Детето се връща в неделя

Е, тя ви разказа цялото с житие , и пак нещо премълчала.
Да не говорим, по колко пъти, отговаря на едни и същи въпроси.
Остана ли нещо неясно , щом и Магаренко видяхме

Според мен тук настъпи болното място. Обзалагам се, че не са я подкрепили в начинанието ѝ и не толкова любовта към този мъж я държи там, колкото гордостта ѝ.
Но това са само мои предположения.

ТафТаф, за варианта "майката не може да го озапти", е предложено решение - майката си взема детето и се маща някъде, където то няма да вгорчава живота на пастрока. Във всеки случай пастрокът не е длъжен нито да озаптява лично, нито да търпи неозаптени деца. Само че аналогът на майката - любимият на Даскалка - не прави това. Стои си при Даскалка и отново й обещава, че вече всичко ще е различно.
Ами времето ще покаже - докога и доколко.

Сапфир, изобщо не говоря за конкретната майка в казуса.  Давам огледален пример на АбсурТ с обърнати полове и отглеждащ родител майка. С баща, който си е бил камшика и се появява отвреме-навреме с някой подарък. Стандартният случай на разведени. Просто в обсъждания тук имаме разменени роли. И не, Даскалка НЕ Е казала на Мунчо да си взема детето и да се маха, а се опитва да забременява от него, като същевременно се разиграват циркове с иди ми - дойди ми при бабите. Условието детето да бъде "озаптено" просто е неизпълнимо. За да се случи, трябват много усилия и търпение от Мунчо, Даскалка и самото дете, а тя каза, че няма намерение тепърва да полага такива. Ти как намираш обстановка, в която с детето се разминават в нейната къща и даже не общуват? После примерно се появява нейното дете, което получава обич и грижа, но голямото е изолирано с ключалки и ледено отношение? Много мотивираща среда за положителна промяна. Естествено, че при това положение,  е по-добре да е при бабите. Само че Даскалка се крие зад пълен игнор и още повече нагнетява обстановката, докато Мунчо сам клекне да натири детето. Съжалявам, но активните усилия да разделиш дете от родител, колкото и често да са срещани, са гнусни, особено когато става дума за основния отглеждащ такъв.  

Алис и Джолева, в нашето семейство не е прието родителите да се месят в живота на порасналите си деца. Говорим, споделяме, и до там. Не са щастливи от напрежението, в което живея, очевидно. Но никой не ми дава съвети какво да правя, решавам си сама, а семейството ме подкрепя каквото и решение да взема.

Именно, аз говоря за същото - Мунчо в ролята на "майката" от твоя въпрос.
Да си представим, че жена се развежда и детето остава при нея. Отива при мъж, който издържа и двамата. Детето се държи безобразно с мъжа, който търпи това с години, но в крайна сметка му писва и дава следните опции на майката:
1. Озаптяваш си детето
2. Двамата с детето се изнасяте
3. Намираш кой да гледа детето

Е, "мама" в случая е избрала вариант 1. Къде тук е вината на "пастрока" (пардон, Даскалка)?

Ултиматумът, както виждаш, е съвсем реален. Имаха години за случване на плавни промени, от които никой не се възползва. Аз не виждам защо трябва да се разболявам, за да не се разваля рахатът на МА и половинката по отношение на детето.

Аз вече нямам никакво отношение към неговото възпитание и евентуална адаптация. Оставила съм на биологичните родители да се оправят. Няма какво да ми го набутвате пак да работя по него. Той влиза в дома ми и дори не казва "добър ден", подминава ме като фикус. А аз да се хабя за неговото бъдеще? Тази няма да я бъде. Отглеждах това дете с години и платих висока цена в името на принципите, че детето трябва да си е при баща си. Тази работа приключи в момента, в който зад гърба ми решиха, че ще продължавам да изпълнявам техните родителски задължения.

Уважение, компромис, търпимост и прочее са двупосочни улици. Не може само един да дава. Като врътне кранчето, става нашата работа.

Много хора тук не вярваха, че ще се запъна така сериозно, което говори само за едно, нереалистична представа за отношенията между хората. След подобна Велчова завера нямаше как да останат нещата същите.

Стигнах до тук, после ще чета нататък, но по-лош вариант от свекървата магьосница няма.
Пак ще натъртя, че в нейните очи (според които вуду измишльотините са реален инструмент за постигане на цели) тя умишлено се опитва да направи от 9-годишно дете съучастник в убийство.
Тя му дава индиректната представа, че "Има човек - има проблем, а проблемът се решава като премахнеш човека". Без значение с магии или не, за тях това са реални неща.

Представи си един такъв измислен сценарий.
Малкия, надъхан от бабата как, ако Даскалка умре, мама и татко се събират, и настава приказка, носи поредния "по-силен от предния" армаган с магически джаджи за смърт.
И случайно по ирония на съдата, стане реален инцидент с Даски и тя наистина умре (макар и не, благодарение на магиите, а просто, защото никой не знае какво го чака).
Как ще живее това дете и какво ще бъде в главата му, и как ще възприема света, вярвайки, че е съучастник в убийството на сравнително млада жена, която баща му все пак е обичал?

