Applegarden, напълно съм съгласна,че детето е и на двамата и съответно и двамата трябва да се грижим за него. Същото е и с апартамента, двамата живеем в него, и двамата го поддържаме. През деня при нас положението си е чудесно, защото мъжът ми работи на смени и често си е вкъщи. Грижи се за нея не по-зле от мен и си излизам когато си поискам без малката. Няма как да се оплача от това. Наистина не е готвил скоро , но и не го очаквам от него, когато я гледа. Никога не е бил добър в това да прави няколко неща едновременно. 
Чувствам се прецакана само че той си спи по цяла нощ, а аз ставам колкото пъти трябва, но с неговото хъркане, просто по-добре да не е при нас.
Виж целия пост
Чувствам се прецакана само че той си спи по цяла нощ, а аз ставам колкото пъти трябва, но с неговото хъркане, просто по-добре да не е при нас. 
Иначе, къпането е общо дело, дори бих казала, че аз само помагам. Главно той върши по-същинската част. Но дотам. Много рядко готви (грубо казано). А да гледа детето и аз да изляза се е случвало точно 2 пъти откакто съм родила и то съм била на лекар, не да разпускам. Чудя се все на майките, които се оправят с всичко. И бебето/та си гледат, и готвят, и чистят... и всичко. Може пък да си зависи от детето, знам ли.
Чудя се кой ли ден ще припадна от умора и просто ще ме прескочи и ще падне... 