Детският почерк е далеч от училищните стандарти? Вероятно имаме работа с изключителна личност, казват графолозите. В такъв случай трябва ли да се караме на детето, че пише „като с левия си крак”?
„В никакъв случай" – смята Инеса Голдбърг, шеф на графологична лаборатория – "Ако детето не страда от сериозни проблеми в моториката и координацията, но неговият почерк е „ужасен” от гледна точка на възрасните, причините трябва да се търсят в областта на психологията”.
Почерк не се влошава „просто така”. И, ако не потърсите и не вникнете в причините, а карате насила ученика да пише красиво, към възможната психологическа травма добавяте и стреса от вашето недоволство. Единственото изискване, което можете да имате, е към четливостта - това е и основната функция на почерка.
Предопределени ли са „лошият” или „хубавият” почерк?
В графологичния анализ няма такива понятия. Личността се формира от заложбите преди раждането и придобитите по времето на възпитанието фактори. Почеркът е отражение на този комплекс от причини, своего рода „материален носител” на психофизическите особености на индивида.
Сигнал за тревога
Всяка личност се променя както в отношение на възход, така и на деградация. И почеркът следва тези изменения, доколкото пренася моментното психофизическо състояние върху листа. Само по него не могат да се поставят диагнози, но все пак : Кои елементи на почерка могат да наведат родителите на мисълта за проблеми със здравето или психологически трудности?
- Отсъствие на натиск или много слаб натиск. Обърнете листа – ако има натиск, ще го усетите с пръстите. Натискът отразява ресурса енергия на детето ви, неговата виталност, физическите и физическите му сили, способността му да се съпротивлява.
- Размерът на буквите. „Бисерен” почерк и прекалено големи разстояния между думите могат да означават не просто интровертност, а затваряне в себе си и остро чувство на самота. Това явление е много често наблюдавано при 11 годишните. След това този етап се преживява и големината на буквите започва да расте. Ако не стане така, детето ви се нуждае от вашата помощ и поддръжка.
- Формата на буквите. Тесни и „сгъчкани” букви в съчетание с неравномерен почерк, сякаш от насила движеща се ръка, свидетелстват за извънредно психологическо напрежение, автоагресия, конфликтност и невроза.
- На практика нечетливи букви (да не се бърка с „некрасиви”). Говорят за усложнения в социалната, междуличностната, комуникативната сфера.
Обърнете внимание и на хаоса на листа, неравните редове и резки пропадания на елементите, в това число и на натиска.
Имат ли връзка почеркът и нивото на грамотност?
Не. Ако имаше връзка, то тези, които са писали повече, трябва да са по-грамотни, а това не е така – има възрастни, които са достигнали своята „графическа зрялост”, но пишат с грешки.
А има и случаи, когато неграмотността се бърка с разстройства като дисграфията и дислексията: човекът може да е много умен, старателен и съобразителен, но объркването на възприятията на физиологично ниво го кара да бърка букви, да ги пише огледално или съвсем да ги пропуска.
Съществуват ли абсолютно идентични почерци?
Възможно е почерците да се класифицират по групи, така както има типове човешки характери. Но почеркът е отражение на индивидуалността с характерни само за нея силни и слаби страни, особености и проблеми. Почеркът е „отпечатък” на психофизическия профил на личността.
Може ли да се измами графологията?
В 4-5 клас настъпва времето, когато учениците „измислят” свой почерк. Това е възраст на зараждащите се вътрешни конфликти. Нормално е, израствайки, децата да се опитват да осъзнават себе си, да мислят за своя „имидж” (за формата, а не за съдържанието и съответно – за вида на почерка, не за четливостта му). Това е по-характерно за момичетата, но и момчетата не остават по-назад. От копирането на видян почерк до измислянето на свой минава време, в което психомоториката се усъвършенства и ръката започва да се чувства комфортно.
Въпреки тези промени, графолозите могат да направят характеристика на личността, защото основните елементи на почерка остават непроменени.
Виж целия пост
„В никакъв случай" – смята Инеса Голдбърг, шеф на графологична лаборатория – "Ако детето не страда от сериозни проблеми в моториката и координацията, но неговият почерк е „ужасен” от гледна точка на възрасните, причините трябва да се търсят в областта на психологията”.
Почерк не се влошава „просто така”. И, ако не потърсите и не вникнете в причините, а карате насила ученика да пише красиво, към възможната психологическа травма добавяте и стреса от вашето недоволство. Единственото изискване, което можете да имате, е към четливостта - това е и основната функция на почерка.
Предопределени ли са „лошият” или „хубавият” почерк?
В графологичния анализ няма такива понятия. Личността се формира от заложбите преди раждането и придобитите по времето на възпитанието фактори. Почеркът е отражение на този комплекс от причини, своего рода „материален носител” на психофизическите особености на индивида.
Сигнал за тревога
Всяка личност се променя както в отношение на възход, така и на деградация. И почеркът следва тези изменения, доколкото пренася моментното психофизическо състояние върху листа. Само по него не могат да се поставят диагнози, но все пак : Кои елементи на почерка могат да наведат родителите на мисълта за проблеми със здравето или психологически трудности?
- Отсъствие на натиск или много слаб натиск. Обърнете листа – ако има натиск, ще го усетите с пръстите. Натискът отразява ресурса енергия на детето ви, неговата виталност, физическите и физическите му сили, способността му да се съпротивлява.
- Размерът на буквите. „Бисерен” почерк и прекалено големи разстояния между думите могат да означават не просто интровертност, а затваряне в себе си и остро чувство на самота. Това явление е много често наблюдавано при 11 годишните. След това този етап се преживява и големината на буквите започва да расте. Ако не стане така, детето ви се нуждае от вашата помощ и поддръжка.
- Формата на буквите. Тесни и „сгъчкани” букви в съчетание с неравномерен почерк, сякаш от насила движеща се ръка, свидетелстват за извънредно психологическо напрежение, автоагресия, конфликтност и невроза.
- На практика нечетливи букви (да не се бърка с „некрасиви”). Говорят за усложнения в социалната, междуличностната, комуникативната сфера.
Обърнете внимание и на хаоса на листа, неравните редове и резки пропадания на елементите, в това число и на натиска.
Имат ли връзка почеркът и нивото на грамотност?
Не. Ако имаше връзка, то тези, които са писали повече, трябва да са по-грамотни, а това не е така – има възрастни, които са достигнали своята „графическа зрялост”, но пишат с грешки.
А има и случаи, когато неграмотността се бърка с разстройства като дисграфията и дислексията: човекът може да е много умен, старателен и съобразителен, но объркването на възприятията на физиологично ниво го кара да бърка букви, да ги пише огледално или съвсем да ги пропуска.
Съществуват ли абсолютно идентични почерци?
Възможно е почерците да се класифицират по групи, така както има типове човешки характери. Но почеркът е отражение на индивидуалността с характерни само за нея силни и слаби страни, особености и проблеми. Почеркът е „отпечатък” на психофизическия профил на личността.
Може ли да се измами графологията?
В 4-5 клас настъпва времето, когато учениците „измислят” свой почерк. Това е възраст на зараждащите се вътрешни конфликти. Нормално е, израствайки, децата да се опитват да осъзнават себе си, да мислят за своя „имидж” (за формата, а не за съдържанието и съответно – за вида на почерка, не за четливостта му). Това е по-характерно за момичетата, но и момчетата не остават по-назад. От копирането на видян почерк до измислянето на свой минава време, в което психомоториката се усъвършенства и ръката започва да се чувства комфортно.
Въпреки тези промени, графолозите могат да направят характеристика на личността, защото основните елементи на почерка остават непроменени.