всеки ще си гони неговото, а детето ... Да го мисли който трябва, майка му и баща му. Аз нося отговорност първо към собствения си живот и съм в правото си да разчистя Авгиевите обори в него.
Виж целия пост
# 631
Добре, реален казус
А какво очакваш, само съпричастност ли, да ти олекне ли? Защо отказваш поне да помислиш по поставените теми? Имаше десетки градивни и добронамерени съвети.
Виж целия пост
# 632
Daskalka, няма хепи енд при връзки от различен статус, интелектуално ниво и т.н.Уверявам те, че различията са на всички нива. За простолюдието изневярата не е фактор, изключение, особеност. Примитивните хора нямат задръжки и скрупули, задоволяват желанията си. Няма излишна драма, осмисляне на последствия и грижа за ближния. Всичко е импулсивно и първично.
Иначе авторката се забавлява и толерира панаира. Историята и не е нито фрапантна , нито пикантна.
Има далеч по - интересни, реални, житейски казуси. Те не са обект на обществен съд и клюки, защото личния живот е ценен .
Виж целия пост
# 633
Аз попитах нещо.
Как си представяш една семейна вечер във вас след неделя. С разстроен и изнервено дете.
Как ще действате.
Виж целия пост
# 634
Попрочетох по диагонал тази сага и освен че е много странна история, има доста нелогичности.
Не мисля, че е измишльотина, но ми се струва, че нещата не стоят точно така.
Първо, не вярвам в "несметното" богатство на авторката, собствено жилище, финансиране на бизнес и прочие и финансова зависимост на мъж, който дори не й е мъж по документи. Елементарната психология сочи, че нещата са поставени на съвсем друга плоскост. Мисля, че е обратният случай. Тя е зависима от него, в негово жилище, принудена да се съобразява с предишното му семейство и решенията при кого да живее детето. Няма логика двама родители ( колкото и да са безхаберни) да вземат решение детето им да живее в жилището на трети човек. Омразен за детето при това. Още повече, без да го питат. Пък и той да го издържа. Пълен абсурд! Освен ако не става въпрос за ромска фамилия от махалата в Пазарджик, примерно. Смятам, че тук е заварено положение - дете при баща си, който има нова жена, чудеща се как да го разкара. Бизнеси, богатства, пък финансов зависим мъж, пък ултиматуми, които не водят до нищо.. Ми няма да водят, защото не си си вкъщи да тропнеш с крак и да разпоредиш кой как и къде да живее. От цялата сага най-прецакано в случая е детето.
Виж целия пост
# 635
Няма ултиматуми,  разбира се.
Виж целия пост
# 636
В речника на Даскалка също няма и обиди, подигравки.
Даскалка, директен въпрос имам към Вас: Как успявате да запазите самообладание и да продължавате да обяснявате?.... А това, че във форума трябва да се спазва добрият тон е някакъв мираж явно...?
Виж целия пост
# 637
Даскалке, понеже казваш, че няма да се занимаваш с детето, аз искам да питам кой ще гледа детето, когато бащата е нощна смяна?
Виж целия пост
# 638
Добре, реален казус
А какво очакваш, само съпричастност ли, да ти олекне ли? Защо отказваш поне да помислиш по поставените теми? Имаше десетки градивни и добронамерени съвети.

Много е просто, човек. За детето взимат решения неговите родители, не аз. И това лято "бутането" е именно в тази посока, този, който си има самар, да си го слага и да си го носи. Родителите виждат, че детето е нещастно тук, не се разбира с мен и прочее, но продължават да го бутат все към мен. Аз си зададох параметрите и така. Включително виж първият ми пост, казах, че Х ако не стане за мен вече място в нашите отношения вече няма и се разделяме. Не ме е страх да остана сама или прочее от това, което ми приписвате. Просто аз наистина си знам мястото. В моя дом правилата за живот определям аз. Но бъдещето на детето е в ръцете на собствените му родители, не мога да се меся там. Като не учих с него миналата година, да не би да умря? Не, просто нещата поеха естествения си ход, закърняване. Това ще последва и в други области като се оттегля още повече тази година. Но това пак е техен избор. На теб и мен може да ни е странно защо правят някои неща, но ето, виждаш - за тях проблем няма. Ами като няма, се оправят сами. Животът ми е достатъчно пълен и без тяхното дете.
Виж целия пост
# 639
Не, защо пишеш тук
Виж целия пост
# 640
Една усмивка, това съм аз. Обрана съм много откъм емоционалност при реакция, много рядко действам или отговарям инстинктивно. Освен това дамите, които не ме одобряват имат много допирни точки с казуса по принцип и коментират от собствената си камбанария, очевидно преживяванията им покрай техните раздели и деца не са били много безболезнени.

