Всички хора сме различни – и външно, и вътрешно. Даже децата, пораствайки, започват да забелязват тези различия. За съжаление, това обикновено се изразява в измислянето на обидни прякори, които често водят до сълзи и страдания. Как да научим детето да бъде толерантно към това, с което другите се различават? Как да му помогнем, ако нетърпимостта се проявява в отношението на околните към самото него?
Причини за появата на нетърпимост към околните
Ако погледнем коя да е група от една най-обикновена детската градина, ще видим, че тя се състои от съвсем различни деца. Те общуват помежду си, но това общуване не винаги протича гладко и често причината се състои точно в различията между тях.
Тази група от деца е малък модел на нашия социален свят. Всички ние сме особени, различни, но живеем заедно и сме длъжни да общуваме помежду си.
"Ти си дебел!" – крещи едно хлапе. "А ти си тъпак!" – отвръща другото. "Госпожо, а пък той ме нарича "очилата гарга"!" – хлипа обидено трето детенце…
Децата се обиждат едно друго, изкусно удряйки по най-болното място. Родителите, които за първи път се сблъскват с такова поведение, преживяват крайно неприятни чувства – нима е възможно тяхното дете, толкова добро, мило и съвсем мъничко, да говори нарочно неща, с които иска да обиди своето приятелче? А ако обидните думи са насочени към тяхното дете, това ги кара да се чувстват още по-зле.
Всички деца рано или късно преминават през такъв етап на нетърпимост. Някои постепенно се научават да се отнасят към околните доброжелателно, други придобиват способността да се сдържат, а някои остават нетолерантни към различните през целия си живот. За да помогнем на детето да стане по-гъвкаво и доброжелателно в общуването, трябва първо да узнаем кои са причините то се държи така.
Първата причина е осъзнаването, че "аз съм различен от другите". Това обикновено се случва около 3-годишна възраст. Преди детето да достигне до тази възрастова граница, като цяло му е все едно как точно изглеждат другите деца, с какво се различават от него. Но на 2,5 – 3 години настъпва кризата на самостоятелността, или т.нар. "криза на третата година", когато в речта се появява и закрепва местоимението "аз". С това започва процесът на самоидентификация, в хода на която то започва да се самоосъзнава като личност. Това е един важен и нужен процес. За детето става важно от какъв пол е, как изглежда. Осъзнавайки собствените си особености, то паралелно започва да разбира, че и другите деца се различават от него. В речта му започват да се появяват изказвания за другите и техните особености, но на този етап това не се прави с цел обида, а просто за да се обозначи различието: "Мими има очила, а аз нямам.", "Аз съм смел, мога да се покатеря на дървото, а Пепи – не." Не трябва да се прекъсват този вид разсъждения, още по-малко да се забраняват. Не трябва да пречим на детето да се самоопределя в този свят, а един от основните начини да стане това е сравняването с другите.
Втората причина е, че детето се учи на нетърпимост от възрастните. Сам по себе си процесът на самоидентификация не предизвиква неприязън и нейните проявления. За съжаление, на такова поведение детето се учи от нас, възрастните. Ние самите не винаги можем да проявим търпимост към особеностите на другите хора. Проявявайки своята нетолерантност, ние се отделяме от тях и повишаваме своята самооценка. Ако някой говори лоши неща за дебелите, богатите или емигрантите, той гледа на себе си като на по-умен и по-добър от тях. Но близо до нас се намират нашите деца, те слушат думите ни и попиват негативното отношение към "другите". А щом значимите за едно дете хора си позволяват да говорят такива неща, значи е правилно и то самото да се държи така. И започва да си изработва такова поведение към връстниците. Но докато нетолерантността при възрастните често е замаскирана, то децата са много по-искрени и праволинейни.
Острите ръбове на нетолерантността
На какви особености, служещи за словесни удари, обръщат внимание децата? Най-често острите ръбове на нетолерантността са следните:
Особености във външността – децата отбелязват по-ярките особености във външността: "прасе", "скелет", "дребен", "очиларка" или качества, свързани с хигиената: "лекето", "Мата-космата" и др.
Особености, свързани с поведението – "охлюв", "ревла", "бъзльо". Чрез тези думи се проявява нетърпимостта към черти от характера или поведението на другото дете като цяло.
Етнически и расови различия – думите, с които изразяват нетърпимостта си, децата "прихващат" от възрастните. Те са тези, които ги учат да обръщат внимание на цвета на очите, косите и въз основа на това да си правят определени изводи за самия човек.
Пол и възраст – децата често се дразнят едно друго с думи като "момиче" (като синоним на "ревла" или "бъзливка") или с "дребосък" (като синоним на "малък", "непохватен", "глупав").
Интелект и успешност – ако детето не се отличава с висока активност, нито добри навици за общуване, нито пък с добър успех, то често може да чуе по свой адрес: "тъпанар", "лузър", "загубеняк"…
Естествено, това влияе върху старта в живота. Деца, които са чести жертви на дразнене, стават затворени и неуверени. Нетърпимостта влияе негативно както върху личността на този, който я проявява, така и върху личността на този, към когото е насочена.
Когато става дума за вашето дете, много е важно да знаете от коя страна на барикадата се намира то. Не забравяйте, че семето на толерантността се залага точно сега. От това, как ще реагират на дразненето родителите, зависи дали детето, когато порасне, ще бъде толерантно към особеностите на бъдещия си партньор, на приятелите, колегите и околните като цяло.
Защо се дразнят децата?
Дразнейки се, децата желаят да постигнат различни цели:
Игра. Много често дразненето цели да започне някаква игра (едно дете дразни друго, второто го гони, при това двете се смеят).
Какво да правите: Ако целта на дразненето е тази, нужно е да се наблегне върху желанието на детето: "Искаш да си поиграеш с Мими и затова я наричаш "рошла"? Да, но ти знаеш, че не е хубаво да се обиждат децата – ето, Мими ти се разсърди. Следващия път просто иди при нея и ù предложи да се погоните." Естествено, детето може да не схване това още от първия път. Но вие сте там, за да му напомняте всеки път как да постъпва правилно.
За забавление на околните. В този случай детето иска да се пошегува и да развесели околните, но без да цели да обиди другото дете. То просто иска да е в центъра на вниманието.
Какво да правите: Обърнете внимание на детето, че приятелите му може да са се засмели на шегата, но хлапето, на което са се присмивали, е било много обидено. "Ти нали искаш да си приятел с Мишо? Тогава не трябва да му се присмиваш за червените обувки. Я чакай да ти разкажа няколко смешни истории, с които можеш да разсмиваш приятелите си, без да обиждаш някого." По този начин ще помогнете на детето да развива чувството си за хумор, да му покажете, че може да го постига без шегички за чужда сметка.
Тест за издръжливост. В този случай дразненето е умишлено, за да провокира обидения към някакви активни действия. Възможно е това да е в резултат на някаква неприязън спрямо конкретното дете. Възможно е да е породено от желание да си премерят силите (особено при момчетата). Детето знае, че обидите му няма да останат без отговор и ще предизвикат бой.
Какво да правите: Такова поведение не бива да се осъжда еднозначно. Това е състезателно поведение, което ще се развива и ще продължава през целия му живот. Ако строго пресечете дразненето от състезателен характер, то ще намери друг канал за изява – детето може да започне да се бие, да поучава другите деца, да се хвали прекомерно. Може би си струва да разрешите на децата такива словесни престрелки, но като ги научите да използват смешни, необидни думи. Например – предмети от бита: "Ах ти, супник такъв!", "А пък ти си хладилник!". Проблемът е там, че не можете напълно да премахнете прякорите и дразненето, но можете да го превърнете в игра.
