Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Натрапчиви мисли-кой ни говори

  • 441
  • 23
# 15
Ти си на 14 хормоните лудуват в момента.
Може да потърсиш и ендокринолог , да пуснете някакви хормони .

Всеки сигурно в някакъв период от живота Си е имал натрапчиви мисли .
Според мен те минават с времето .
Гласът всъщност си е твоят глас.

Аз казвам така.
Да  , случват се лоши неща на всеки , те са навсякъде около нас. Приеми го и се съпротивлявай на тази мисъл .
Като “чуеш” майка ти ще умре” помисли “майка ми ще живее “ и я повтаряй.
Гласчето винаги го има. Просто го контролирай , игнорирай .

На 14 си , има още бая неща да се случват.


да когато чуя майка ти ще умре се съпротивлявам и казвам,че няма да стане,но все едно този глас ми отвръща,че ще стане
Виж целия пост
# 16
Ти си на 14 хормоните лудуват в момента.
Може да потърсиш и ендокринолог , да пуснете някакви хормони .

Всеки сигурно в някакъв период от живота Си е имал натрапчиви мисли .
Според мен те минават с времето .
Гласът всъщност си е твоят глас.

Аз казвам така.
Да  , случват се лоши неща на всеки , те са навсякъде около нас. Приеми го и се съпротивлявай на тази мисъл .
Като “чуеш” майка ти ще умре” помисли “майка ми ще живее “ и я повтаряй.
Гласчето винаги го има. Просто го контролирай , игнорирай .

На 14 си , има още бая неща да се случват.


да когато чуя ,,Майка ти ще умре" казвам че ще живее,но сякаш гласа ми отговаря с няма да живее или нещо такова.Този глас ме тормози и все едно каквото и да правя ми говори.Не знам кой или какво ми говори.Болестта или аз си въобразявам.Може би това е умът ми и моите мисли,но си въобразявам,че е някакъв човек,който живее в умът ми.Не знам вече какво е
Виж целия пост
# 17
Това си ти, няма никой в ума ти. Най-трудно е да воюваш със себе си.

Всеки от нас има такива гласове/мисли, но не им обръщаме много внимание. Нормално е да се страхуваме за близките си и за нас самите. Много хора също "чуват" как съдбоносно гласът в главата им съобщава "този ще умре", "на онзи ще се случи нещо ужасно" и понякога някой пада, удря се или пострадва и вътрешния глас тържествува гръмовно "Нали ти казах жено! А ти не ме слушаш!" и ако се поддадеш ще почне СТРАХЪТ да те контролира. В повечето случаи нищо не се случва дори и забравяш как съдбоносния глас с прокобна нотка "те е предупреждавал".

Първо трябва да разбереш, че всеки си има съдба и ти нито можеш да я промениш, нито пък гласът в теб знае какво ще се случи на любимите хора. Ако щеш вярвай в Бог или в каквото искаш, че той се грижи за всички и понякога имаме трудни изпитания. Ти ще поемеш своите и ще си до близките си в техните такива.
После да спреш толкова да обръщаш внимание на "гласът" в главата ти. Това си ти и твоите страхове и така наречениете "черни мисли" /почети за тях/. На подобни неща отговаряй с убеденост "Каквото е писано, това ще стане".
Ако обаче нещата излязат от главата ти - започне да ти се струва, че във физическия свят започват да те преследват, да отговарят на гласовете, които чуваш, трябва по-сериозно медикаментозно лечение.

Писах ти по-горе да посетиш психиатър и после психолог. Психиатъра ще ти изпише лекарства, за да намли тревожността ти. Надявам се да не пиеш кафе, коли и тонизиращи напитки. Ще те успокои с лекарства. А психолога ще ти покаже как да не се вторачваш в гласовете и как да реагираш в стресови ситуации.

И ще ти кажа нещо весело - една позната също като теб има силен и доста досаден глас в главата си. Той все я предупреждава какви лоши неща ще се случат, как някой ще умре, катастрофира, вижда го за последно, няма да се върне и разни съдбоносни неща с дълбок тембър и кратки изречения. Тя обаче не му се връзва и не е тревожна и в очакване, а го напада с майтапи. Ако чуе нещо такова почва - що не я предупредял, че манджата загаря или, че де си е загубила ключовете, или като знае бъдещето кво толкова все гадости говори, а не вземе да и помага истински. Simple Smile Разбираш ли? Тя го омаловажава, за да избегне тревогата която тези "предсказания" и носят.

Потърси помощ при специалист. Ако един не помогне, при втори и трети. Недей да живееш в този ад и не чакай да отмине сам.
Виж целия пост
# 18
Това си ти, няма никой в ума ти. Най-трудно е да воюваш със себе си.

Всеки от нас има такива гласове/мисли, но не им обръщаме много внимание. Нормално е да се страхуваме за близките си и за нас самите. Много хора също "чуват" как съдбоносно гласът в главата им съобщава "този ще умре", "на онзи ще се случи нещо ужасно" и понякога някой пада, удря се или пострадва и вътрешния глас тържествува гръмовно "Нали ти казах жено! А ти не ме слушаш!" и ако се поддадеш ще почне СТРАХЪТ да те контролира. В повечето случаи нищо не се случва дори и забравяш как съдбоносния глас с прокобна нотка "те е предупреждавал".

Първо трябва да разбереш, че всеки си има съдба и ти нито можеш да я промениш, нито пък гласът в теб знае какво ще се случи на любимите хора. Ако щеш вярвай в Бог или в каквото искаш, че той се грижи за всички и понякога имаме трудни изпитания. Ти ще поемеш своите и ще си до близките си в техните такива.
После да спреш толкова да обръщаш внимание на "гласът" в главата ти. Това си ти и твоите страхове и така наречениете "черни мисли" /почети за тях/. На подобни неща отговаряй с убеденост "Каквото е писано, това ще стане".
Ако обаче нещата излязат от главата ти - започне да ти се струва, че във физическия свят започват да те преследват, да отговарят на гласовете, които чуваш, трябва по-сериозно медикаментозно лечение.

Писах ти по-горе да посетиш психиатър и после психолог. Психиатъра ще ти изпише лекарства, за да намли тревожността ти. Надявам се да не пиеш кафе, коли и тонизиращи напитки. Ще те успокои с лекарства. А психолога ще ти покаже как да не се вторачваш в гласовете и как да реагираш в стресови ситуации.

И ще ти кажа нещо весело - една позната също като теб има силен и доста досаден глас в главата си. Той все я предупреждава какви лоши неща ще се случат, как някой ще умре, катастрофира, вижда го за последно, няма да се върне и разни съдбоносни неща с дълбок тембър и кратки изречения. Тя обаче не му се връзва и не е тревожна и в очакване, а го напада с майтапи. Ако чуе нещо такова почва - що не я предупредял, че манджата загаря или, че де си е загубила ключовете, или като знае бъдещето кво толкова все гадости говори, а не вземе да и помага истински. Simple Smile Разбираш ли? Тя го омаловажава, за да избегне тревогата която тези "предсказания" и носят.

Потърси помощ при специалист. Ако един не помогне, при втори и трети. Недей да живееш в този ад и не чакай да отмине сам.
според мен психиатъра е за по-тежки случай и психиатрите лекуват с медикаменти и лекарства.Смятам че е по-добре да потърся психолог.Благодаря,че ме успокоихте за този глас,защото помислих,че съм луда.Ще потърся психолог.Знам че нещата,които си мисля няма да се случат,но просто винаги си мисля за това-за този глас и сякаш той ми вика името или ме пита защо го пренебрегвам(нещо такова).Преди си мислех пък натрапчиви мисли повече.Когато не искам да си мисля нещо нарочно си го мисля не знам защо.Страх ме е дали ще се оправя и също ме е страх този глас да не ме преследва винаги.Благодаря още веднъж,че ми казахте,че гласа всеки го има и не съм сама.Ще потърся помощ,но сега съм на почивка и искам да си изкарам хубаво,но мисля затова
Виж целия пост
# 19
Това си ти, няма никой в ума ти. Най-трудно е да воюваш със себе си.

Всеки от нас има такива гласове/мисли, но не им обръщаме много внимание. Нормално е да се страхуваме за близките си и за нас самите. Много хора също "чуват" как съдбоносно гласът в главата им съобщава "този ще умре", "на онзи ще се случи нещо ужасно" и понякога някой пада, удря се или пострадва и вътрешния глас тържествува гръмовно "Нали ти казах жено! А ти не ме слушаш!" и ако се поддадеш ще почне СТРАХЪТ да те контролира. В повечето случаи нищо не се случва дори и забравяш как съдбоносния глас с прокобна нотка "те е предупреждавал".

Първо трябва да разбереш, че всеки си има съдба и ти нито можеш да я промениш, нито пък гласът в теб знае какво ще се случи на любимите хора. Ако щеш вярвай в Бог или в каквото искаш, че той се грижи за всички и понякога имаме трудни изпитания. Ти ще поемеш своите и ще си до близките си в техните такива.
После да спреш толкова да обръщаш внимание на "гласът" в главата ти. Това си ти и твоите страхове и така наречениете "черни мисли" /почети за тях/. На подобни неща отговаряй с убеденост "Каквото е писано, това ще стане".
Ако обаче нещата излязат от главата ти - започне да ти се струва, че във физическия свят започват да те преследват, да отговарят на гласовете, които чуваш, трябва по-сериозно медикаментозно лечение.

Писах ти по-горе да посетиш психиатър и после психолог. Психиатъра ще ти изпише лекарства, за да намли тревожността ти. Надявам се да не пиеш кафе, коли и тонизиращи напитки. Ще те успокои с лекарства. А психолога ще ти покаже как да не се вторачваш в гласовете и как да реагираш в стресови ситуации.