Валиан, баща му да се оправя. При баба ли ще го дава, гледачка ли ще вика, сам ли ще стои ... Негова си работа. Ако живееше някъде на квартира със съквартиранти, щяха ли те да са длъжни да му гледат детето като е нощна смяна? Не. Той просто наистина трябва да бъде принуден да си гледа собственото дете или да намира кой като го няма, за да види наживо за какво иде реч и от какво мен ме боли.

Джолева, ако се държи нормално, нормалните вечерни неща, вечеря разговори и т.н. Ако почне реване и т.н., ставам и си излизам. Това не може да продължава до безкрай, не мога да гледам още една година всеки ден детски сълзи.

Вивиана, както си го направиш, човек. Има не малко хора, които тръгват от ужасяващи низини и пак правят нещо от себе си. Мъжът ми много се промени откакто е с мен. Не храня илюзии за тотален "ремонт", искам просто неща, които не би трябвало изобщо да се подлагат на обсъждане - уважение към семейството и липса на агресия.
Виж целия пост
# 641
Ако живееше някъде на квартира със съквартиранти, щяха ли те да са длъжни да му гледат детето като е нощна смяна?
А, вие сте съквартиранти? Какъв обрат в драмата!
Виж целия пост
# 642
Уиш, по отношение на детето - вече да.

Аз не искам да нося за него "майчина" отговорност. Той не иска да се разделяме да живее другаде, иска да е с мен и детето си. Така че остава само nacho -то, друг вариант няма.
Виж целия пост
# 643
Попрочетох по диагонал тази сага и освен че е много странна история, има доста нелогичности.
Не мисля, че е измишльотина, но ми се струва, че нещата не стоят точно така.
Първо, не вярвам в "несметното" богатство на авторката, собствено жилище, финансиране на бизнес и прочие и финансова зависимост на мъж, който дори не й е мъж по документи. Елементарната психология сочи, че нещата са поставени на съвсем друга плоскост. Мисля, че е обратният случай. Тя е зависима от него, в негово жилище, принудена да се съобразява с предишното му семейство и решенията при кого да живее детето. Няма логика двама родители ( колкото и да са безхаберни) да вземат решение детето им да живее в жилището на трети човек. Омразен за детето при това. Още повече, без да го питат. Пък и той да го издържа. Пълен абсурд! Освен ако не става въпрос за ромска фамилия от махалата в Пазарджик, примерно. Смятам, че тук е заварено положение - дете при баща си, който има нова жена, чудеща се как да го разкара. Бизнеси, богатства, пък финансов зависим мъж, пък ултиматуми, които не водят до нищо.. Ми няма да водят, защото не си си вкъщи да тропнеш с крак и да разпоредиш кой как и къде да живее. От цялата сага най-прецакано в случая е детето.

И аз мисля нещо подобно и го написах преди няколко страници. С тази разлика, че най-вероятно авторката е купила за 10-12 хиляди лева някоя къщица в малкото забутано градче. Там вървят по толкова. Сега може би живеят в нейната къща и затова се мъчи да има и тя думата. Не че някой я слуша, де.... Mr. Green

Просто няма такъв филм софиянка с добри финансови възможности да напусне столицата и да се забие на кучето под опашката, щото била Флюбена и някакви сметки си правела. С пари и имоти и в София ще те вземе някой сельо и ще ти играе по свирката.
Виж целия пост
# 644
Т.е. ако детето е като шкаф - няма проблем, но ако не реагира като по инструкциите - игнор. А ако ти ревне/разлигави се/тръшне се докато баща ми е до съседния град на пазар, а ти бавиш бебето? Как ще го игнорираш, като то вие?
Уиш, ми съквартиранти са. Той даже е под наем. Дали под формата на труд или като бебеправене (лЬоБимУ ми йЕ), все тая.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия