Ужасна депресия при бременност

Здравейте, момичета. Аз също съм в ужасно состояние. Бременна съм в 7 месяц. Наложи се спря работа, която ми харесваше поради бременост. И сега съм у дома. Обаче, за мен това е някакъв ад да бъдеш домакиня.  Плача, самотно ми е, някакви страхове за раждане и бебчето.
Страх ми е да си представя какво ще бъде след раждането:confused:

А защо ти е ад домакинската работа?
Все пак ти си избрала да си част от семейство и майка - а това си е много домакинстване!
При добър мениджмънт на времето, срещи и канене на гости няма да си самотна. Вземи си куче и излизай често.
Като се роди бебето - нямаш време за мислене на глупости, домакинството е като след тежки военни действия и е късмет ако намериш чисти дрехи, разходките със други майки, познати и роднини са безконечни.

След раждането няма да имаш време да мислиш за такива неща.
От кога си само у дома? Дай си малко време и ще свикнеш със стоенето вкъщи. Гледай бебешки неща в нета, чети си нещо, глади и се подготвяй за бебчето. Хормоните също не ти помагат в момента.
Тепърва в осми и девети месец ще започнеш с по-чести прегледи, та поне малко ще си уплътняваш времето.
Аз също още не мога да свикна със стоенето вкъщи. Много ми беше трудно последните дни на работа, знаейки, че след седмица вече няма да ходя. На колегите им беше смешно дори.
Опитвам да се наслаждавам на последните месеци преди появата на бебчо, но и ми липсва старото ежедневие.

Според мен всичко това ти се случва от сенситивността, която бременността е засилила. Започнала си да усещаш разните му там енергии и вибрации (шума в ушите и виенето на свят), защото са ти се изострили сетивата. Отделно и хормоните ти сега бушуват. Успокой се и приеми всичко за нормално и за част от себе си. Наслади се на бременността си

Габриела, как си? Щом имаш такава силна депресия, непременно си провери нивата на витамин Б12! Може да имаш тежък дефицит!

С лекарствата я бутам някак си ,благодаря... Но този страх да остана сама и прочие не отшумява ,но все пак ги пия от едва 15 дни... Ще си го пусна иследването ,благодаря за съвета...

Виж някой изпитват болка /реална физическа болка/ през цялата бременост, други повръщат до денят на раждането си, трети им се вие свят - приеми, че това е последица от бременноста. Неприятно е, но ще отмине. Потопи се в мислите си, за да разбереш емоциите си.

Питай се - Защо се чувствам зле? Какво всъщност чувствам? Има ли причина да се чувствам така? Кое би ме накарало да се почувствам по точно противоположния начин? Отделяй повече време на всеки въпрос. И като си отговориш се опитай да вървиш в тази посока.

Върни се назади търси първоизточника. Питай се какво иска да те научи тази безспирна депресия.

Сега си в уязвимо положение и не може да пиеш много лекарства, затова легни, като в тъмно езеро в депресията си и я разучи - депресията не си ти! Тя е пещера, в която ходиш. Ако я опознаеш ще можеш да си помагаш по-добре и да се научиш сама да се измъкваш.

Има една интересна практика, която може да пробваш, но после трябв да ми пишеш какво точно е станало. Легни, отпусни се в сигурна среда /например когато мъжът ти спи до  теб/ и се опитай да дадеш форма на емоциите си. Визуализирай на какво точно прилича депресията и това, което изпитваш - заобикаля ли те, напада ли те, от теб ли извира. После умишлено започни да вземаш слънчева светлина /ако си вярваща може да вземаш светлина от Божеството или Светия/ и с тази светлина да изгаряш визуализираната форма на депресията. Даразмазваш светлината докато мрака изчезне. Няма да стане от раз - трябва да си упорита и с визуализация да надвиеш тъмнината. Няма как да си навредиш!

Болките в кръста и ставите не ме оставят ,но ми се виждат като светило пред психическия срив. Дори не спя от болки в таза ,но не отделям внимание на това. Депресията я знам от какво е,насабраха се няколко неща през бремеността,спрях всички лекарства изведнъж и от раз започна всичко на ново. Най-лошото е,че докато спя (което е рядкост) и то за по 3 ,4 часа скачам ,изпотена ,трепереща ,абе просто АД ! Притеснявам се даже ,дали до раждането ще има ефект от лекарствата и ще съм ок да си гледам детето... Чувствам се по-добре от както ги пия ,но страха ,че това пак ще бликне от веднъж не изчезва все още.. Справяла съм се веднъж от това ужасно състояние и години нямах помен даже за него ,но сега мисля вече не само за себе си и може би и от там идва още по -големия страх ...

Ами значи сте стари приятелки. Силна си, вече си се справяла със същото. Какво токова се плашиш!

Събуждаш се изпотена и разтреперена с мисъл за какво?

За нищо конкретно ,просто скачам в съня си,като че ли ме естрах да спя ,защото знам как ще се събудя пак зле.. И то подсъзнателно и ето.. Факт ,така и става ...

А какво по-конкретно значи "чувствам се зле"?

Може би те тресат хормони или както са казали другите липса на В12 ,магнезий или нисък хемоглобин. Храниш ли се балансирано и пълноценно витамини за бременни пиеш ли? Помисли и за тия неща, а не само да пиеш антидепресанти.

Пия всички витамини ! За бременни ,магнерот и прочие. Може и от хормоните да е ,но от каквото и да е е нещо ужасно. Химоглобина ми е нормален ,изследвам го редовно. Всичко е на нервна основа.

А какво пробва от всички съвети в темата?

Всичко. Вървя по много,колкото и да не ми се върви,стоя сред хора ,ям плодове и зеленчуци,ходя на плаж по поне 2 часа на ден или сутрин по хладно или над вечер. Правя всичко ,което най -не ми се прави. Но това виене на свят и чувство ,че полудявам ,просто не изчезва...