ОКТОМВРИйски мами 2019 - тема 8

Здравейте, късно видях темата, но по-добре късно отколкото никога. Моят термин е за 15.10.19, не мога да кажа, че съм много подготвена, имам най-необходимото. Ако нещо потрябва ще изпращам мъжът ми да купува, не искам да се презапасявам, после може да няма какво да правя един куп неща. Избрала съм Токуда, бях на ден на отворените врати и съм впечатлена. Дано и след това съм доволна. По въпроса с раждането - психолог съм и смея да тжърдя. че е изключително важно къде и как ражда една жена, отразява се толкова много психически, което се отразява и на бебето и на организма на жената. За съжаление за протичането на едно нормално, спокойно раждане се искат доста неща, които не се случват в държавните болници, което е жалко. Често престоят там и раждането са съпроводени с отрицателни емоции, напрежение, чувство за безсилие и незачитане на правата ти като жена и човек. Лежах в държавна болница и за съжаление в предродилна и родилна зала видях доста неща, които ми се искаше да не бях. Процесът на адаптация към новия живот с бебето е труден и важен и затова поне за мен трябва да зопчне спокойно, с разбиране и задълвително с присъствието на бащата, все пак детето има двама родителни. Успех на всички и леко раждане.

Дива, по тази причина и аз избрах частна болница където да се чувствам в добри ръце. Смятам, че грижите и доброто  отношение към майката са изключително важни  тя да си повярва и да е спокойна. Парите не ми се свидят. Яд ме е обаче, че в държавните не е точно така откъм отношение. Говоря като цяло. Има сърцати лекари и акушери навсякъде.

Да, въпреки че плащане здравни осигуровки пак трябва да си платим за раждането, ако не искаме да се държат лошо с нас. Колкото и здрава да е жената и да има лека бременност точно в този момент ако се държат грубо с мен предполагам, че ще ми е ужасно трудно. В доста държавни болници и не се съгласяват бащата да присъства, а поне за мен е доста важно.  Има и добри и мили акушерки, но са малко и не е гаранция, че ще попаднеш на такава.

А тези които ще раждат в държавна болница? Какво ще стане с тях? По голям е риска за проблеми така ли. Това ми звучи все едно ако нямам 2-3 хиляди за раждане, по - добре да не раждам. Защото иначе ще се държат грубо с мен, не мога да имам доверие.. може да се случи нещо с мен и бебето ?? Всеки си преценя къде и как да ражда, никой не знае как ще мине раждането при никоя от нас, никой не може да си заплати и да му мине страха или да му стане по - голям прага на болка. Не забравяйте, че някои ще раждат в частни а други в държавни.

Мими, факт е, че по често лошо отношение се среща в държавните болници. За съжаление в България здравеопазването е станало бизнес. Ако не си бях платила и отишла в частна болница щяха да убият детено ми в МД. НО това не означава, че всички лекари и всички държавни болници са ужасни. В МД попаднах на една невероятна акушерка-Весето при приемането ми. Не всички раждали в държавнш болници са останали с лошо впечетление.

Ай ,каква те малко сте подхванали !
За първото раждане изобщо не ме беше страх.Раждах по двата начина, боля много и като ме изписваха знаех, че някой ден пак ще го направя. Сега не ме е страх от болката / тя минава за ден , два/ , страх ме е да не стане неща с мен и да не виждам как растат децата ми.Помощници няма да имам така ,че знам клкоо е важно да имам сили за след това. Отдавна съм разбрала, че перфектно почистена така къща не ме определя като жена,домакиня, майка и още по-малко като човек.
Pampers, зако да ни е забранено шофирането ? С първото секцио, при това доста касапско, шофирах на 3 ден след изписването , демек 10 след операцията.И аз имам батко за водене на училище.А тук зимите са чудни - миналата година имаше и -32°С☺
За протокола - раждала съм в държавна болница /Тина Киркова/ , отношението е нормално .

Да, аз сигурно ще напиша за стотен път- Раждах в държавна болница, без да дам и 1 лев и съм изключително доволна от всичко и всички! Имам приятелки раждали в частни болници, които не са доволни от отношението към тях. Не ми харесва да се категоризира така. Това е все едно аз да кажа- В държаваната те изписват на 4 ден, а в частните винаги ти измислят причина да останеш поне 1 седмица и да си доплатиш престоя естествено.
Аз мисля, че сме супер наплашена нация с остаряло "робско" мислене и затова всеки се чувства длъжен да си плаща. И това е всеобщото разбиране: "Ако не си платиш..."
Аз мога да си позволя да си платя избор на екип, но не виждам смисъл и няма да го правя. Всички лекари в болницата, която съм избрала са специалисти в областта си и за тях някои хора си плащат. Смятам, че на всеки се полага да се появи на тоя свят безплатно.

Няма да навлизам в общият остър тон. Това, което споделям не е плод на измислица, а на преживян опит относно вида болница. Всеки се познава добре /надявам се/ и знае с кое би се съобразил и с кое не. И пак, говоря като цяло. Тука няма черно и бяло
Относно престоя в държавна и частна болница- точно в МД искаха да лежа пет дни за абсолютно нищо за да си използват пътеката." В последствие разбрах, че съм напъшно здрава и няма опасност за мен и бебето. В Токуда ме изпратиха вкъщи след един час преглед, за който ми взеха "крупната" сума от 25 лева. Нямаха намерение да ме доят по пътеката. И това не е единственият случай. Ама опитът най-добре говори.

Да допълня.
И аз искам разлика в грижите и отношението на частна и държавна болница да няма. Ще ми се разликата да е в някаква глезотийка, за която е редно да си платиш, а не за човешко отношение. И по това да избираш. Но личното ми впечатление говпри друго, и съм сигурна, че има доза истина, в думите ми.
Не говоря тук за компетентността на лекарите, а за това как протича престоя в болницата, условоята, даваните обезболяващи и вниманието.
Знаем много  добре, че в държавните на санитарките и сестрите им се плащат стотинки за положения труд. Сами са ми го казвали като е ставало въпрос за стимула им на работа. И ги разбирам.
В Пирогов искаха да ми отварят корема, защото съм имала апандисит и да полеже после пет шест дена та. Естествено, пътека операция, пътека престой. Отново бях напълно здрава. Бяха тръгнали веднага да ме подготвят когато майка ми каза, че ще потърси второ мнение. Да не споменавам какъв беше "прегледът". Още много примери мога да дам, но мисля, че стана ясно защо разсъждавам така. Не е защото, който е избрал държавна болница за раждане с нещо е сбъркал или го съжалявам. Просто аз се подсигурявам.

Извинявам се за тона си (хормони), днес всичко ме дразни Малко го приемам като лична кауза това да обясня, че за да имаш бебе не е нужно да си с много над средните доходи. Около мен има много интелигентни млади двойки, които не си и помислят още за деца, само защото някак обществото втълпява, че раждането и после за гледането на дете трябват хиляди... затова така се запалих.

Раждала съм два пъти в държавна болница. Не мога да кажа, че с мен са се държали зле, но съм виждала такова отношение към други пациенти. В нашия град има две частни болници, които мога да избера за раждане. Може й да се държат мило и внимателно там, както съм чувала от познати. Но ако има проблем с бебето го транспортират в държавната болница, където е най-доброто неонатолигично отделение за областта! Имат си нужната апаратура и подготвени кадри, а никой няма представа как ще протече раждане и дали няма да се наложи спешна намеса! За себе си мога да кажа, че понеже съм раждала сега ме е страх повече. Обземат ме най-различни мисли - дали ще се справя пак, ще успея ли да стигна до болница като е за трети път (втория път родих общо за три часа от първата контракция до излизането на бебето), да не стане нещо лошо с бебето, да не умра аз и да оставя три деца без майка, да не би да се наложат шевове и да ме приспят, защото упойките ме плашат (имам фобия от лекарства). Знам, че трябва да се справя със страховете си, защото няма да си помогна, ако ме е страх. Също знам, че и всички лекари от цялата болница да са около мен, ако е писано нещо да стане то ще стане! Искрено се надявам всичко да е наред, раждането да мине по най-добрия начин и да се гушкаме щастливи с бебето! Пожелавам на всички ни леко раждане и пухкави бебчета в ръцете ни! За себе си мога да кажа, че съм много послушна и винаги съм слушала лекарите и акушерките по време на раждането. Надявам се и сега да стане така и страха ми да е само докато стигна вратата и попадна в ръцете им. Знам, че и да са груби понякога целта е винаги една  и съща-жива майка и живо бебе.

Не, не трябват хиляди. Но за да гледаш детенце си трябват средства. Грижи, отдаденост. Доста неща. И е изключително личен избор дали и кога. Понякога в търсене на идеалния момент природата пък отказва. Та и за това няма чисто правило.

Интересна тема. Моето първо раждане протече в държавна болница. В буквалния смисъл на думата никой не ме погледна за два дена, в които получавах разкритие. Никой от акушерките не дойде да ме попита как съм, боли ли ме, сърби ли ме, гладна ли съм, жадна ли съм. В отделението не пускаха тогава близки тъй че бях сама като куче. И това в период, в който не знаеш какво ти се случва и какво да очакваш, какво е нормално и какво не. Мериха ми тонове като ме приеха, слвд това вечерта и след това на другата сутрин. Родих в 21'30 вечерта. Едва в сесем вечерта когато смяната на лекарите насъпи, ме вкараха в предродилна и ме прегледаха. Няма пък да ви кажа сутрешния ми преглед за разкритие колко бруталвн беше. Чувствах се буквално като крава, с извинение за езика и за нераждалите. Така че, да, може и да има нормално протичащи раждания в държавната болница, но сега се надявам да не раждам там. Не искам и да помислям да ми се наложи да лежа в нея.

Аз първото родих в Шейново. Обаче бях с позната акушерка и ме наричаха протежето на Марияна. С две думи обективно мнение не мога да дам, защото лошо не са се държали. Като видяха, че нямо да стане нормално веднага ме срязаха без да овъртат.
В Пирогов съм ходила за спукана киста на яйчника. Няколко месеца по рано ми я бяха открили в МД. Бях на хормонални таблетки. След 4-5м. се спука и болката беше ужасна. Отидох пак там. Те обаче ми казаха, че ми няма нища и че киста не съм имала никога, а още по-малко да се е спукала. От ВМА ме пратиха в Пирогов. Един лекар ми обясняваше как мога да направя дарение от 50лв на касата и че имам течност в корема и било опаспо. Не останах да ме приемат и се върнах във ВМА. И те там започнаха да ми обясняват, че е опасно и да се връщам в Пирогов за приемане. След 30минути се върнах там и о, чудо вече нямах течност в корема и нямаше да умирам. Казаха ми обаче как било добре за всеки случай да ме оперират от апендисит. Е, не се съгласих и вече 8 години на чукам на дърво не ми се е спукал. За последния ми престой в патологията на МД няма да разказвам, че знаете повечето какво се случи...

С първата бременност имах челен сблъсък с държавната АГ болница...още имам травма. Раждах после в частната и грижата се доближава до болничната грижа тук.
Но не всички частни болници в Бг са добри, и не във всички държавни има лошо отношение. Не е правилно да се обобщава според мен.

BG_US, минимум 6 седмици нямам право да сядам зад волана. Само след лекарско разрешение, когато няма опасност от отваряне на раната и други усложнения. Дори застраховките не важат в такъв случай.

Не мога да не се включа
Относно държавните болници , родих баткото в такава без избор на екип , няма да повторя ... Беше си кошмар за мен , както писах съм лигла , глезла и каква ли не , там дори храната не е храна ... никой не се съобразява с личното ти пространство - влизаха в банята санитарките докато се къпем . Общо взето имам ужасни спомени , не е било трагично , просто не искам пак да го прецивявам , много познати имам раждали в същата болница с прекрасни отзиви за нея . Въпросът е на кого ще попаднеш . Аз не случих на екип на смяна , когато започнаха да се губят тоновете на бебето тогава ми обърнаха внимание и то лекаря , който беше застъпил смяната . Няма да забравя как крещеше в коридора на колежката си , че ще умре бебето ... Така ме вкараха за спешно секцио , благодарна съм на лекаря за реакцията безкрайно , но от операцията не . 10 год. още не си чувствам част от корема, имам прещипано нещо , което се надявам сега да коригират с тази операция . За сравнение лежах и в частна болница за серклажа тази година с това бебенце - ами и отношението е различно и храната и обстановката . Плащам си , за да се чувствам комфортно . Не искам лукс , искам нормални условия . Съжалявам , но не приемам за нормално това , което се случва в ОБ във Варна - в родилно отделение да правят ремонт вече повече от година и в същото време всички бебета и родилки да са подложени на този прах . Отделно като ходихме при една близка на посещение стояхме вътре , където са стаите на родилките . А в частната болница , която толкова я плюят не позволиха на мъжа ми да влезе да ми вземе сака , една от сестрите ми съдейства и ми го занесе до вратата .
А за отглеждането на децата според мен си трябват пари не говорим да му осигуриш най- елементарното - храна и вода , говорим всяка година да можеш да си позволиш почивка  с децата , да им осигуряваш интересни занимания през почивните дни , когато сте заедно , като тръгне на училище често се плаща за допълнителни курсове , тренировки , занимални ... което не е никак малко поне в моите очи , всеки определя сам за себе си какво да осигури и как . И децата колкото повече растат имат нужда от повече пари .
Не се заяждам , само споделям , пак пиша всеки си има възгледи и аз не съм отгледана със сребърна лъжица но по мое време всичко беше различно .
Да добавя да не правя 100 поста относно чистенето - на който не му харесва , да не помага . Такива услуги дето ще ми чистят и после ще ме коментират каква съм ами сори да не идват . Аз съм казала на моя почистваща фирма да извика , въпреки , че той сам , ако се хване ще се справи отлично . Майка му изявява желание да изчисти , но не знам дали ще се съглася ,въпреки че тя е доста старателна , не върши нещата през просото . А аз с тоя корем да ви кажа 30 мин готвя и съм готова да спяя цяла вечер , чистя , но си трябва основно почистване преди бебето да дойде .