Детето се връща в неделя

Ако може, спрете за момент с отплесванията настрани и погледнете обективно.

Това нашето не е от вчера, а отношения с развитие. Модус операндито на детето е един и същ, тук, спортове, училище...

В началото почва с цветя и рози. Малкият е умен, много лесно напипва какво трябва да направи, често много лицемерно, с мазнене, и прочее, да не губим време за подробности. В момента, обаче, в който това не проработи, почва цирк. И възрастните клякат. Това - значимите био възрастни в неговия живот.

В един момент какво стана?

Тази стратегия се оказа тотално неработеща навсякъде, първи клас. Аз, учители, треньори не се впечатляваме от тантруми, поставяме и налагаме изисквания. И ако извън вкъщи е принуден да се съобразява една идея в повече, защото все пак е заобиколен от други деца и вижда какво как, остава да "дренира" беса си вкъщи. Основно върху мен, когато баща му го няма, за да може интригантството да доведе нещата до игровото поле, на което е свикнал и знае как да постигне резултат - жертвата, тормозеният, нещастният, на който всички трябва да клекнат, за да се почувства по-добре. Получава му се с биологичните роднини, защото все пак им е кръв, жал им е, прощават и т.н., не са единствените в БГ с такива изпуснати деца.

При мен се получи натрупване по няколко показателя.

1. Вече беше почнат да бъде притискан да се държи нормално - в училище. Фрустрация.
2. Вече беше почнал да осъзнава, че майка му няма да го вземе, трябва да включи "манипулативните техники" на по-висока предавка.
3. Вече беше почнал да осъзнава, че аз не съм "гадженце", а нещо важно в живота на баща му.
4. Моето присъствие беше съвсем категорично и черно-бяло. В къщата и живота на баща му, спането с тате прекъсна, лигавщините започнаха да бъдат коригирани, работата по наваксването започна по график и т.н.

Та омразата му към мен е съвсем обяснима. Тук просто моделите на поведение, които водят до желан резултат навсякъде другаде НЕ ДЕЙСТВАТ. Ожесточението му е много подобно на това, което съфорумките трупат тук към мен, защото не се огъвам. Пробва така, пробва иначе, не и не. Даски е канара. И то какво остава? Да умре там и, да го цитирам "всички да се отървем". И с логистичната подкрепа и насъскване от страна на старите и майка му, ето ви го крайният резултат.

Не се излагайте да говорите за търпение и благородство в такива ситуации. Ако собственото ви дете ви нарече така, вие имате "правомощия", примерно, да го ошамарите или направо набиете за подобно поведение. Аз не мога и той се възползва от това на макс.

Има точка на пречупване, дами, от който момент за някои неща няма смисъл. Ако баща му коригира поведението му е добре дошъл. Но четвърта година да търпя аз това поведение е пълен абсурд.