Самоутвърждаване. Засипвайки връстниците си с обидни епитети, дразнейки ги постоянно, детето иска да се самоутвърждава за тяхна сметка. То съзнава, че обижда и даже унижава другите и точно това го издига в собствените му очи, а понякога му позволява да заеме лидерска позиция. В този случай унижаването на другите не е цел, а средство.
Какво да правите: Насочете енергията на лидера за мирни цели. Покажете му как да проявява лидерските си качества, без да обижда другите. Например – да помогне за нещо, да измисля весели игри за всички, да взима активно участие в занятията в детската градина. Едновременно трябва да се работи над това, то да не осъзнава само своята собствена ценност, но и ценността на другите деца.
Привличане на вниманието на възрастните. Някои деца, не умеейки да получават похвали от възрастните, свикват да привличат вниманието им с лошо поведение. Измислянето на обидни прякори е едно от тези средства. Детето знае, че ако дразни околните, при това на висок глас, те няма да останат равнодушни. А на него точно това му трябва. Такива деца могат да използват и други средства – да се бият, да чупят различни вещи, да пречат на заниманията в детската градина или в час и т.н.
Какво да правите: За съжаление, такова поведение е трудно да се коригира, защото възрастните (родителите и възпитателите) вече са си формирали отрицателен образ, който детето обикновено потвърждава със своите постъпки. Единственият възможен начин, макар и труден, е да се преориентира самото дете, така че да започне да привлича внимание чрез добро поведение. Това е една цяла система, в която основното е промяната на отношението на възрастните към него.
Проява на агресия. Детето напълно осъзнава, че чрез своите думи обижда другите. Нещо повече, то точно това цели – да обиди, да удари по болно място. Възможно е другото дете да го е провокирало с нещо. И като проява на отрицателните си чувства то изрича обидните думи.
Какво да правите: научете детето да изразява чувствата си, да говори за тях. "Вместо да наричаш Иван "тъпак", когато ти вземе количката, можеш да кажеш, че си разстроен. Можеш даже да му извикаш, но не и да го обиждаш."
Завист. Децата могат да си завиждат за играчки, дрехи или други вещи, които придават някакъв статут в колектива. Тогава обидните думи са вид средство за възстановяване на справедливостта ("Много важно, че има нова рокля, пак си е дебела като слон.")
Какво да правите: Безсмислено е да се борите в този случай със самите обидни думи. Трябва да ориентирате детето да се откаже от позицията на завиждащо – тогава и обидите ще останат в миналото.
Самозащита. Ако детето обижда в отговор на обида, насочена към него.
Какво да правите: Естествено, да научите детето да отговаря достойно, без ответно оскърбление. Но тази задача може да бъде решена чак към края на пубертета. Много е трудно да се постигне такова ниво на самосъзнание при дете от предучилищна възраст. Здравата психика работи така, че е длъжна да отговори, за да не пострада самата тя. Това не означава, че обидите в отговор трябва да се поощряват. Но строго пресичайте само много обидните или груби думи. Много често този вид защита е нужна на детето, за да почувства, че може само да се защити.
На практика се получава така, че обидните думи, насочени към особеностите на другите деца, са нужни не само да обидят, но и се явяват средство за решаване на някакви вътрешни проблеми. А ако това е така, значи има надежда – щом изясним тези задачи, можем да помогнем на детето си да ги реши по друг начин, а не за сметка на останалите деца.
И накрая, като заключение, можем да кажем, че най-важното при формирането на търпимост и толерантност към особеностите на другите – това е самите родители да разбират важността на такава житейска позиция. Тя включва готовност да работят над себе си, да следят за своите изказвания по отношение на другите хора, свързани с тяхната националност, материално положение, интелектуални способности, успехи в живота, външност. Естествено, не само през цялото детство, но и през пубертета, и през целия му живот вашето дете ще се вълнува от тези въпроси, неведнъж ще му се налага да прави морален избор, преодолявайки собствената си нетърпимост или давайки отпор, ако самото то се окаже в ролята на жертва. Затова е много важно какво точно ще вложите в него сега, през времето на неговото безгрижно детство.