Бабата магьосница е толкова извън всякаква логика да отглежда това дете, че няма накъде повече.

Реални резултати има ли, май само ултиматуми и условия ?
А колко по - приятен би бил живота ти,
ако мъжа до теб поеме отговорностите,
тушира проблемите превантивно и не
следва сценарии и препоръки ...
Влюбеният мъж го прави, daskalka,
усеща емоциите, желанията без думи,
само действа - конкретно и целенасочено, безкористно и смело.
В твоя случай "мъжа" - обещания, лавиране, без ясна позиция и липса на самоинициатива. Дори стандартните
задачи със сина му (водене на лекар) са
по чужд сценарий.

Е, ти пък сега романтични утопии!

Таф, мисля, че представата за социалните роли в толкова дълбоко вкоренена, че обръщането им при нас направо взриви форума.

От жената се очаква да бъде топла, грижа, любов, търпение, саможертва и прочее, не лоши качества сами по себе си. Ако бях мъж, никой нямаше да пита половинката защо е тук. От векове жените се продават за пари, статус, сигурност.

Хората очакваха, бъдейки жена, да се държа като такава, един вид по-слабият партньор, който ще клекне, ще се съобрази, ще обере негатива в името на семейството и едно, макар и чуждо, все пак дете. А то стана съвсем обратното, защото дори не опираме до това кой е финансово по-силен във връзката, конфликтът е за съвсем друго - разбирания за възпитанието и начин на живот.

Google , принципно съм съгласна с теб, бабата никак не е добър вариант, само че детето няма вариант, освен другата баба.  Даскалка не иска и няма да живее с него, това са фактите.  Вече почти е постигнала желания краен резултат, при това под овацииге на подкрепяща публика тук. Тя, според мен, е още по-лош вариант, защото с детето не се търпят. И съжалявам, но мисля, че основна вина за това положение носи самата тя. Няколко пъти в предишните теми обяснявах разликата между авторитарен и авторитетен стил на възпитание. Прилагането на ригидни правила със студенина и неприязън е довело до тази ненавист. При нестабилни, проблемни деца, това е наливане на бензин в огъня.  Ако бащата също се върне при свекървата, напрежението ще намалее и магиите също ще секнат. Детето расте и сигурно съвсем скоро ще разбере, че това са глупости на изкукала баба. Живеейки с чувството на ненужна вещ в дома на Даскалка, особено ако се появи друго дете, с което да сравнява отношението към самия него, най-вероятно още повече ще се озлоби и е по-вероятно да стигне до престъпни прояви.С бабите може би ще стане безделник и нехранимайко, но не и престъпник.
П.П. Все още се надявам това да е кофти писателски напън, а не реална история, гротексно изкривена от човек неистово търсещ външно внимание, но не съм убедена.

Таф, ако мъжът ми се прибере при майка си, то ще е защото сме се разделили, което автоматично значи, че магии повече не са й нужни 🤣🤣🤣

Ти какво си представяш, половинката отива с детето при маминка, но иначе с него си оставаме заедно? Това надминава и най-бруталните фантазии човешки.

Не мога да схвана някои неща в тези теми.

Вашите деца (приемете, че като все още бездетна 26-годишна девойка търся съвет за моя "нероден Петко") имат ли някакви задължения изобщо? На 8-10 годишна възраст.
На възрастта на това дете аз простирах зимата, събирах дрехите и ги сгъвах, чистех си стаята, а с мама се редувахме: една вечер тя мие чиниите, а аз й правя компания, а на другата аз ги мия и тя ми прави компания, ходех до магазина за леки покупки и така нататък. Отделно домашни, учене и тн.
Никой не ме е натискал за допълнителни занимания (аз сама си ги намирах), но пък на тези неща се държеше. Да помагам. Не съм се счупвала от работа, най-определено не съм тормозена за тези неща, нито пък майка ми е смятала, че така "градя характер", а просто е било полезно да имам досег и с битовизмите донякъде, да се почувствам част от един дом и поддръжката му, и да свикна с идеята, че някои неща са неприятни, но са си част от живота, която не може да се избегне.

Това вече демоде ли е като вид възпитание? Защото тук стигнахте до там да я ръгате защо имало сушилник в стаята му, което явно е тормоз от висше равнище, въпреки че то явно до такава степен не зацепва смисъла от ежедневни дейности, че си позволява да бута прясно изпрани дрехи по земята, да пикае в тях и прочие, хайде да не изреждам. Аз сериозно без да съм някакъв капацитет по въпроса, както всеки държи да отбележи, питам:

Вашите деца така ли далечно приемат идеята за чуждия труд и въобще за полагането на труд, че смело плюят, блъскат и разрушават това, което друг е направил било то написана статия, нарисувана картина, сготвена манджа или изпрани дрехи?

Напомни ми на една сцена от Игра на Тронове, в която Сладкия Робин (дете на възрастта на това от темата) заварва братовчедка си Санса в градината да строи снежен замък - голям, изпипан и по всичко личи, че й е отнело часове. В изблик на сръдня той стъпква замъка с 2-3 ритника. Същото ми звучи и тук. Не случката, а нагласата.