Снимки – спомени от близко и далечно минало

УПК си беше купон.

Да и на мен много ми допадаше.Имах и страхотен клас,само момичета.В събота,за по-младите да кажа,че тогава се учеше,се събирахме в у-щето,където сме си записани след 8кл. и си споделяхме как е в новото.

Напоследък само коментираме, а снимките са малко. Затова вчера порових малкото личен архив, който съм взела със себе си, излизайки от родното гнездо преди няколко десетилетия. Реших, че няколко снимки стават за темата и ги снимах за да ги покажа.

Курортът Дружба /сега Св Константин и Елена/ 1971 или 1972 г. Мама не е надписала снимката, ориентирам се по това колко сме големи аз и сестра ми.

Края на лятото на 1965 г. Моя милост, в ръцете на мама, рева ще се скъсам за това, че качват куфар в количката ми, а не мен!!! Разказвала съм я някъде тук из форума тази история.

Слагам я за да знаете как са изглеждали бебешките колички тогава. Това си беше бебешкият Мерцедес . В същата количка, но малко по-рано - ранната пролет на 1965 г., снимана комшийската щерка, в детските години моя първа приятелка. Колко кукли и по-малки сестри и братя сме возили в тази количка, не е за разправяне.

Тук сме пак аз и тя - двете най-големи + сестри, братя, братовчедки, братовчеди ... Най-малкото хлапе, най-вдясно с качулката е много известен наш музикант от много известна група. Ако някой го познае, ще почерпя виртуално.


И последно, снимка, която изобщо съм забравила, че я имам.
1978 г. (+/- 1  година) - началото на приятелски мач на Лудогорец с националния отбор на Нигерия. От Лудогорец се виждат двама човека и половина, останалото са съдийския състав и нигерийците. Щателно съм надписала на гърба на снимката какво съм снимала, но изобщо не съм благоволила да запиша датата. И защо нямам други снимки от този мач също не помня. Но се сещам, че сигурно останалите - по време на играта, съм ги била размазала тотално и не са ставали за вадене. Тогава на никой не му е и минавало през ум докъде може да стигне Лудогорец. Доволни бяхме и на влизането в "А" група.

И аз бях УПК, доволна съм. Точно "Администратор-документалист", изучавахме машинопис и стенография, много ми е полезно.  Получавахме категория стенограф и клас машинописец. По онова време това определяше заплатата, ако се работеше това. Обаче за пръв път чувам компютър да разпределяприема. Или може би по мое време нямахме такова - пишехме си желанията и чакахме класирането - според успеха беше. Нямаше разочаровани, почти всички отидоха там, където искат.
Въпросът беше да се ориентираш в наименованията на специалностите. Примерно абсурдното "Биотехнологии и генно инженерство" - специалност "Оператор на биоединица". Я, как авторитетно звучи. Иначе си беше селскостопански техникум, дояч.

Компютъра беше директора и класната - според местоработата и натегачеството на родителите. Поне така беше в моята гимназия.

Имаше компютЪри, Правец 8 и Изот ЕС...Остарявам не помня какво беше.
Но разпределението беше планово! Толкова шофьори на камиони, толкова машинни монитори, толкова за хранително-вкусовата...
Аз бях машинен монтьор. Докопах четвърти разряд и три месеца вземах заплата по висока от тази на мама.

Хахахахахаха оператор на биоединица! Още се смея

И аз не знаех какво е УПК, но намирам много смисъл в него. Без много да му мислиш вече си настанен някъде в системата. Сега разни биоединици учат разни сложнозвучащи специалности, а накрая пак продавачки, шофьори, в химическото. Ми да си бяха учили за тези неща, щяха да са по-добри в това, което правят.

Абитуриентският бал беше със съучениците, с които си учил в УПК-то. А дипломите ни ги издаваха и  връчваха от училището, в което сме учили преди това.

Не си спомням,плащаха ли нещо?Май тогава не се наричаше стаж,а практика.Имахме и изпити.Теория май някаква комисия в у-щето с упк и практически в магазина.

Да, оператор на биологична единица беше култово. Като се замисля сега, имало е смисъл донякъде от УПК, даваха професия на тези от гимназиите, които не продължаваха в университет. Тогава и университетите бяха малко, и цедката беше ситна. Който не успяваше да влезе, можеше да опита пак следващата година, но задължително трябваше да има осем месеца трудов стаж. Вероятно и сега би имало полза от УПК, напоследък има сериозен дефицит на стругари, шлосери и заварчици, всичко живо се напъва да става програмист или поне продавач в МОЛ–а – на топличко и сухичко, и да не си цапа ръчичките. Не знам дали компютър ни е разпределял, повечето отидоха там, където искаха, но и да не станеше, не беше голяма драма. Ние по средата на УПК–то пак имахме разделение – на продавачи на промишлени и хранителни стоки. На дрехи и обувки беше по–престижно и по–лесно, ама аз изгорях, щото имахме еднакъв успех с една Диана, пък нейния тати пътуваше с корабите и носеше отвън дефицитни стоки. Ама аз не го изживях, щото всичките ми приятелки бяха на хранителните стоки и предпочитах да сме заедно.
Миналата седмица пих кафе с адвокатката ми, също съученичка, припомнихме си младините и си спомних, че тя беше в УПК за медицински сестри и преди да стане адвокат, даже работи като сестра една година. Друга съученичка пък, която беше в УПК за шивачки, сега има цех и магазини за спално бельо.  И аз самата работих като продавачка няколко години, а имам съученички, които още работят точно това. Та за много хора се оказа полезно.

Не,със съученици от  гимназията майка си беше.С упк съученичките ние си се организирахме сами+класната ни там.Мястото беше супер гъзарско.Познайте къде?За София става въпрос.

При нас балът беше със съучениците от УПК. И то не само тия от УПК, ами и целият Икономически техникум, много ни беше яд, искахме да сме си само УПК–то, при 36 човека в курс, дори не успяхме да се опознаем добре за една учебна година. Със съучениците от стария клас имахме втора вечер и то тогава ни беше истинския бал. И с тях още се събираме редовно. Бяхме малки паралелки, по 18 човека и бяхме, и още сме си близки. Всички балове по мое време бяха в "Слънчев бряг". Втората ни вечер беше на "Дюни", тогава отказаха да ни сервират алкохол на тези от нас, които нямахме 18 години, родените в края на годината. Но бяхме с кавалери, които веднага кавалерски отидоха да се разправят с управителя и той разреши. Като завършвахме десети клас пък си организирахме прощална вечер в Поморие, пак с кавалери. 33 години откакто сме завършили гимназия, може би за 40–годишнината, живот и здраве, ще опитаме да съберем целия випуск.
В УПК–то вече имахме три–четири бременни съученички, беше публична тайна, идваха на училище с широки пуловери и бяха освободени от физическо с медицински бележки. Родиха малко след завършването.

Точно. Няколко училища празнувахме заедно.

При нас всяко училище беше в отделно заведение, но то и тогава имаше достатъчно заведения в "Слънчев бряг".

Снимки, снимки, момичета и момчета. Темата е за спомени в снимки. Визуализирайте ги, не се скъпете.