Снимки – спомени от близко и далечно минало

  • 708 964
  • 11 934
# 735



Виж целия пост
# 736
Благодаря за снимката с фризьорския салон, бях забравила какво представляваше.
Виж целия пост
# 737
Какво всъщност правеха тези неща във фризьорските салони. Сешоари ли са или какво?
Виж целия пост
# 738
сешоари са, но се използваха след като ти намажат главата с къдрин.
изпичане или както там се казваше, за да стане трайно къдрава. Simple Smile
Виж целия пост
# 739
Ама духа топъл въздух или има някаква нагревателна лампа?
Виж целия пост
# 740
не знам. не са ме къдрили.
знам само, че за да е трайно къдренето се е стояло под него.
като, че нямам спомен са да се мърдали нещата около клиентките, та може би само нагрява...
Виж целия пост
# 741
Такива сешоари ли е нагреватели ли са имаше във фрозьорските салони. Във Варненската баня редовно ме водиха на фризьор и там им се любувах.
Виж целия пост
# 742
Каски. Wink
Духаха с различна сила, различно нагорещен въздух. И не само за трайно къдрене, а и за обикновено. Навият ти косата мокра, с ондулин, на ролки и те пратят под каската. Като изсъхне, свалят ролките и оформят прическата с резресване, тупиране, временно фиксиране с  щъркелчета и трайно фиксирне с лак. Много пъти съм чакала точно под някоя изключена каска, докато правят прическа на мама. Все на ондулиране ходеха жените по онова време. Grinning
Виж целия пост
# 743
Като дете много се впечатлявах от тях и исках да си пъхна и аз главата в тях, но не ми даваха.
Виж целия пост
# 744
Аз дебнех баба ми да се заговори с фризьорката и сядах под тези каски. После и баба ми, и фризьорката ме увикваха даа се махна от там. Grinning
Виж целия пост
# 745
Анахид Цонева с прическа типична за ония години, правена точно по описания начин.
Виж целия пост
# 746
Не са ме ондулирали, но студено къдрене съм си правила няколко пъти. Първия път бях в 9 клас.
Накъдрих се и от фризьорския салон духнах на село, защото ме достраша да се прибера веднага вкъщи. Селската ми баба беше много съвременна жена, силно отворена към всичко ново и прогресивно (за разлика от градската ми баба) и много ми хареса новата прическа.
Да, но дойде време да се връщам. Слизам от автобуса и с подкосяващи се крака се влача към нас. И срещам майка ми. Добре че бяхме на улицата, та не вика много... силно. Чак накрая, когато попита как селското бабе (майка ѝ) ме е възприела, омекна.
В интерес на истината и градската баба не го прие много тежко. Най-голямата драма беше с майка ми, ама тя си беше професионално деформирана учителка, та ѝ се полагаше по длъжностна характеристика.
Е, все пак не беше чак такава драма, както когато си направих руси кичури в деня преди сватбата. Ама това е друга история...
Виж целия пост
# 747
вярно, че ондулиране се е казвало.
по-късно май имаше и студено къдрене...
как исках къдрава коса като на Наташка, а тя само си я дърпаше да се изправи...
Виж целия пост
# 748
Продавач на сирене със своите кози в Монмартър, Париж, 1930 г. Фотограф: Анри Картие-Бресон


Продавач на метли, Париж, 1930 г.


Продавачка на цветя в Париж, 1932 г. Фотограф: Андре Кертес
Виж целия пост
# 749
Снимки от Втората световна война – от семейния албум. Дядовците ми са участвали и двамата.





Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия