Детето се връща в неделя

Не виждам общо с този проблем. Детето на Даски е ок.

Лекинко почнахте да прекалявате с измислиците.

СОПът е доказан, но родителите отказаха да ползват наличните в училището услуги за подкрепа. За синдромите, които твърдя, че има, не се стигна до официална диагноза поради отказ на родителите да подпишат за начало на процедурата.

Извеждало се било от класната стая... И къде отива според вас? Учителите не могат да извеждат от класната стая и да оставят децата навън без надзор по време на часове. По наредба не помня точно колко бяха, но мисля, че до 4 деца със СОП са допустими в една паралелка. Вие знаете ли на 24-5 деца какво е още 4 със СОП, при положение, че трябва да има допълнителен учител вътре, а това почти никога не се случва?

Болшинството от вас не са и помирисали класна стая, но иначе много компетентни...

Авторката спомена, че момчето е със СОП още в началото, също, че посещава психолог. Че е учила с него две години, и той осезателно е подобрил успеха си в училище - нещо, което нито бащата, нито майката са правили за него.
По тази логика, ако не приемаме за истина нито една дума, изобщо не трябва да вярваме ва стотиците истории тук за насилие, изневери, зависимости, вмешателство от страна на свекърви и т. н., защото лично не сме видели и не сме свидетели, нали?

В някои държави и някои хора правят това:

https://eu.usatoday.com/story/travel/news/2019/06/10/universal-o … child/1406911001/

Защото съм сигурна, че повечето тук не са виждали такова дете в криза.

И понеже всеки пише от собствен опит, как точно си представяте отстраняването на пълнолетно дете от дома?
Защото аз имам опит с това.
Най-голямата ни дъщеря е на 19 г. (на 18 г. още беше последна година в гимназията) и завърши тази година. Приета е студентка в чужбина, та "отстарянавето" по този показател ни е с предимство. Тя от няколко години работи през лятната ваканция, а сега ще работи и през учебната година. Само дето за работата й помагахме ние - през ваканциите работеше в нашата семейна кантора или в магазина на наши близки. Никой не е "размитал" да я вземе веднага на работа. Сега за започване на работа през есента получи рамо от братовчедка си, която от години живее там, където заминава. В момента събираме багаж, подреждаме, подготвяме всичко. През ваканциите ще се връща вкъщи. За да бъде самостоятелна, ще живее официално в наше семейно жилище (представям си да си наемаше квартира или да спеше на хотел, когато се прибира в България), но съм убедена, че през повечето време ще си стои у нас. Ще се налага и финансово да й помагаме, въпреки работата (образованието й е безплатно и има малка стипендия, но общежитието е платено, както и ще има разходи за ежедневни нужди и за учебни помагала).
Втората ни дъщеря ще стане съвсем скоро на 18 г. и също през известно време от вече навършеното си пълнолетие все още ще е ученичка, после ще е кандидат-студентка. Тя също работи от навършване на 16-годишна възраст и по абсолютно същата схема с намиране на работа с наша помощ. Надяваме се също да бъде приета в университета на сестра си и да са заедно от следващата година и също като нея да се отдели, но това отделяне е ясно, че не означава пълна самостоятелност и изчезване на пълнолетните деца от семейството, нито прекратяване на посещенията им, зависимостта от семейството, на контактите с по-малките деца и какво ли не още.

Нищо от гореописаното не свързвам с дете, което изпада в кризи, има проблеми с ученето, с поведението и с отношенията.

Даски, аз написах, че би трябвало да се изведе такова дете при криза, не останалите деца да стават свидетели на писъци, лазене, да отнасят удари и т.н. Че и те са деца, травмират се! Съчувствам на децата с такива диагнози, но съчувствам и на другите.

Защото ТИ казваш това?

Нали уж първо не беше с доказан СОП, защото родителите не искали да го диагностицират, сега пък било. Много пробойни, много бели конци в тая история и всички тук подхранваме фантазиите на една пишман писателка. Абсолютен фейк, вече съм сигурна, ама пък забавлява аудиторията...

Ох
Да уточня, въпроса ми беше ироничен, няма нужда да пишеш повече за децата със СОП...или пък пиши, то няма особено значение.
Света наистина е много жесток. Хората са станали много особени. Може би заради това ми е интересна тази тема. Какво е в главите на хората. Как оправдават собствената си жестокост, как гледат на света, на другите. Доста е плашещо
 

Така де.


Аха.

Дете в криза се извежда от ресурсен учител, а с децата в класа работи психолог.
Би трябвало училище, което записва деца с дефицити, които се проявяват по подобен на описания начин да разполагат с такива специалисти.
Дете с дефицити, които създават проблеми на другите деца не може да бъде извеждано и да се работи с него дългосрочно без подписано съгласие от родител.

Детето със сигурност има големи проблеми.
Може би е развило някаква диагноза, а може би - не.
При всички случаи то дълбоко страда от простия факт, че НИКОЙ НЕ ГО ИСКА и това е ужасно, несправедливо и жестоко. Дори и съвсем нормално дете би изпаднало в тежка депресия и би развило девиантно поведение, а какво остава за такова с лабилна нервна система.
Напълно е възможно при по-гъвкав и интелигентен, и най-вече - при по-чувствителен подход тези прояви силно да се тушират. Но кой би го направил това? Дори за собствените родители това е изпитание, какво остава за чужди хора. Професионалистите пък гледат да изкрънкат пари от ситуацията и карат по най-лекото съпротивление, най-често медикаментозно. Нищо от това не е в интерес на детето за съжаление.
Не е честно, че дори собствените му родители и роднини не го искат. Би било добре да има тогава един чужд човек поне, който да го обича, но всъщност никой не е длъжен. Даскалката също не е длъжна. Когато се е събрала с мъжа си, уговорката за детето е била за временен престой. Който очевидно преминава в постоянен. Да, може да е коравосърдечно отстрани, но всъщност никой не е длъжен да обича или дори да търпи чуждо дете, особено пък проблемно. Тя го е заявила от самото начало и се е съгласила на компромис. Очевидно обаче е попаднала на безскрупулни типове, които просто си тъкат килимчето с чужда прежда. Аз не виждам никакъв начин да спечели такава битка, освен ако не напусне полесражението.

Има и друго, Даскалке.
Ти вече си имала едно помятане, не си в първа младост. Следващата ти бременност е рискова със сигурност. Ще имаш нужда от възможно най-доброто медицинско обслужване, а то не е в малкото населено място, където си. Разбирам, че си вложила нещо си там, мотивите ти може би донякъде са разбираеми - вероятно заради пустия златен, макар че го маскираш като делови интерес. Но ако искаш бебе, трябва временно да го сложиш на първи план. Трябва ти сигурна, спокойна среда с добра медицинска помощ. За секс може да забравиш след зачеването. Най-рискови са първите 3 месеца. И, както казваш, твоят не е от мъжете, дето ще седят необслужени. Може наистина да не ти пука, а може и просто така да си приказваш, за да се правиш на силна и безчувствена. Ако е второто, си вкарваш огромен автогол и източник на страдание.

Истината е, че си се забила в някакво диво село без перспектива, вложила си (и все още влагаш) маса пари в начинание с неясен край, практически издържаш един безполезен и ненадежден мъж плюс девиантното му дете, защото той, видите ли, правил ремонт на съвсем чужд за тебе човек. И поставяш в риск не само своето спокойствие, но и безопасността на детето, което планираш. На мене това ми прилича на поведение на човек, когото яко използват и манипулират (заради какво?), а не на поведението на някаква брутална амазонка, каквато се опитваш да го играеш.

А случайно да прочете, че СОП-ът на детето е дискалкулия?