Имам нужда от помощ с болен роднина

Кажи ми, че се шегуваш с това предположение.
Всъщност явно не се шегуваш, щом някакви снимки от пътуване на човек на майната си могат да ти дадат представа за казус с болен роднина на същия този човек. И не говоря за финансовата страна на нещата.

Ти сериозно ли? Да ипотекира жилището, за да се разправя с човек, към когото няма никакви задължения?
Тя има заем за следване, плаща и заема на майка си, който е наследила след смъртта й. Сега да прави ипотека и да й вземат и апартамента, щото някакъв пил като бесен, без да мисли.
Има начин и сигурно авторката го знае. Ако всички опити се провалят, събира си багажа и бяга при гаджето, или на квартира с други студенти.Вероятно ще я потърсят и питат ще поеме ли грижите за двамата. Като откаже, ще им намерят място.
Само до месец-два полицията и социалните ще изведат бабата и вуйчото от жилището, защото няма да могат да се справят сами.
Дано не се стига дотам, че и бабата ще пострада, тя има своята вина, защото не е дала на дъщеря си да прати в дом този пияница.Чак сега, като е видяла какъв ужас е, иска да го махат.

Ън, изобщо не стават така нещата, както ги описваш. Изобщо. Не подвеждай и без това обърканата девойка да бяга и да зарязва 90 годишната жена сама с този човек.
Решението е да го изведе него по някакъв начин, за да спаси основно именно баба си. Не да я остави сама с него, как изобщо ти хрумна....

В друга тема съм чела как жените масово казват, че няма да причинят на децата си гледане на възрастен/болен в къщи. Та предвид тези нагласи - девойката ще хукне с 200. Засега...след време ще се върне, разбира се

Не бих а съдила, ако побегне с 200.
Има голяма опасност да дойдат социалните и да кажат:две жени сте, имате жилище, ще го гледате. Как ще се развият нещата нататък?
Бабата ще продължи да го гледа, авторката ще се прибира все по-рядко вкъщи, докато бабата си иде. После какво ще се случи с този лежащ човек?

Майката очевидно не е успяла да се погрижи за себе си, гледайки хрантутника.

Не вярвам да им тръснат вуйчото с 90% инвалидност.

Спокойно говорих с адвокат,той ми каза,че не съм длъжна.Длъжна съм била само родителите ми и децата ми да гледам и то ако имам финанси.Ако я няма баба,и да ме търсят нямат право да ми го връчват пред вратата.За това съм спокойна.Действам сега да го настаним в дом ще направя дарение,ще намеря начин.Казаха ми,че се чака от 3 до 5 години....Нека дойде социалната работничка като види положението би трябвало да се смили над нас.Лекарката се смили много бързо и ми каза,че ще ми помогне да ме спаси.Това са нейни думи,а знаете лекарите в България, какви са дръпнати не всички де...

Oт модераторската тема попаднах в тази тук, наистина много тежък казус. Бабата на авторката не знам колко ще преживее, грижейки се за такъв тежко болен, силиците бързо ще ѝ привършат.

Зачудих се, когато бабата си отиде и авторката успее да го настани в болница за няколко дни, дали след това юридически могат да ѝ го върнат обратно. Да, роднина ѝ е, но въпросният нито ѝ е дете, майка, баща, брат, баба, дядо?!

Адвокат и казал, че не могат.

Аз си мисля тази баба наистина ли е на 91...?
На колко е родила майката, на 20...значи майката е била (лека и пръст) на 70г...тя на 50 ли е родила авторката...
разсъждавам си...

И двете са родили на 34 и сметката излиза.
Майката сигурно е била по-малка

Седни си, пиша ти 1ца. 

Юридически не могат да я задължат. Но могат да го стоварят пред блока без да им мигне окото и да се оправя, не е техен ангажимент. Социалните ще натискат авторката и бабата да го приберат /уж временно/. Тормозът ще е на макс. Бабата също може да си промени мнението и сигурно ще го направи.
В такива случаи от службите винаги търсят първо роднини и ако не става и няма законен начин да ги задължат, чак тогава настаняват в социален дом. Тези домове са препълнени. А и върви тенденция психично болните да се интегрират в семействата си и да се закриват социалните домове за тях, глупости на търкалета. Бях по работа на такъв семинар и по средата не издържах да им слушам глупостите, станах и си тръгнах. Това поне за БГ не е възможно.

Не съм наясно със законовата част, но един случай в нашия вход ми прилича на този и теоретично питам как биха подходили ако постъпи по същия начин.

Във входа живяха момиче с баща си, мащехата си и синът им, който не бе съвсем ок психически. Ставайки на 18 тя подава някаква молба в полицията, че в АПАРТАМЕНТА И, наследство от покойната и майка, живеят натрапили се лица. Дойде полиция и им каза да се махат, чакаха ги на вратата. Мащехата припадна, сина получи криза, баща и плака - явно бяха много шокирани. Но полицията до последно ги чака да напуснат и ги подканяше. Добре, че имаха някаква къща на село. Тя смени ключалката и си заживя без тях.

Та ако се подаде в полицята някаква молба, че в апартамента има хора, които не искат да го напуснат, а не е тяхна собственост /говорим за точно този казус/ ще има ли реакция и каква? Няма ли вариант да се задейства по този начин системата с тези домове за временно настаняване и т.н.?

Изглежда доста крайно решение, но първо видях с очите си, че полицията ги изгони. Второ все пак полицията няма да ги остави на улицата ако са неспособни да се грижат за себе си. Предполагам ще се погрижат по служебен ред да предприемат нещо спрямо чичото.

В случая вече стана ясно, че баба и няма да бъде гонена, но ако се подаде молба, че вуйчото е в апартамента и не желае да напуска как ще се процедира?

Дали пък разговор с районния полицай няма да даде насока?

Попаднах случайно на темата и попрочетох няколко страници. Направо съм без думи от някои коментари.

Какво сте се хванали за този апартамент? Бабата е дала апартамент и на вуйчото, нали така? Значи двете деца са били еднакво осигурени. Е, той какво е дал насреща за този жест от страна на бабата? Едно голямо нищо! Тогава защо търсите от момичето отговорност за апартамент, който е закупен от бабата, но реално е съхранен от майката? Едва ли не е виновна, че майка й е успяла да си съхрани собствеността, а вуйчото я е пропил.

Ситуацията е често срещата житейска драма. Бабата дава на двете деца, едното дете за нищо не става, бабата "дърпа" чергата към сина, защото го вижда какъв е и влияе на дъщеря си да прибере и гледа брата у тях и да не го дава в дом. Дотук всичко върви по план, но нещата стават "болен здрав гледа". Братът разказва играта на сестра си и тежестта поема бабата. Чак тогава бабата вече е заговорила за дом, защото е видяла какъв товар е изнасяла реално дъщеря й.

Авторката няма нищо общо с отношенията м/у бабата, вуйчото и майката. Едва ли майката е била във възторг от задълженията си, но нали да не счупи хатъра на бабата и да не кажат хората, че е оставила брат си, сега на практика е "завещала" на детето си куп проблеми. Да не говорим, че старите хора често са с архаичните разбирания, че женското дете гледа, а мъжкото дете го гледат.

Няма какво толкова да се обяснява авторката. Да подава документи и да прави всичко възможно да го настанява в някакво заведение.

Съвет от личен опит не мога да дам, но според мен е на прав път.

Успех!

Не е ясно и майката колко доброволно е приела брат си. Стилистиката на изказа не е като на 23-годишна: „продаде и изпи”,  „навремето ...” (от висотата на нейните 23 години). Това са думи, чути и преизговорени от нея, но най-вероятно с първоизточник бабата или майката.