Виж целия пост
Причини за появата на нетърпимост към околните
Ако погледнем коя да е група от една най-обикновена детската градина, ще видим, че тя се състои от съвсем различни деца. Те общуват помежду си, но това общуване не винаги протича гладко и често причината се състои точно в различията между тях.
Тази група от деца е малък модел на нашия социален свят. Всички ние сме особени, различни, но живеем заедно и сме длъжни да общуваме помежду си.
"Ти си дебел!" – крещи едно хлапе. "А ти си тъпак!" – отвръща другото. "Госпожо, а пък той ме нарича "очилата гарга"!" – хлипа обидено трето детенце…
Децата се обиждат едно друго, изкусно удряйки по най-болното място. Родителите, които за първи път се сблъскват с такова поведение, преживяват крайно неприятни чувства – нима е възможно тяхното дете, толкова добро, мило и съвсем мъничко, да говори нарочно неща, с които иска да обиди своето приятелче? А ако обидните думи са насочени към тяхното дете, това ги кара да се чувстват още по-зле.
Всички деца рано или късно преминават през такъв етап на нетърпимост. Някои постепенно се научават да се отнасят към околните доброжелателно, други придобиват способността да се сдържат, а някои остават нетолерантни към различните през целия си живот. За да помогнем на детето да стане по-гъвкаво и доброжелателно в общуването, трябва първо да узнаем кои са причините то се държи така.
Първата причина е осъзнаването, че "аз съм различен от другите". Това обикновено се случва около 3-годишна възраст. Преди детето да достигне до тази възрастова граница, като цяло му е все едно как точно изглеждат другите деца, с какво се различават от него. Но на 2,5 – 3 години настъпва кризата на самостоятелността, или т.нар. "криза на третата година", когато в речта се появява и закрепва местоимението "аз". С това започва процесът на самоидентификация, в хода на която то започва да се самоосъзнава като личност. Това е един важен и нужен процес. За детето става важно от какъв пол е, как изглежда. Осъзнавайки собствените си особености, то паралелно започва да разбира, че и другите деца се различават от него. В речта му започват да се появяват изказвания за другите и техните особености, но на този етап това не се прави с цел обида, а просто за да се обозначи различието: "Мими има очила, а аз нямам.", "Аз съм смел, мога да се покатеря на дървото, а Пепи – не." Не трябва да се прекъсват този вид разсъждения, още по-малко да се забраняват. Не трябва да пречим на детето да се самоопределя в този свят, а един от основните начини да стане това е сравняването с другите.
Втората причина е, че детето се учи на нетърпимост от възрастните. Сам по себе си процесът на самоидентификация не предизвиква неприязън и нейните проявления. За съжаление, на такова поведение детето се учи от нас, възрастните. Ние самите не винаги можем да проявим търпимост към особеностите на другите хора. Проявявайки своята нетолерантност, ние се отделяме от тях и повишаваме своята самооценка. Ако някой говори лоши неща за дебелите, богатите или емигрантите, той гледа на себе си като на по-умен и по-добър от тях. Но близо до нас се намират нашите деца, те слушат думите ни и попиват негативното отношение към "другите". А щом значимите за едно дете хора си позволяват да говорят такива неща, значи е правилно и то самото да се държи така. И започва да си изработва такова поведение към връстниците. Но докато нетолерантността при възрастните често е замаскирана, то децата са много по-искрени и праволинейни.
Острите ръбове на нетолерантността
На какви особености, служещи за словесни удари, обръщат внимание децата? Най-често острите ръбове на нетолерантността са следните:
Особености във външността – децата отбелязват по-ярките особености във външността: "прасе", "скелет", "дребен", "очиларка" или качества, свързани с хигиената: "лекето", "Мата-космата" и др.
Особености, свързани с поведението – "охлюв", "ревла", "бъзльо". Чрез тези думи се проявява нетърпимостта към черти от характера или поведението на другото дете като цяло.
Етнически и расови различия – думите, с които изразяват нетърпимостта си, децата "прихващат" от възрастните. Те са тези, които ги учат да обръщат внимание на цвета на очите, косите и въз основа на това да си правят определени изводи за самия човек.
Пол и възраст – децата често се дразнят едно друго с думи като "момиче" (като синоним на "ревла" или "бъзливка") или с "дребосък" (като синоним на "малък", "непохватен", "глупав").
Интелект и успешност – ако детето не се отличава с висока активност, нито добри навици за общуване, нито пък с добър успех, то често може да чуе по свой адрес: "тъпанар", "лузър", "загубеняк"…
Естествено, това влияе върху старта в живота. Деца, които са чести жертви на дразнене, стават затворени и неуверени. Нетърпимостта влияе негативно както върху личността на този, който я проявява, така и върху личността на този, към когото е насочена.
Когато става дума за вашето дете, много е важно да знаете от коя страна на барикадата се намира то. Не забравяйте, че семето на толерантността се залага точно сега. От това, как ще реагират на дразненето родителите, зависи дали детето, когато порасне, ще бъде толерантно към особеностите на бъдещия си партньор, на приятелите, колегите и околните като цяло.
Защо се дразнят децата?
Дразнейки се, децата желаят да постигнат различни цели:
Игра. Много често дразненето цели да започне някаква игра (едно дете дразни друго, второто го гони, при това двете се смеят).
Какво да правите: Ако целта на дразненето е тази, нужно е да се наблегне върху желанието на детето: "Искаш да си поиграеш с Мими и затова я наричаш "рошла"? Да, но ти знаеш, че не е хубаво да се обиждат децата – ето, Мими ти се разсърди. Следващия път просто иди при нея и ù предложи да се погоните." Естествено, детето може да не схване това още от първия път. Но вие сте там, за да му напомняте всеки път как да постъпва правилно.
За забавление на околните. В този случай детето иска да се пошегува и да развесели околните, но без да цели да обиди другото дете. То просто иска да е в центъра на вниманието.
Какво да правите: Обърнете внимание на детето, че приятелите му може да са се засмели на шегата, но хлапето, на което са се присмивали, е било много обидено. "Ти нали искаш да си приятел с Мишо? Тогава не трябва да му се присмиваш за червените обувки. Я чакай да ти разкажа няколко смешни истории, с които можеш да разсмиваш приятелите си, без да обиждаш някого." По този начин ще помогнете на детето да развива чувството си за хумор, да му покажете, че може да го постига без шегички за чужда сметка.
Тест за издръжливост. В този случай дразненето е умишлено, за да провокира обидения към някакви активни действия. Възможно е това да е в резултат на някаква неприязън спрямо конкретното дете. Възможно е да е породено от желание да си премерят силите (особено при момчетата). Детето знае, че обидите му няма да останат без отговор и ще предизвикат бой.
Какво да правите: Такова поведение не бива да се осъжда еднозначно. Това е състезателно поведение, което ще се развива и ще продължава през целия му живот. Ако строго пресечете дразненето от състезателен характер, то ще намери друг канал за изява – детето може да започне да се бие, да поучава другите деца, да се хвали прекомерно. Може би си струва да разрешите на децата такива словесни престрелки, но като ги научите да използват смешни, необидни думи. Например – предмети от бита: "Ах ти, супник такъв!", "А пък ти си хладилник!". Проблемът е там, че не можете напълно да премахнете прякорите и дразненето, но можете да го превърнете в игра.
Самоутвърждаване. Засипвайки връстниците си с обидни епитети, дразнейки ги постоянно, детето иска да се самоутвърждава за тяхна сметка. То съзнава, че обижда и даже унижава другите и точно това го издига в собствените му очи, а понякога му позволява да заеме лидерска позиция. В този случай унижаването на другите не е цел, а средство.
Какво да правите: Насочете енергията на лидера за мирни цели. Покажете му как да проявява лидерските си качества, без да обижда другите. Например – да помогне за нещо, да измисля весели игри за всички, да взима активно участие в занятията в детската градина. Едновременно трябва да се работи над това, то да не осъзнава само своята собствена ценност, но и ценността на другите деца.
Привличане на вниманието на възрастните. Някои деца, не умеейки да получават похвали от възрастните, свикват да привличат вниманието им с лошо поведение. Измислянето на обидни прякори е едно от тези средства. Детето знае, че ако дразни околните, при това на висок глас, те няма да останат равнодушни. А на него точно това му трябва. Такива деца могат да използват и други средства – да се бият, да чупят различни вещи, да пречат на заниманията в детската градина или в час и т.н.
Какво да правите: За съжаление, такова поведение е трудно да се коригира, защото възрастните (родителите и възпитателите) вече са си формирали отрицателен образ, който детето обикновено потвърждава със своите постъпки. Единственият възможен начин, макар и труден, е да се преориентира самото дете, така че да започне да привлича внимание чрез добро поведение. Това е една цяла система, в която основното е промяната на отношението на възрастните към него.
Проява на агресия. Детето напълно осъзнава, че чрез своите думи обижда другите. Нещо повече, то точно това цели – да обиди, да удари по болно място. Възможно е другото дете да го е провокирало с нещо. И като проява на отрицателните си чувства то изрича обидните думи.
Какво да правите: научете детето да изразява чувствата си, да говори за тях. "Вместо да наричаш Иван "тъпак", когато ти вземе количката, можеш да кажеш, че си разстроен. Можеш даже да му извикаш, но не и да го обиждаш."
Завист. Децата могат да си завиждат за играчки, дрехи или други вещи, които придават някакъв статут в колектива. Тогава обидните думи са вид средство за възстановяване на справедливостта ("Много важно, че има нова рокля, пак си е дебела като слон.")
Какво да правите: Безсмислено е да се борите в този случай със самите обидни думи. Трябва да ориентирате детето да се откаже от позицията на завиждащо – тогава и обидите ще останат в миналото.
Самозащита. Ако детето обижда в отговор на обида, насочена към него.
Какво да правите: Естествено, да научите детето да отговаря достойно, без ответно оскърбление. Но тази задача може да бъде решена чак към края на пубертета. Много е трудно да се постигне такова ниво на самосъзнание при дете от предучилищна възраст. Здравата психика работи така, че е длъжна да отговори, за да не пострада самата тя. Това не означава, че обидите в отговор трябва да се поощряват. Но строго пресичайте само много обидните или груби думи. Много често този вид защита е нужна на детето, за да почувства, че може само да се защити.
На практика се получава така, че обидните думи, насочени към особеностите на другите деца, са нужни не само да обидят, но и се явяват средство за решаване на някакви вътрешни проблеми. А ако това е така, значи има надежда – щом изясним тези задачи, можем да помогнем на детето си да ги реши по друг начин, а не за сметка на останалите деца.
И накрая, като заключение, можем да кажем, че най-важното при формирането на търпимост и толерантност към особеностите на другите – това е самите родители да разбират важността на такава житейска позиция. Тя включва готовност да работят над себе си, да следят за своите изказвания по отношение на другите хора, свързани с тяхната националност, материално положение, интелектуални способности, успехи в живота, външност. Естествено, не само през цялото детство, но и през пубертета, и през целия му живот вашето дете ще се вълнува от тези въпроси, неведнъж ще му се налага да прави морален избор, преодолявайки собствената си нетърпимост или давайки отпор, ако самото то се окаже в ролята на жертва. Затова е много важно какво точно ще вложите в него сега, през времето на неговото безгрижно детство.