Снимки – спомени от близко и далечно минало

Тези гумички като ги забравиш няколко години в пластмасова кутия/чашка за моливи и се "срастваха" с нея Отделяха явно някакъв органичен разтворител и като ги отлепиш силово пластмасата отдолу беше разядена. Аз защото бях много разбутана и имах на незнайни места пластмасови чашки пригодени за съхранение на моливи и химикалки и гумичките попадаха на дъното, та като откриех след Х време някоя и "Оу, съжалявам". А съжалявах защото майка ми ми беше дала чашките от един красив туристически сервиз, които бяха от прозрачна червена пластмаса та не можеха така лесно да се заменят

И досега си пазя първият молив с тънък графит - на Фабер Кастел. Тогава работех, видях го в близката книжарница - графитчето беше 0,3 мм, и сега са доста редки. Веднага отидох при снабдителя и дадох заявка за такива моливи за художниците. Снабдителя каза да ида при главният счетоводител, за да ги одобри. Главният счетоводител начаса ме отряза, доста скъпичък беше моливът. След няколко дни идва снбдителят и ми носи лично на мен един молив - каза, че като е видял колко го искам е намерил начин да ми го купи, без да е одобрен от счетоводителя. После да не казвам как му намирах графити по соц време, но го ползвам и до днес за фини неща.

Тези ежковци помните ли ги?

Аз ги помня.

И докато сме още на вълна стари писалищни средства да ви покажа малко запазени от мен такива. Имам си малко остатък от миришеща гумичка, малко стари моливчета, шкурката за финото им заостряне, един верзатил, малко не толкова стари химикалки и комплект от три запазени чисто нови пълнителя, зелен, черен и червен, за онези щракащи метални четирицветни химикалки. Имам си и запазени чисто нови Кох-И-Нор-чета, заедно с кутийката им. А до тях съм сложила личната ми перодръжка, с която прописах в първи клас, че тогава нямаше химикалки и ходехме с мастилници на училище. Спестила съм ви да показвам и перата към нея, че май от най-първите и оригинални нямам. Не съм добър фотограф и перцето в нея не се вижда добре, търкулнала се е малко под молива. Но открих две чадърчета, едното около 50-годишно, другото около 40 , които бяха хит за правене с гумичките от лекарствени шишенца тогава. На 50-годишното оригиналната му гумичка се беше втвърдила и натрошила, та съм се опитвала да го поправя с нова, не особено успешно и стои криво. Ама как не мръднаха тия конци! Нито цветовете им са избледнели, нито са се покъсали някъде.

И аз имам три такива кутийки на Кохинор, пълни с нови моливи. Така ми се случи, че рисувам с други материали, рядко ползвам молив и така си ми стоят. Още не съм разровила шкафа на баща ми, предполагам, че ще излязат куп артефакти, той си беше Плюшкин. Като имам хубава светлина, ще снимам споменника на дядо ми, гони вековна възраст.

И при нас беше така... Татко го няма вече и няма кой да свирка с неговото "фи-фуу"...
Не половин, цяло царство давам да го чуя още дори само веднъж...



Възможно е и да мога все още да намеря Ежка... Беше много важна с нея учех разказвателните неща - история там, география...

profi_1, разкажи, моля, за чадърчетата...

Руското злато беше евтино, но розово, с мед и не се ценеше особено. Имаха много пръстени със скъпоценни камъни и със старовремски дизайн, доста кичозно, металната част направена като дантела. Руски кожени палта вече бяха голям хит.

Ежовците май бяха от Немски център.

Това за свиркането и сигналите май е от 60-те, и не мисля че са били чак толкова индивидуални свирканията, но така се говореше. Имаше едно свиркане по сричките израза "още ли да чакам". Не се сещам да се е свиркало много, хората предимно си викаха имена на висок глас, нагоре към етажите, и си беше нормално

Перата се ползваха за артистично писане, плакати разни се рисуваха на ръка, пишеха се лозунги и какво ли не, влизаха в употреба.

Ами ... katiABV, няма много за разказване. В ония години си намирахме всякакви занимавки, основно свързани с някакъв ръчен труд. Днес ръцете служат за да държат телефон и да шарят по екрана му, ама в началото на 70-те години на миналия век не беше така . От завода за антибиотици, работниците можеха спокойно да си вземат гумички от брака при поточните линии за затваряне на шишенцата. Имам смътни спомени, че гумичките бяха на листови отливки, като машината разкъса някоя накриво на поточната линия, се хвърля в контейнера за изрезки и брак. Този отпадък после отново се топи, преработва и прави на нови гумички, не се изхвърля. А някои гумички просто си оставаха с изрезките, т.е. машината не е успяла да ги скъса и отдели от основата. Явно някоя сръчна и творчески настроена нашенка от канцелариите си беше намерила занимавка в почивките. Или го е видяла отнякъде, но при нас изобилието на достъпен материал доведе до ново хоби - правенето на чадърчета. Не е сложно, но иска търпение и внимание. 1 гумена медицинска тапичка, 8 обикновени карфици и разноцветни конци за шиене, еднакво дебели, са всички необходими консумативи. След забиването на карфиците през равни интервали отстрани на гумичката, се започва намотаването в кръг на конците. Конецът обикаля и всяка карфичка като с примка за да се задържат кръговете. Почва се от гумичката и се свършва при главичките на карфиците. За да ляга плътно всяка врътка, конците може да се бутват/плъзват с друга карфица. За удобство, при работа гумичката може да си стои затворена върху лекарственото шишенце. Някъде, ако се наложи, може и кука за плетене да се ползва. Колкото по-дълги карфици, толкова по-голямо чадърче. Накрая за дръжка в средата на чадърчето се забиваше клечка за зъби. Фукахме се с "изработеното" и си крадвахме идеи за шарките. Естествено, не служеха за нищо . Можеха да се видят подпрени по рафтовете на секциите, особено между чашите във витрините. Създаваха цвят сред стъкларията. Това е.
Горна страна -
Опакова страна -

Такова изобретение не помня у наше село. Явно поради липса на основни ресурси като гумени тапички. Аз си спомням за едни чадърчета от хартия, както и малки човечета, с които украсяваха сладоледите в по-луксозните сладкарници. Не че много съм водена по такива места, но от време на време се дореждах и гледах на тия човечета като на много ценна придобивка.

Имах няколко ежковци,но все с изядени нослета бяха от сестра ми 😁
Такива чадърчета не съм виждала.
Пазех си от хартиените и от пухкавите фигурки на клечка,имах пате,лебед,магаренце,мече,зайче...но дъщеря ми ги унищожи,давах ѝ ги докато се мъча да я нахраня 🤨
Имах всички показани химикалки.Червената с надписите ми беше любима.Имах и синя.

И през 80-те, това беше начина да разбереш, че е време да се прибираш в къщи, вечер, от играта пред блока. Някой баща изсвири от балкона и компанията знаехме на кой му е свършило времето за игра. Бяхме научили сигналите на различните семейства.

Ние правехме такива чадър чета от коркови тапи и клечки за зъби

Помним ги, главите им се отлепяха много мистериозно Моят беше с жълто гащеризонче, а свекърва ми още пази един, явно е бил на ММ.

А това помните ли го:

Даааа, колко пръсти се чупеха с това!