Натрапчиви мисли-кой ни говори

  • 3 821
  • 20
Здравейте.Аз съм момиче на 14.От около 5 години имам проблем-правя различни действия,за да не се случи нещо на близките ми-на майка ми и сестра ми,защото ги обичам много.Всичко това беше започнало след едно зелено училище в трети клас,когато за 5 дни се отделих от тях и постоянно ги мислех да не им се случи нещо,дори плаках.От тогава правя действия,за да не им се случи нещо.Те не са ми коствали нищо и даже се успокоявах като ги правех,защото имах като гаранция че няма да се случи нещо на най-близките ми.Преди около три седмици обаче както си седях на лаптопа ми скимна да си проверя симптомите в гугъл и открих че може би имам окр.Много се наплаших и споделих с майка ми и сестра ми.Плаках всеки ден първата седмица и си мисля само затова.Помолих майка ми да ме заведе на психолог,защото не знам дали мога да се справя сама.Тя се съгласи,но постепенно почнах да се отказвам,допреди ден.Сестра ми си дойде,понеже не живее в нашия град е изведнъж просто осъзнах,че ще спра действията,които съм правила,но как ще спра натрапчивите мисли.И просто през ума ми мина ,че сега само ще мисля гадни неща и така и стана.От вчера мисля само лоши неща и само една мисъл-че сестра ми ще умре.Толкова ми е гадно,защото аз осъзнавам,че няма да се случи,но не искам да го мисля,защото ме влодява.Има и друго преди,когато правех тези действия,имах като ритуал когато видя някоя гадна статия например за катастрофа в фейсбук да чукам на дърво-в моя случай на глава,за да не се случи на майка ми и сестра ми.Просто като видя някоя гадна статия или сцена във филм по навик чукам на дърво и си мисля,че ще го направя да не се случи.Вчера обаче,когато осъзнах,че не знам как да спра тези натрапчиви мисли ми се случи друго.Бях излязла и когато се прибирах вечерта едно момиче ми разказва за едно момче,което познаваме.Той е с проблеми,но тя ми каза че наскоро е разбрала,че той е шизофреник и чува гласове.Това ме побърка и почнах да се чудя кой ми говори тези натрапчиви мисли,защото мисля че хората,които имат натрапчиви мисли си мислят примерно ,,Майка ми ще умре или ,,ще убият баща ми,а аз си мисля ,,Майка ти ще умре и се чудя защо майка ти и кой ми казва това.Особено като чух за тази шизофрения се чудя дали съм шизофреничка или дали се побърквам.Почвам да си мисля че имам гласове в главата ми и примерно когато си мисля майка ти ще умре и си казвам няма и все едно някой ми отговаря с това че ще стане.Почвам да си мисля че полудявам.Представям си,че има като човече в главата ми и все едно то ми говори.Страх ме е да не съм луда или нещо такова.Съчинявам си някакви разговори в главата ми като че все едно това човече ми говори и ми казва габи или нещо такова.Много ме е страх.Сега заминавам на море и нямам възможност да отида на психолог,а и искам да си прекарам добре.Моля ви дайте ми някакъв съвет как да изкарам това ,,човече от главата ми и какво всъщност става мозъкът ли ми говори или си въобразявам и съм се наплашила.Моля ви помогнете ми.Като се върна от морето може би ще потърся психолог,но искам да пробвам и без.Sob
Виж целия пост
# 1
Здравейте.Аз съм момиче на 14.От около 5 години имам проблем-правя различни действия,за да не се случи нещо на близките ми-на майка ми и сестра ми,защото ги обичам много.Всичко това беше започнало след едно зелено училище в трети клас,когато за 5 дни се отделих от тях и постоянно ги мислех да не им се случи нещо,дори плаках.От тогава правя действия,за да не им се случи нещо.Те не са ми коствали нищо и даже се успокоявах като ги правех,защото имах като гаранция че няма да се случи нещо на най-близките ми.Преди около три седмици обаче както си седях на лаптопа ми скимна да си проверя симптомите в гугъл и открих че може би имам окр.Много се наплаших и споделих с майка ми и сестра ми.Плаках всеки ден първата седмица и си мисля само затова.Помолих майка ми да ме заведе на психолог,защото не знам дали мога да се справя сама.Тя се съгласи,но постепенно почнах да се отказвам,допреди ден.Сестра ми си дойде,понеже не живее в нашия град е изведнъж просто осъзнах,че ще спра действията,които съм правила,но как ще спра натрапчивите мисли.И просто през ума ми мина ,че сега само ще мисля гадни неща и така и стана.От вчера мисля само лоши неща и само една мисъл-че сестра ми ще умре.Толкова ми е гадно,защото аз осъзнавам,че няма да се случи,но не искам да го мисля,защото ме влодява.Има и друго преди,когато правех тези действия,имах като ритуал когато видя някоя гадна статия например за катастрофа в фейсбук да чукам на дърво-в моя случай на глава,за да не се случи на майка ми и сестра ми.Просто като видя някоя гадна статия или сцена във филм по навик чукам на дърво и си мисля,че ще го направя да не се случи.Вчера обаче,когато осъзнах,че не знам как да спра тези натрапчиви мисли ми се случи друго.Бях излязла и когато се прибирах вечерта едно момиче ми разказва за едно момче,което познаваме.Той е с проблеми,но тя ми каза че наскоро е разбрала,че той е шизофреник и чува гласове.Това ме побърка и почнах да се чудя кой ми говори тези натрапчиви мисли,защото мисля че хората,които имат натрапчиви мисли си мислят примерно ,,Майка ми ще умре или ,,ще убият баща ми,а аз си мисля ,,Майка ти ще умре и се чудя защо майка ти и кой ми казва това.Особено като чух за тази шизофрения се чудя дали съм шизофреничка или дали се побърквам.Почвам да си мисля че имам гласове в главата ми и примерно когато си мисля майка ти ще умре и си казвам няма и все едно някой ми отговаря с това че ще стане.Почвам да си мисля че полудявам.Представям си,че има като човече в главата ми и все едно то ми говори.Страх ме е да не съм луда или нещо такова.Съчинявам си някакви разговори в главата ми като че все едно това човече ми говори и ми казва габи или нещо такова.Много ме е страх.Сега заминавам на море и нямам възможност да отида на психолог,а и искам да си прекарам добре.Моля ви дайте ми някакъв съвет как да изкарам това ,,човече от главата ми и какво всъщност става мозъкът ли ми говори или си въобразявам и съм се наплашила.Моля ви помогнете ми.Като се върна от морето може би ще потърся психолог,но искам да пробвам и без.Sob

Здравей мило момиче. Първо споко, не си шизофреник. Това си е чисто Окр. Виждам, че изпитваш страх основно за майка ти и сестрати, но нищо не споменаваш за баща. На твоята възраст преживях същото, едно към едно. Уточнявам, че баща ми почина когато бях на 6 и точно това според мен породи състоянието. Страх да не остана и без майка си. Тогава нямаше интернет и тези мисли ме побъркваха. Едва преди няколко години разбрах от телевизията, че има и други хора като мен. Съветите ми към теб са-опитай се да не спазиш някой ритуал и ще видиш, че нищо няма да стане, бъди заета и си казвай всеки път майната му щом настане време за ритуала, говори с психолог. Има и хапчета, които помагат, но не те съветвам, много си млада за тях. Успех!
Виж целия пост
# 2
да баща ми е добре,но просто не го обичам и не сме близки.Не правя ритуалите,но много ме е страх затова ,,човече в главата ми и не знам какво става дали си въобразявам или болестта ми говори.Не знам,но се чувствам все едно съм луда и не знам какво става
Виж целия пост
# 3
За шизофренията е характерно, че болният не осъзнава, че има проблем.
Отиди на психолог.
Виж целия пост
# 4
да баща ми е добре,но просто не го обичам и не сме близки.Не правя ритуалите,но много ме е страх затова ,,човече в главата ми и не знам какво става дали си въобразявам или болестта ми говори.Не знам,но се чувствам все едно съм луда и не знам какво става
Не си луда, гарантирам. Ако желаеш можеш да се присъединиш в групата Тревожни разстройства във фейса. Там има доста хора с такива проблеми.
Виж целия пост
# 5
Лошото се случва или не се случва, независимо от твоите действия. Ако назрее момент, в който можеш да помогнеш някакси за справяне с дадена ситуация, тогава ще им нужда от реакция от твоя страна. Успокоявай се, повтаряйки си това. Освен това, бъди на 100% сигурна, че това не се случва само на теб и фактът, че вече си споделила означава, че ще ти олекне до дадена степен. Можеш да минеш през това и ще го направиш, просто трябва време! Simple Smile
Виж целия пост
# 6
И също така,ако някой от вас е имал такъв проблем какви мисли сте имали можете ли да ми кажете какви мисли сте имали.Под какви мисли сте имали имам предвид не какво сте си мислели,а как сте си го мислели.Тоест,ако например сте си мислели,че майка ви ще почине как сте си го мислели.Майка ми ще почине или майка ти ще почине,защото в ума ми изскача мисълта-Майка ти ще почине и се чудя защо майка ти,а не майка ми.Все едно някой ме заплашва в ума ми и ми казва майка ти ще почине.Както казах преди малко заради това си мисля,че полудявам.Чудя се ума ли ми го казва или не знам.Моля ви кажете дали при вас е било така:sweat:
Виж целия пост
# 7
Със сигурност е натрапчива мисъл. Важното е да си сигурна, че това, което ти се появява в ума НЯМА да се случи, дори ако направиш някакъв ритуал. Съгласна съм с мнението, че вероятно ще е полезно да отскочиш в темата за тревожно разстройство. Попрочети, ще ти олекне. Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Със сигурност е натрапчива мисъл. Важното е да си сигурна, че това, което ти се появява в ума НЯМА да се случи, дори ако направиш някакъв ритуал. Съгласна съм с мнението, че вероятно ще е полезно да отскочиш в темата за тревожно разстройство. Попрочети, ще ти олекне. Simple Smile
да аз знам че няма да се случи и вече не правя тези действия,но натрапчивите мисли се увеличиха след като спрях да правя тези действия,защото си помислих,че те са част от заболяването и не искам да си мисля за тях,а попринцип,когато не искам да си мисля за нещо винаги си мисля за него.И някак все едно някой живее в мозъка ми и ме заплашва с тези мисли.Не знам как е при останалите,които имат окр и как те си мислят.Както казах по-горе при мен тези мисли са все едно някой ми ги казва и живее в ума ми, при другите мисля че е просто те да си мислят лошите неща.При мен е все едно някой ми казва например твой близък ще почине,а при другите не знам как е точно,но мисля че е все едно те си мислят,че техен близък ще почине.Например си мислят:,,Майка ми ще умре",а при мен е все едно някой ми казва:,,Майка ти ще умре" и всякаш някой живее в ума ми.При другите не съм сигурна точно как е,но мисля че при тях е по-различно от моето.Не знам чувствам се като луда
Виж целия пост
# 9
Няма смисъл да се мъчиш сама да се пребориш. Психолога знае как да ти помогне. Потърси психолог и после психотерапевт.
Виж целия пост
# 10
Не си луда. Потърси помощ, но ако ти предложат медикаменти, според мен е по-добре да не приемаш такива.
Аз също имам проблем с тревожно разстройство и никога не съм пила каквото и да е. Справям се сама. Трудно е, но не е невъзможно.
Първото, което трябва да приемеш е, че страховете/мислите ти не са реални. Нищо от това, което чувстваш/мислиш/усещаш няма да се осъществи.
След това е нужно да убедиш себе си, че ще успееш да се справиш сама. Дори и да бъдеш подпомогната от психиатър/психолог, най-голямата част от решението на проблема се пада на теб.
И не на последно място - занимай ума си. Ключов момент при решението (до голяма степен, не напълно) на моя проблем беше намирането на работа. Колкото повече ангажира тази работа мисленето ти, толкова по-добре за теб. Нека те уморява. Това подейства за мен, ти си различна, с различен проблем, но предполагам, че има много сходни неща.
Виж целия пост
# 11
Това много прилича на посттравматичен стрес.