И ще ти кажа нещо весело - една позната също като теб има силен и доста досаден глас в главата си. Той все я предупреждава какви лоши неща ще се случат, как някой ще умре, катастрофира, вижда го за последно, няма да се върне и разни съдбоносни неща с дълбок тембър и кратки изречения. Тя обаче не му се връзва и не е тревожна и в очакване, а го напада с майтапи. Ако чуе нещо такова почва - що не я предупредял, че манджата загаря или, че де си е загубила ключовете, или като знае бъдещето кво толкова все гадости говори, а не вземе да и помага истински. Simple Smile Разбираш ли? Тя го омаловажава, за да избегне тревогата която тези "предсказания" и носят.

Потърси помощ при специалист. Ако един не помогне, при втори и трети. Недей да живееш в този ад и не чакай да отмине сам.
и напремер имам и други страхове,че например както казахте и в реалния свят ще почнат тея неща и ме е страх и че ще полудея.Например когато чуя музика,която например майка ми е пуснала отивам да проверя дали наистина я има и когато видя,че я има се успокоявам.Страх ме е и че първия психолог няма да ми помогне.И от много други неща ме е страх.Сега може би ще почна да мисля,че си въобразявам нещата,които се случват около мен.Страх ме е и имам чувството,че малко по малко полудявам
Виж целия пост
# 20
Това си ти, няма никой в ума ти. Най-трудно е да воюваш със себе си.

Всеки от нас има такива гласове/мисли, но не им обръщаме много внимание. Нормално е да се страхуваме за близките си и за нас самите. Много хора също "чуват" как съдбоносно гласът в главата им съобщава "този ще умре", "на онзи ще се случи нещо ужасно" и понякога някой пада, удря се или пострадва и вътрешния глас тържествува гръмовно "Нали ти казах жено! А ти не ме слушаш!" и ако се поддадеш ще почне СТРАХЪТ да те контролира. В повечето случаи нищо не се случва дори и забравяш как съдбоносния глас с прокобна нотка "те е предупреждавал".

Първо трябва да разбереш, че всеки си има съдба и ти нито можеш да я промениш, нито пък гласът в теб знае какво ще се случи на любимите хора. Ако щеш вярвай в Бог или в каквото искаш, че той се грижи за всички и понякога имаме трудни изпитания. Ти ще поемеш своите и ще си до близките си в техните такива.
После да спреш толкова да обръщаш внимание на "гласът" в главата ти. Това си ти и твоите страхове и така наречениете "черни мисли" /почети за тях/. На подобни неща отговаряй с убеденост "Каквото е писано, това ще стане".
Ако обаче нещата излязат от главата ти - започне да ти се струва, че във физическия свят започват да те преследват, да отговарят на гласовете, които чуваш, трябва по-сериозно медикаментозно лечение.

Писах ти по-горе да посетиш психиатър и после психолог. Психиатъра ще ти изпише лекарства, за да намли тревожността ти. Надявам се да не пиеш кафе, коли и тонизиращи напитки. Ще те успокои с лекарства. А психолога ще ти покаже как да не се вторачваш в гласовете и как да реагираш в стресови ситуации.

И ще ти кажа нещо весело - една позната също като теб има силен и доста досаден глас в главата си. Той все я предупреждава какви лоши неща ще се случат, как някой ще умре, катастрофира, вижда го за последно, няма да се върне и разни съдбоносни неща с дълбок тембър и кратки изречения. Тя обаче не му се връзва и не е тревожна и в очакване, а го напада с майтапи. Ако чуе нещо такова почва - що не я предупредял, че манджата загаря или, че де си е загубила ключовете, или като знае бъдещето кво толкова все гадости говори, а не вземе да и помага истински. Simple Smile Разбираш ли? Тя го омаловажава, за да избегне тревогата която тези "предсказания" и носят.

Потърси помощ при специалист. Ако един не помогне, при втори и трети. Недей да живееш в този ад и не чакай да отмине сам.
и откакто ми казахте това да не се превърне в реалния ми свят имам чувството че се побърквам и ме е страх да не се побъркам и сега сигурно това ще мисля-че се побърквам
Виж целия пост
# 21
Абеее, естествено, че страховете ти няма да се превърнат в реалност. Те НЕ СА истински. Не се безпокой за това, някои хора не разбират и никога няма да те разберат, най-вече, защото не искат. И е възможно да ти кажат, че си луда, че имаш нужда от психиатър, преживей го и т.н. Не ги слушай, лесно е да се говори, когато всичко им е наред.
Виж целия пост
# 22
Виж, да седиш и да се страхуваш как точно си помагаш?
Вземи се в ръце и действай - търси помощ и живей нормално и щастливо. Психиатъра не е за луди, а за всички! Такъв специалист се посещава като начало - той е и лекар. Психолога не е лекар.
Не си перефразирай думите ми и не си ги доизмисляй в търсене за какво да се тревожиш. Родителите ти и близките ти знаят ли как се чувстваш?

Rochellka, Вашият съвет какъв е? Ще и мине?
Виж целия пост
# 23
Аз вече я посъветвах. И то не от страната на човек, който предполага какво й се случва, а който знае.
Подобни състояния изискват огромна работа върху себе си и това е най-добрия съвет, който мога да й дам. Никой не може да й помогне така, както тя на себе си. Изпробвано.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия