Развод на 50

Аз разбирам прекрасно Пирожка. В нея живее всичко отровно и отрицателно, което й е било насаждано в годините на брака й и от което иска да се дистанцира с развода си. Тя все още се идентифицира с всичко, което й е било насаждано, въпреки, че осъзнава манипулацията. Просто вътрешните й нишки на стабилност са все още много крехки. Затова има нужда от утвърждение. Независимо от съветите в тази тема и от подкрепата на близките й, тя ще остане такава и след развода. Или поне известно време след него...
Пирожка, мамите са ти дали чудесни съвети. Сигурна съм, че ще се връщаш още много пъти към тях, дори когато целият процес на раздялата със съпруга ти приключи. Пожелавам ти да си щастлива с решението си. И тепърва да ти се случват всички хубави неща, които не си изживяла по време на брака си.

Коя е темата за манипулаторите?

А въпроса за трансформацията на личното имущество, защо го подминава Пирожка. .. Кой и е внушил, че "делене поравно, както е по закон", е единствения вариант?
Може това да е част от скритите съображения на манипулатора.
Отглеждането на остаряващ мъж е тежка работа и си заслужава само за порядъчен съпруг. Този я обезценява като личност, което значи, че гадното му поведение досега ще става все по-гадно занапред.

Подкрепям Пирожка за развода. След него - почивка психологическа и хигиена на общуването, че до не се лепне нов кръвопиец.

Пирожке, не се пооддавай на внушения. Не е толкова важно как ще умреш, а как ще живееш преди това. Дали ще умре някой сам - гаранции няма дори да е в перфектен брак, защото всичко се случва. Имам такъв пример - перфектното семейство, сплотени, задружни и самодостатъчни. Дъщеря им със семейството си замина за Австралия в търсене на по-добър живот. Няколко месеца след това бащата почина и жената остана сам сама. Жена, която винаги  бе разчитала на съпруга си за всичко защото той беше невероятно оправен, отговорен, добър...И тази жена така и си умря, самичка вкъщи. Намериха я умряла на дивана, вероятно от инфаркт. Е? Какво като не е имала развод, а напротив - перфектен брак? къде е гаранцията? Няма никакви гаранции за това. Важното е да не прекараш целия си живот в непрестанни компромиси и страх да промениш нещо. Защото да речем, че сега се откажеш от страх и останеш да търпиш...едва ли ще си го простиш .Според мен човек поне трябва да опита да направи някаква стпъка към по-спокоен и добър живот. Пък какво ще стане вбъдеще това никой не знае. Никой от нищо не е застрахован.Струва си да го направиш дори и само за да разбереш какво ще стане.

Разбира се, че ще Ви е страх, различно е когато се развеждаш на 20, 30, 40 и 50. Но не сте първата, няма и да сте последна. Не знам какво сте търпели, но със сигурност, щом сте прибягнали до развод, няма да е било лесно. Живот има и след петдесет, втората половина започва, не е ли редно поне в нея да сте спокойна? Предполагам имате деца, работите, още контакти... Сега, когато ще имате повече време за себе си и когато не трябва да се съобразявате с мъжа си, ще откриете и другите пейзажи на живота. Те също са красиви, насладете им се. Последно-никак не сте престаряла за нови емоционални преживявания, а защо не и за истинска любов. Не се поддавайте на приказките на мъжа си, той е по-уплашен от Вас, затова ви ги говори. Няма да има кой да го отглежда, но това не е Ваша грижа. Вземете живота си в ръце и се радвайте всеки ден! Успех!

pandorina това е истината.
Бях чела за проучване, където питали пациенти на палиативно отделение, за какво съжаляват. Почти всички отговорили, че съжаляват за неща, които не са направили през живота си. Малцина споменали неща, които са извършили.

Пирожка е направила първата крачка - на осъзнаването, на пробуждането. И втората крачка - постъпления за развод. Всичко ще се нареди. Понякога, когато се лекуваме от отровни отношения, може да се чувстваме сякаш се връщаме крачка назад или сме в застой. Но считам това за нормално. Важно е да намерим своя начин да продължим. На мен форумите ми помагат в такива моменти. Чета и lovefraud.

Това е точно така, някои автори относно манипулаторите казват, че те проектират върху нас и ако обърнем думите им, можем да разберем какво всъщност мислят. В конкретния случай той казва: "ще умра като куче сам, като теб втора няма да намеря"

И още нещо, Пирожке, спомни си каква си била преди брака си. Какъв човек си била. С голяма вероятност слде развода ще се върнеш към това си състояние отпреди брака. Бракът, дългата връзка с друг човек ни променя докато сме в тях, но не и по същество. Когато това чуждо влияние отпадне се връщаме на изходна позиция. Ако си била весел, общителен човек - няма от какво да се страхуваш. По-сложничко е ако си била свита, асоциална и тревожна натура..но поне ще си ти, от себе си никой не може да избяга.

Аз пък мисля, че е по-лесно да се разведеш на 50, защото са ти изгледани децата. Така си разсъждавам от моята гледна точка, защото се развеждах на 38 някъде, обаче с 3 малки деца. Затова се тутках няколко месеца. Ако ми бяха пораснали децата, просто не виждам какъв навик и чудо биха ме държали в кофти ситуация - честно. И за мен темата на авторката е непонятна, макар да разбирам, че е всъщност обичайна....

Значи на Пирожка не знам с какво се е дънил съпруга, но понеже тя спомена, че после все имало после извинения и обещания, че няма повече, сигурно е хазарт или жени или друга зависимост - как го търпи толкова време и защо, не знам.

Въобще за мен няма ли малки деца в брака, няма и проблеми за развод. Така ги виждам нещата. Не ми се спори, за себе си говоря.

Момичета,
Благодаря на всички за коментарите! Понякога, в момент на емоционална слабост човек се нуждае да поговори с непознати, но безпристрастни хора! Смисълът на форума е точно това! Поне аз така го разбирам!
Благодаря още веднъж и след време ще се върна в темата за да ви разкажа колко хубав ще е животът ми!

От сърце ти го пожелавам и съм сигурна, че ще е точно така!

И аз ти го пожелавам и непременно ела да се похвалиш!

"Невъзможните хора в живота ни"  тук в Семейни отношения - не е само и точно за манипулаторите, но мисля, че в нея имаше линк за статия. Темата е стара, но преди около месец се поднови и има много полезна информация.

Ето за това говорех:https://www.gnezdoto.net/promeni-sebe-si-promeni-jivota-si/2117-manipulatorite-emocionalnoto-iznudvane-kogato-priqtelstvoto-naranqva 

Къде? На квартира? Питам защото съм на същия огън се пека. Страх ми е на 54 да изляза на квартира. До пенсия ще смогна да плащам наема, но после? .... Въпреки това, вече си търся квартира. Децата пораснаха, живеят отделно, подкрепят ме, но много ми е страх!

Децата ако те подкрепят, нищо няма да им коства да ти помагат с наема.
А, ако семейното жилище е СИО, искай съдебна делба, изнасяне на търг и така....

С мъж, който ти говори по тоя начин, не още 10 години, а още 10 минути не трябва да оставаш! Майка ми се разведе преди години, сега е на 53 и е в пъти по-добре. Има го този момент, че от време на време остава сама в къщата и е малко неприятно, но пък ние - децата й ходим нагости често. Казвала съм й много пъти да си намери някой, но нея я е страх да не попадне пак на неподходящ и предпочита да е сама. И на та възраст има свободни хора, въпрос на личен избор и късмет е.

Аз също съм разведена от мъж, който ме тромозеше и се чувствам много по-щастлива, въпреки че съм сама, а очаквах да страдам много, но такова нещо не се случи. Направо си се чудя на акъла защо не съм си тръгнла по-рано. Това е единственото нещо, за което съжалявам. Приела съм, че може и да не намеря друг, но това не ме притеснява особено, важното е да сме живи и здрави Аз лично се чувствах много по-сама, докато бях с бившия ми мъж. По-изоставена не съм се чувствала никога, отколкото докато бяхме заедно. Странно, но факт.

А иначе, не казваш каква е причината да искаш развод, но мога да се досетя по цитатите, които споменаваш. В обкръжението си имам примери за щастливи бракове на баба ми и дядо ми, чичо ми и леля ми и още няколко семейства и никога не съм чула да говорят по тоя начин на жените си. Това е абсолютно недопустимо, за брак трябват двама човека, а не единия да се възползва от търпението на другия и да го мачка. Това твоето не е семейство, така че нищо няма да загубиш, ще спечелиш спокойствието си. А и на 50 си още млада, не си престаряла. Някой даже твърдят, че животът започва на 50