Цитат
Посттравматично стресово разстройство (от английски: Posttraumatic stress disorder, PTSD), или накратко посттравматичен стрес (на английски: posttraumatic stress; изписването "пост-травматичен" не е коректно) (ПТС) е силно тревожно разстройство, което може да се развие след излагане на каквото и да е събитие, водещо до психологическа травма.[3] Това събитие може да включа смъртна или друга физическа, сексуална или заплашваща психологическата цялостност, заплаха на пострадалия от травматичното събитие или за някой друг в неговото присъствие, при което са нарушени и преодолени психологическите механизми за защита на индивида. Симптомите могат да включват смущаващи мисли, чувства или сънища, свързани със събитието; умствено или физическо безпокойство, свързано с травми, опит за избягване на травми; промени в начина, по който човек мисли и усеща.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Посттравматичен стрес

Ето още за това:

https://pulsehealth.bg/kakvo-e-posttravmatitchen-stres-i-kak-da-se-spravim-s-nego/


Спокойно не си луда, абсолютно всеки може да развие такова разстройство след преживяно травматично събитие. Сега най-важното е да разбереш какво ти е и най-вече как да го преодолееш.  Моето мнение е, че специалист ще ти помогне най-добре.
Виж целия пост
# 12
Това много прилича на посттравматичен стрес.

Цитат
Посттравматично стресово разстройство (от английски: Posttraumatic stress disorder, PTSD), или накратко посттравматичен стрес (на английски: posttraumatic изписването "пост-травматичен" не е коректно) (ПТС) е силно тревожно разстройство, което може да се развие след излагане на каквото и да е събитие, водещо до психологическа травма.[3] Това събитие може да включа смъртна или друга физическа, сексуална или заплашваща психологическата цялостност, заплаха на пострадалия от травматичното събитие или за някой друг в неговото присъствие, при което са нарушени и преодолени психологическите механизми за защита на индивида. Симптомите могат да включват смущаващи мисли, чувства или сънища, свързани със събитието; умствено или физическо безпокойство, свързано с травми, опит за избягване на травми; промени в начина, по който човек мисли и усеща.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Посттравматичен стрес

Ето още за това:

https://pulsehealth.bg/kakvo-e-posttravmatitchen-stres-i-kak-da-se-spravim-s-nego/


Спокойно не си луда, абсолютно всеки може да развие такова разстройство след преживяно травматично събитие. Сега най-важното е да разбереш какво ти е и най-вече как да го преодолееш.  Моето мнение е, че специалист ще ти помогне най-добре.
благодаря,но мисля че моето си е окр само че сега не правя действията,а просто си мисля гадни неща.Може би ще потърся психолог.Благодаря за съвета
Виж целия пост
# 13
Ти си на 14 хормоните лудуват в момента.
Може да потърсиш и ендокринолог , да пуснете някакви хормони .

Всеки сигурно в някакъв период от живота Си е имал натрапчиви мисли .
Според мен те минават с времето .
Гласът всъщност си е твоят глас.

Аз казвам така.
Да  , случват се лоши неща на всеки , те са навсякъде около нас. Приеми го и се съпротивлявай на тази мисъл .
Като “чуеш” майка ти ще умре” помисли “майка ми ще живее “ и я повтаряй.
Гласчето винаги го има. Просто го контролирай , игнорирай .

На 14 си , има още бая неща да се случват.

Виж целия пост
# 14
Отиди на лекар. Много е вероятно да са хормони, вероятно от хипофизата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия